Нелепо падане с главата надолу от прозорец на т.нар. Къща за гости към Зелениковския скит "Св. Йоан Предтеча" е причината за смъртта на пътешественика Мирослав Нанков от Троян. При инцидента 54-годишният мъж е получил тежка черепно-мозъчна травма, както и наранявания на крайниците.

Сигналът за инцидента е получен в Планиската спасителна служба в Троян на 14 юни около 1,40 ч сутринта.

"Потеглихме незабавно към мястото на трагедията. В групата ни бе и лекар. За съжаление, когато пристигнахме, бе се случило непоправимото, просто падането е било фатално. Впрочем, в групата, с която Миро е бил в скита, е имало и медицинско лице. Нямаме информация как и какво е довело до съдбоносното му надвесване през прозореца", коментира за наш екип Христо Сливков, шеф на троянските планински спасители.

От полицията известиха, че по тялото на Нанков не са открити следи от насилие. По случая е образувано досъдебно производство.

Според професионални катерачи, приживе Мирослав Нанков покорява ред от най-смъртоносните планински върхове в света: Аконкагуа /6960 м/ - Аржентина, Чимборасо /6310 м/ - Еквадор, Сахама /6548 м/ - Боливия, Ампато /6380 м/, Перу; както и континентални първенци Елбус /5630 м/ в Европа и Килиманджаро /5895 м/ в Африка.

Повече от десетилетие той бе собственик на туристическа агенция за приключения "ADVENTURE CLUB", с която е записал експедициии от Тибет до нос Хорн.

"Мили Миро, беше истинска чест да те познавам", написа на страницата си във Фейсбук Мирослав Севлиевски по повод кончината на пътешественика.

Зелениковският скит "Св. Йоан Предтеча" се таи високо в Троянския балкан, сякаш е отшелнически център някъде в Тибет. Светилището над р. Крайовица е под опеката на Троянския манастир и е най-трудно достъпният православен храм в Стара планина. Зелениковският скит е бил сред обичните места за поклонение на цар Борис III, а доскоро и на патриарх Максим. Той е основан през 1832 г. от тогавашния игумен на Троянския манастир Партений. Иконостасът му е дело на майстор Филип Македонеца - представител на Дебърската школа. По време на Априлското въстание през 1876 г. турски войски разрушават малкия манастир при преследване на подвизаващата се наблизо чета на Филип Тотю.

През 1913 г. скитът е възстановен в сегашния му вид, а година по-късно е осветен от тогавашния Пловдивски митрополит Максим. Любопитно е, че това е годината на раждане на бъдещия патриарх Максим, който за последно стъпва в скита през 2001 г.. Оттогава насам манастирът запустява и започва да се руши бавно и полека. Днес от т. нар. къща за богомолци са здрави горните 5 стаи с 18 легла, а килиите и магерницата са срутени.'През годините падат и таваните на патриаршеската вила, а през 2009 г. висока борика се сгромолясва върху храма "Св. Йоан Предтеча" и порутва южното му крило.

През 2011 г. Миро Нанков заедно с управителя на уникалното над троянското с. Горно Трапе екоселище "Азарея" инж. Светослав Вълчев - пилот авиатор, ремонтираха основно ударения от бора храм. На следващата година обаче възстановяването на православното светилище замря поради липса на средства.

Троянските монаси не крият, че в момента Зелениковският скит дължи широката си популярност сред туристите най-вече на своята легендарна пазителка, 82-годишната Дана Мичковска. Балканджийката от с. Орешак стопанисва без ток и вода обителта от 1985 г. насам. Сама. Тя поддържа GSM-връзка единствено със своята дъщеря, но за да чуе гласа й в телефона, се катери до близък върхар.

"Разбрахме за драмата, но наистина не знам подробности около нея", коментира игуменът на Троянския манастир Велички епископ Сионий.