Много български емигранти търпят експлоатация, защото тук са безполезни

В българското съзнание „чужбина“ е специфична категория. Освен „златна възможност“ тя е „последна стъпка“, освен „втора родина“ е и първа такава за следващите поколения. И блян по по-добрия живот, който често започва за някои хора с ад. Но адът им е по-добър от ада ни.

Българите в чужбина често са жертва на трудова експлоатация. Това гласят последните данни от доклад на агенцията на Европейския съюз за основните права. Покрай отварянето на трудовия пазар на ЕС темата за миграцията отново излезе на дневен ред. В България повече от 1,5 милиона души живеят под прага на бедността, около 600 хиляди души са работещите бедни у нас и още, и още данни. Миграцията можем да разделим на „добра“ и „лоша“. „Добрите“ емигранти са тези българи, които учат в чужди университети, имат хубава работа, т.нар. висококвалифицирани специалисти. „Лошите“ емигранти са тези, които отиват в чужди страни, за да се възползват от социалните привилегии. Има и трета категория, т.нар. емигранти по бедност. За тези хора няма точна статистика.

Превръщането на субективното усещане за бедност в реалност кара много хора да търсят по-добър живот в чужбина. И този процес изобщо не е приключил. Емигрантът по бедност най-често заминава в чужбина, защото е гладен. Заминава, защото тук няма работа или живее под прага на бедността. Този човек често се съгласява да работи при ужасни условия, но знае, че спечелените пари ще може да изпрати на близките си. Този човек мълчи и се примирява, защото въпреки всичко в „чужбина“ е по-добре.

За емигрантите по бедност чужбина е категория за хляб. А когато безизходицата, бедността, ниските доходи са част от всекидневието, нивата на недоверие рязко спадат и първите обещания за по-добър живот са лодка, на която всеки в подобна ситуация е готов да се качи. Емигрантите по бедност често се доверяват на посредници и агенции, които им обещават отлична работа с отлично заплащане. В крайна сметка обаче то се различава сериозно от това, което получават реално. И отново излъгани надежди.

Емигрантите по бедност често не знаят език, работят без здравни осигуровки, без трудови договори. Тези хора са потенциални жертви на трудова експлоатация - ниско заплащане, лоши условия на труд, повече работни часове. Липсата на образование и на социален опит също се оказват сериозни фактори. През 2014 г. Международната организация на труда излезе със статистика, показваща, че 21 млн. души са жертвите на принудителен труд по света, за ЕС те са 880 000. Поредните стряскащи числа, които не произвеждат адекватни действия.

Дори на фона на законодателството, което има Европейският съюз и което забранява определени форми на тежка трудова експлоатация, тези случаи ще продължат да бъдат реалност.

А ние ще продължим да бъдем неми свидетели на излизащите от време на време в публичното пространството данни за хора, които са станали обект на трудова експлоатация. Данни, зад които стоят човешки съдби.