Гърция иска милиарди евро от Германия

Петя Аврамова: От 15 май започва тестването на тол системата

Около 200 000 пчели на Нотр Дам оцелели въпреки огнения ад

Йорданка Фандъкова: Работим за осигуряване на качествени работни места, за да задържаме младите в града

Отново мръсна клевета срещу България “Репортери без граници” калят страната ни под диктовката на българските соросоиди

Арестуваха адвоката на българина Серафим Райчев

Романтика и оспорвано състезание тази вечер в „Hell’s Kitchen“

Султанатът на Оман се отказа от исковете си срещу България заради КТБ

Проф. Пламен Киров: Лозан Панов ще бъде удовлетворен, само ако той посочи главния прокурор

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 19 април 2019

Според разследването на Робърт Мълър няма координация между кампанията на Тръмп и Русия

Инвеститорите доволни от ниските данъци и заплати България става 12-та в света по производство на коли, ако “Фолксваген” направи завод

Сани Жекова слиза от сноуборда

Туба Бююкюстюн не се отказва от актьорството Този сезон обаче няма да се снима в сериали

Куриери докладват на НАП онлайн търговците

Референдумът: Комшиите казват НЕ на изнудването!

Броени минути след затварянето на секциите в гръцкия референдум за споразумението с кредиторите всичките 6 големи телевизии в Гърция цитираха социологически допитвания, сочещи към победа на водения от СИРИЗА лагер „Не”.

До телефонните допитвания на представителни извадки се стигна заради отсъствието на традиционните екзитполове. Националната телевизия посочи резултат 51,5% срещу 48,5%. Останалите цитираха възможни 49-54% или 45,5-50,5% гласа „Не” срещу съответно 46-51% и 49,5-54,5% – „За”, при възможни до 2,5% статистическа грешка.

Първите частични официални резултати се очакваха към 21,00 ч. Вотът е валиден, тъй като още към 16,00 ч бяха гласували над минималните по закон 40% от общо 9,8 милиона избиратели.

Още сутринта обаче президентът Прокопис Павлопулос, уплашен от прогнозираните безредици при твърде малка разлика в резултата, призова сънародниците към единство.

„Днес демокрацията надви страха”, заяви премиерът Алексис Ципрас, след като си пусна бюлетината в работнически квартал на Атина. „Волята на едно правителство може да бъде пренебрегната, но тази на народа – не! Гърците изпращат послание на доблест и решимост – че държат съдбата си в собствените си ръце, и че прокарват път и за другите народи в Европа”, продължи Ципрас. А финансовият министър Янис Варуфакис изрази готовност да поднови преговорите с кредиторите още днес, въпреки че в събота ги нарече терористи.

Германският шеф на ЕП Мартин Шулц пък бе обвинен, че се меси на гръцките избиратели заради взето в четвъртък, но излъчено вчера интервю по „Дойчландфунк”, в което каза, че при гръцко „Не”, страната ще трябва да ползва нова валута.

Съдбовното допитване до гръцкия народ се превърна в електорална война на поколенията. Анализатори прогнозираха, че гръцкият отговор – „Да” или „Не”, зависи до най-голяма степен от младежите, които страдат най-много от високото ниво на безработицата, причинено от налаганата от ЕС и МВФ политика на затягане на коланите. 55% от младежите до 25 години нямат собствено препитание, а 80% от тях бяха дали да се разбере, че ще гласуват като по команда от Ципрас – „Не”. Току-що навършилите пълнолетие гърци, включени в избирателните списъци вчера, бяха 108 371.

В противоположния лагер – поддаващите се, според правителството на СИРИЗА, на изнудването от кредиторите, бяха голяма част от 2,5 милиона гръцки пенсионери. Те пострадаха най-тежко от банковата ваканция и капиталовия контрол. Но много от възрастните хора в провинцията заявиха, че няма да гласуват, защото не могат да си позволят финансово да отидат до избирателните си секции. Независимо че властта обяви влакови билети на половин и автобусни на четвърт цена и отмени временно магистралните такси.

