Политическият дебат за референдума вече се използва за предизборни цели. Заемайки позиция по отношение на референдума, всяка от партиите ще се опита да разшири, да усили или да компенсира влиянието си в местната власт. Онези, които инициират референдум имат политическо предимство, заемайки лидерска позиция. В нашите условия опозицията може да се опита да изземе инициативата и да постигне политически резултати, противопоставяйки се на референдума.

Инициативата на президента бе подкрепена от ГЕРБ, както през миналата година, така и сега. ГЕРБ показаха, че са в състояние не само да подкрепят инициатива, но и да се възползват активно от допитването за ядрената енергетика, предложено от БСП. Способността на ГЕРБ да се позиционира спрямо политическия дебат е едно от най-важните им качества. Лидерската позиция, която заеха по отношение на референдума им осигурява по-добри позиции на старта на местните избори.

Промените в закона за прякото участие на гражданите създават възможност за пробив в позицията на ГЕРБ. Липсата на подробна аргументация за запазването на високия праг на валидност на резултатите от референдумите позволява на опозицията да се възползва от противоречието в рамките на управляващата коалиция при относително ниска подкрепа от страна на гражданския сектор, който бе разочарован от липсата на промяна. ГЕРБ ще трябва да променят ритъма и интензитета на кампанията си, за да съчетаят местните кампании с разяснителната кампания на национално равнище.

Реформаторският блок зае позицията на гражданския сектор, подкрепяйки активно провеждането на национален референдум по изборните правила. Партиите от Блока не са готови да интегрират предизборните си усилия с информационна и разяснителна кампания в подкрепа на допитването. За разлика от ГЕРБ, РБ все още не е стартирал кампанията си и е застрашен от загуба на инерция в самото наверечие на кампанията за местния вот.

Патриотичният фронт няма цялостна позиция по отношение на референдума, въпреки че се опита да наложи задължително гласуване още с промени в закона за прякото участие на гражданите. ВМРО има опит в усилията за предизвикване на референдум, но партиите от фронта като цяло не формулират общи послания, чрез които да мобилизират гражданска подкрепа за допитването. Общата подкрепа е налице, но поне засега не е видима връзка между тази кампания и предстоящите местни избори.

АБВ промени няколко пъти позицията си по отношение на референдума и закона за прякото участие на гражданите. Формално политиците от АБВ подкрепят необходимостта от него, като част от тях участваха в кампанията на БСП за „ядрения" референдум. Но този предварителен опит не облекчава позиционирането на коалицията. След опита им да заемат лидерска позиция, депутатите на Георги Първанов запазват критична позиция спрямо провеждането на предстоящото допитване. От АБВ ще се опитат да стартират кампанията от „втора линия", навлизайки направо в дебат за позициите по формулирани теми на референдума.

Към такава стратегия се ориентират противниците на референдума. БСП навлезе в този дебат, лансирайки една по-цялостна пропагандна теза. Изненадващо социалистите решиха да акцентират върху собствения си принос за развитието на пряката демокрация. Говорителите на тази теза се върнаха до правителството на Жан Виденов, заявявайки, че всъщност БСП е предложила и приела първия вариант на закона за допитването до гражданите, а след това е инициирала и първия референдум, което й дава правото да претендира, че е автентичен защитник на пряката демокрация.

Макар и да приема по принцип възможността за провеждането на референдум за задължителен и мажоритарен вот, БСП продължава яростно да се съпротивлява на електронното и дистанционно гласуване, разбирайки добре, че именно тази възможност ще постави началото на дълбока промяна в българската партийна система. Социалистите предпочитат да не обсъждат необходимостта от референдума, нито актуалността на въпросите, а директно атакуват възможните отговори и техните последствия.

Към подобна стратегия, но много по-внимателно се насочи и ДПС. Движението традиционно се противопоставя на възможността за въвеждане на сериозни промени в условията за гласуване. Както в предишното народно събрание, когато подкрепи отхвърлянето на референдума, така и сега, ДПС предоставя на социалистите възможност да заемат водеща позиция, запазвайки определена дистанция спрямо тях. Движението разбира добре, че референдум ще има; че управляващите ще спечелят от него; че допитването ще повиши избирателната активност и много вероятно - ще постигне част от целите си; въпреки това ДПС приема условията на задачата, която ще се опита да реши.

Измежду противниците на референдума единствено ДПС направи заявка за установяването на непосредствена връзка между информационната и предизборната кампания. Ако БСП ще търси възможност да се противопостави на управлението чрез агитация срещу референдума и после за гласуване с „не" на него, то ДПС избра друг път, който може би ще се окаже по-ефективен. Движнието може да разгърне цялата си предизборна кампания в диалог с темите на референдума, отхвърляйки го по същество.

"Атака" трайно се оттегли в позицията на говорител на руските интереси в България. В по-голямата част от случаите тя ще подкрепя тезите на БСП, но не разчита на тази кампания, за да постигне по-видими резултати в местната власт. Отвъд дневния ред за провокиране и поддържане на политическото противопоставяне на национално равнище, "Атака" никога не е търсила активно присъствие в местната власт.

Позицията на депутатите от БДЦ няма пряка връзка с поведението на партиите от центъра на местните избори. В този смисъл тяхната позиция „за" или „против" няма да търси преки проекции в местния вот. Подобно на "Атака", от БДЦ ще търсят всяка възможност в пространството на референдума, но без да разчитат на това за постигането на конкретни цели на местните избори.

Местните избори ще бъдат доминирани от темите и мобилизацията на референдума, но партиите, които успеят да ги съчетаят с предизборните си послания, ще постигнат по-добри резултати.