Андре Токев станал баща на 20

В чужбина най-популярни са българската шопска салата, ракията, киселото мляко и саламуреното сирене, признава топ кулинарят

- Г-н Токев, как се ориентирахте към кулинарната професия? Кога и как решихте, че искате да ставате професионален готвач?

- Отначало бе като хоби, но с времето направих от хобито професия.

- Имаше ли някой у дома, от когото сте взели първи готварски уроци - баба, дядо?

- Да, двете ми баби - от Германия и България. Първо помагах на германската ми баба да правим кнедли и коледни сладки - тогава бях на 4-5 години.

- Чие име носите? Андре е по-скоро немско име, отколкото българско?

- Нося име, което е избрано от майка ми и няма конкретна връзка с никого.

- Как се става мастър шеф, вие как станахте?

- С много работа, търпение и дисциплина.

- Доволен ли сте от току-що завършилото издание на "Мастър шеф" у нас? Каква е вашата оценка?

- Да. Доволен съм, че предаването възбуди интереса на зрителите и най-вече, че подобри кулинарната култура на българина. Дори децата в детските градини се вживяват в ролята на мастър шеф и силно се надявам, че интересът към професията ще се повиши.

- Изненада ли ви някой от участниците с ястие или подход, който чухте и видяхте за първи път?

- Не, но в някои случаи, като наблюдавахме начина им на работа, очакванията ни бяха негативни, но накрая резултатите бяха перфектни.

- Вие научихте ли се на нещо ново от участниците в конкурса? Какво е то?

- Имаше интересни съчетания на продукти.

- Да си готвач е призвание, но трябват и специфични готварски умения, а също естетика, дори философия. Коя част от приготвянето на едно ястие ви е най-интересна?

- Да създадеш едно ястие с хармония на продуктите, да го приготвиш в най-добрата му визия и получиш позитивни думи от гостите ти.

- Забавно ли ви е, когато готвите?

- Да, винаги ми е забавно - готвенето е удоволствие. Всяко приготвено ястие е предизвикателство за мен, дори и когато готвя вкъщи.

- Случвали ли са се фалове или комични моменти от вашата практика? Разкажете.

- Много са и не зная откъде да започна, но повечето са комични случки. Фалове не мога да си позволя, ако се случат, ги поправяме на момента.

- От контактите ви с чужденци разбрахте ли доколко им е позната българската кухня? Тя популярна ли е в чужбина и с какво?

- Не мога да кажа, че е много популярна, като например френската или италианската. В чужбина най-вече е популярна с шопската салата, ракията и, разбира се, киселото мляко и българското саламурено сирене.

- Нашата, българската кухня, е специфична. Кои наши ястия познават и ценят най-много чужденците?

- Според мен не е толкова специфична. Това е балканска кухня. Ястията не са толкова сложни за приготвяне. Разбира се, има стари рецепти, които са много сложни, но те са загубени във времето поради различни причини.

- Готвили сте за ВИП гости в хотел "Хилтън". На кого сготвихте най-неочакваното за вас ястие? Какво бе то?

- При мен неочаквани ястия няма, защото са изпробвани и тренирани дълго време преди да бъдат включени в моето меню.

- Какви блюда ви поръчаха например Ангела Меркел и Шарън Стоун? Къде се случи това?

- В хотел "Валдорф Астория", Берлин. Нормално е да имат изисквания за любими плодове или паста. Това е част от техния режим на хранене, от който пък зависи тяхното настроение и кондиция. И така се радваш, че от теб зависи в какво настроение ще бъдат тези хора. Известните личности не са претенциозни, просто имат определени изисквания, които са важни за професията им. Правил съм меню за официални вечери и обяди, на които е присъствала Ангела Меркел. И когато тя си тръгва и казва, че храната е била невероятна, целият ми ден минава добре. Повече от това не ми трябва.

В новия брой на "Жълт Труд" четете още:

Проф. Огнян Герджиков: У нас няма почва за демокрация

Призванието ми не е в политиката, а в университета и писането, казва председателят на 39-ото Народно събрание

- Проф. Герджиков, какво провокира написването на книгата "Аз не бях политик" и решението точно сега да я издадете?

- Стана съвсем случайно. Когато човек реши да направи равносметка на живота си, не знае дали е рано или късно. През лятото на 2011-а изненадващо останах без особено много ангажименти. Има един принцип в казармата - да не се позволява на войника и минутка свободно време, защото на ум му идват разни щури идеи. Така, като останах по-свободен, ми дойде щурата идея да опиша живота си в книга, защото мисля, че той е интересен.

- В хронологичен ред ли я подредихте, или...

- Тя е в три почти симетрични части. В началото е детството и младостта, по средата - академичната ми кариера, и накрая - участието ми в политиката. Тръгвам от родовата памет, разказвам за родителите на майка ми и баща ми, за самите тях, ученическите и студентските години.

- Казвате, че в книгата описвате 20 свои лица. Какво значи това - две лица е "двуличие", а 20?!

- Аз съм се занимавал с много неща, с какво ли не - инструментално и вокално изкуство, различни видове спорт, илюзионист съм бил, хамалин, гимнастик и лекоатлет, сребърни медали имам от турнири по тенис, пиша поезия, белетристика, научна литература... Политик станах по принуда.

- После ще стигнем и до това. Сериозно сте се занимавали с музика и пеене от малък, защо не продължихте в тази посока?

- Бях частен ученик на Мити Пинкас, която ме ориентира към оперното изкуство, участвал съм в продукции на Консерваторията, бил съм и солист- инструменталист - свирех на флейта и пикола.

- Но се ориентирате към Юридическия факултет в Софийския университет, а не към Консерваторията...

- Когато бях в трети курс в университета, при мен имаше един преломен момент - бях на кръстопът да продължа с правото или да отида в Консерваторията. Точно по това време обаче много боледувах от гърло и това почна да ме разколебава. И в трети курс изведнъж правото вече ме запали по друг начин. Междувременно продължаваха и певческите ми изяви, но не за дълго.

- А как се роди любовта ви към музиката?

- Сестра ми, която е по-голяма от мен, е професионален музикант и до известна степен тя ми повлия. Но истински се запалих по музиката, когато бях в 8 клас. Имахме прекрасен учител по пеене и музика. Един ден ми каза, че съм много музикален и предложи да почна да се уча да свиря на тромпет, тъй като той бе създал към училището симфоничен оркестър, който всяка година изнясяше концерт в зала "България". Споделих това с родителите ми, които категорично ме отрязаха, тъй като сестра ми свишеше на виола, в съседния апартамент живееше тромпетистът на операта, на горния етаж братовчед ми пък надуваше обой. Ужас! И така започнах да се уча да свиря на по-нежен иструмент - флейта. И в 11 клас вече бях солист на оркестъра.

И още:

* Пътешественик загина в любимия си манастир

Разпиляват праха на Мирослав Нанков в Балкана

* Българската Едит Пиаф разплаква американски

политик

Певицата Силвия Кръстева е готова да направи

концерт и у нас, ако има кой да я покани

* Андрей Протич напразно преследвал Лора Каравелова

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА - В "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 24 ЮНИ!

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лица