ЕЦБ решава съдбата на банковата ваканция

СИРИЗА ИСКА СДЕЛКА ЗА $200 МЛРД. НА ГЪРЦИ В ШВЕЙЦАРСКИ БАНКИ

ЕС готви спешни кредити срещу „надвисналата хуманитарна криза”

В Гърция може да избухне хуманитарна криза след вчерашния референдум, но ЕС е готов да помогне – ако не на правителството на СИРИЗА, то поне на обикновените гърци, заяви вчера председателят на Европарламента Мартин Шулц.

„Вероятно ще трябва да предоставим на Гърция спешни кредити за преодоляване на ситуацията, за да може да се поддържа работата на обществените услуги и парите да стигнат до нуждаещите се хора, за тази цел в Брюксел скоро ще има финансови средства на разположение“, посочи Шулц пред в. „Велт ам Зонтаг”. И допълни: „Хората в Гърция няма да бъдат оставени в беда“.

СИРИЗА готви данъчна амнистия за парите на гърците в швейцарски банки, като предлага укритите доходи да бъдат обложени с еднократен данък от 21%, съобщи швейцарският в. „Ен Це Це ам Зонтаг“. По неофициални данни става въпрос за между $2 млрд. и $200 млрд. Атина и Берн вече имали няколко дискусии по темата.

Говорител от швейцарското финансово министерство потвърдил, че има гръцка оферта, но отказал да обсъжда съдържанието й. Евентуално споразумение би наляло свежи пари в опразнената гръцка хазна.

На фона на слуховете, че поне една от четирите най-големи гръцки банки е на път да фалира до часове след референдума, Би Би Си съобщи, че правителството е свикало за късно снощи заседание с шефовете на централната банка и на четирите въпросни трезора, за да обсъдят по-нататъшните действия.

Управителният съвет на ЕЦБ, от който зависи дали гръцката банкова ваканция ще продължи, или ще бъде отменена, се очаква да заседава тази сутрин. Но при отрицателен вот на гърците никой не предричаше отпускането на още милиарди по механизма за спешна ликвидна помощ. Френският икономист Беноа Кюре, който е член на изпълнителния съвет на ЕЦБ, заяви вчера, че франкфуртската институция е готова да вземе „допълнителни мерки”, за да помогне на Атина, ако е необходимо. „Ще намерим каквито инструменти трябва”, каза той.

Европа: Да запретваме ръкави

„ГРЕКЗИТ” ОСТАВЯ €14,4 МЛРД. ДУПКА В ГЕРМАНСКИЯ БЮДЖЕТ

„Ако Гърция беше банка, тя вече щеше да бъде спасена”, пише на плакат на протестиращи в Париж срещу политиката на ЕС спрямо Атина. Прогръцки демонстрации имаше в още няколко европейски града. Снимка АФП

Втората и третата по големина икономики в еврозоната – Франция и Италия, скочиха вчера срещу „мотора” Германия с настояване преговорите с Гърция да бъдат подновени веднага, независимо от резултата от неделния референдум.

Бившият френски финансов министър и председател на Еврокомисията (1985-1995) Жак Делор, който е смятан за един от бащите на общия европейски пазар, призова гърците и кредиторите им да загърбят „тактическите игри” и да възстановят взаимното си доверие. „За да избегне фалит и излизане от еврозоната, Гърция трябва да се откаже от вредните си навици от последните 40 години, да спре да вини други за тежкото си положение и да приеме, че нейната демократичност не може да се смята за коз срещу демократичността на партньорите й в ЕС”, написа Делор. Той обаче призова и ЕС да не гледа на Гърция само през тесния окуляр на МВФ, а да си даде сметка, че тя е на нестабилните Балкани, които нямат нужда от още хаос. Изходът от кризата зависел и от отписването на дългове.

Министърът на икономиката на Франция Еманюел Макрон настоя за нова рамка на преговори. „Не можем да се крием зад гърба на ЕЦБ и да разчитаме само на нея”, каза той. А италианският премиер Матео Ренци допълни: „Никой не знае по-добре от Ангела Меркел, че трябва отново да почнем да си говорим с гърците.”

„Ако еврото се срине, същото ще сполети и управлението на Меркел”, пише сп. „Шпигел”. Заглавието на първата му страница над колаж с канцлерката е ”Die Trummerfrau” – названието на жените, които са чистили улиците на Берлин от руините на Втората световна война. Бундесбанк предупреди вчера, че евентуално излизане на Гърция от еврозоната ще остави €14,4 млрд. дупка в германския бюджет.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.