Министър Желязков: На 9 май ще бъдат отворени офертите за концесия на летище София

Вучич: След 10 дни отваряме магистралата Белград-Скопие

Дъжд с пясък от Сахара валя у нас

Ким търси от Москва мир в Корея Лидерът на КНДР на първа визита в Русия (ИНФОГРАФИКА)

Лекарският съюз иска отпадане на лимитите за легла по клиники в Педиатрията

Съветът за сигурност на ООН може да обсъди раздаването на руски паспорти в Донбас

Косово постави под домашен арест 26 свои гражданки, репатрирани от Сирия

Тръмп: Търговските преговори с Китай вървят много добре

Разкриват паркинг с 500 места до Рилския манастир за Великден

Полицията влиза в 746 „къщи за гости” (обзор) Главният прокурор Сотир Цацаров разпореди мащабна проверка на имоти и превозни средства, плащани от ЕС

Благодатният огън във Варна ще дойде от Румъния

Облагане при наемане на чужденци и ДДС при ремонт

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 25 април 2019

Зеленски призова за нови международни санкции срещу Русия

Голф влезе под автобус в столичния квартал „Надежда“

Джоузеф Стиглиц: Аз бих гласувал на референдума

Европейските лидери искат да свалят Ципрас

Джоузеф Стиглиц

Европейските лидери едва сега започнаха да повдигат завесата по отношение на водещия се диспут по темата с гръцкия дълг и изводът от видяното изобщо не е приятен: става дума за власт и демокрация много повече, отколкото за пари и икономика

Разбира се, икономиката зад програмата, предложена от Тройката – Европейската комисия (ЕК), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ), с която Гърция бе подхлъзната преди пет години да се срути по надолнището, доведе до 25% спад в БВП на страната. Едва ли някой може да посочи друг пример за целенасочено постигане на депресия с толкова катастрофални резултати: днес младежката безработица в Гърция достига 60%.

В този момент Тройката отказва да поеме отговорност за тази реалност, нито да признае колко несполучливи са били нейните прогнози и приложените модели. Но това, което е дори по-изненадващо, е, че европейските лидери дори не са разбрали за това. Тройката все още изисква от Гърция да постигне първичен бюджетен излишък от 3,5% от БВП към 2018 г.

Икономистите по света заклеймиха поставената цел като наказателна, защото, преследвайки тази цел, страната несъмнено ще затъне още по-дълбоко. Дори гръцкият дълг да бъде преструктуриран по все още невъобразим начин, страната ще остане в депресия, ако държавата гласува в подкрепа на искането на Тройката на светкавично организирания референдум.

За последните пет години страданието на гърците бе огромно и гръцкото правителство измина много път, опитвайки да удовлетвори исканията на кредиторите.

Нека бъде напълно ясно: почти никакви пари от огромните суми, отпуснати на Гърция, не са стигали до самата Гърция. Те са похарчени да се плаща на частните кредитори, включително на германски и френски банки. МВФ и другите кредитори не се нуждаят от парите, които изискват. По добре утвърден бизнес сценарий те ще използват получените пари, за да ги отпуснат отново на Гърция.

Всъщност не става дума за парите. Става дума за крайни срокове, в които Гърция да бъде принудена да приеме още един удар през пръстите и да приеме неприемливото – не само суровите мерки, но и останалите предложени наказателни политики.

Но защо Европа прави това? Защо лидерите на държавите от ЕС са против референдума и да отложат дори с няколко дни крайната дата за следващото плащане на Гърция към МВФ? Тази обединена Европа не е ли обединена именно в името на демокрацията?

През януари гърците гласуваха за ново правителство, което да приключи със суровите мерки. Ако правителството просто изпълняваше поетите по време на кампанията си обещания, вече трябваше да е отхвърлило направените предложения. Но то пожела да даде на гърците шанса сами да преценят ситуацията, която е изключително критична за бъдещето и добруването на държавата.

Загрижеността за общественото одобрение е несъвместима с политиката на еврозоната, която никога не е била демократична. Повечето от правителствата на тези държави не са питали за одобрението на хората, преди да прехвърлят монетарния си суверенитет към ЕЦБ. Когато Швеция зададе този въпрос към народа си, народът каза „не“. Те разбраха, че безработицата в страната ще се повиши и след като монетарната политика се ръководи от централната банка, която се е фокусирала само върху инфлацията и без да гарантира финансова стабилност. От това ще пострада икономиката, защото икономическият модел, на чиято основа лежи еврозоната, се основава на силови инструменти във взаимоотношенията, а в крайна сметка потърпевши ще бъдат работещите хора.

Така 16 години след като еврозоната институционализира тези взаимоотношения, сме свидетели на антитезата на демокрацията: много европейски лидери искат да видят края на лявото правителство на Ципрас.

В крайна сметка е много неудобно в Гърция начело да стои правителство, което е опозиция на политики, които през годините направиха толкова много, за да утвърдят неравенствата дори в развитите държави, и да сложи юздечка на разюзданата власт на богатите. Изглежда тези лидери вярват, че могат да свалят гръцкото правителство, като го измамят да приеме предложение, което е срещу поетите ангажименти, с които е спечелило своя мандат.

Трудно е да бъдат посъветвани гърците да гласуват на 5 юли. Нито една от алтернативите – одобрение или отказ на предложението на Тройката – не ще бъде лесна, и двете крият огромни рискове.

Положителен вот означава депресия без край. Може би това ще доведе до изпразване на страната – тя ще е продала всичко, което може, а нейните млади, умни и знаещи хора ще са я напуснали. Това може и да доведе до опрощаване на дълговете. Ако Гърция премине в групата на държавите със средни доходи на населението, най-накрая може и да получи помощ от Световната банка. Всичко това може да се случи в следващото десетилетие или по-следващото.

От друга страна, гласуване с „не“ поне отваря възможността за Гърция, която е със силни демократични традиции, да поеме съдбата си в свои ръце. Гърците може и да успеят да създадат бъдеще, най-вероятно не така богато както преди, но поне то ще носи повече надежди на самите гърци.

Аз знам как бих гласувал.

* Авторът е американски икономист, професор в Колумбийския университет. Носител е на Нобелова награда за 2001 г. Статията е публикувана в британския в. “Гардиън”.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.