Конституционните промени зависят от мащабите на преговорния туризъм

Като омбудсман Мая Манолова си намира знаково място, а Михаил Миков се освобождава от Мая Манолова

Едва ли ще сбъркам, ако кажа, че Цветан Цветанов е политикът, който в публичните си изяви най-често употребява думата „консенсус”. На всеки въпрос, свързан с разговори между политическите партньори и опоненти, особено по ключовите реформи, отговорът е неизменен: „Това са важни и дългосрочни промени, които изискват максимално съгласие, за да имат устойчивост и да бъдат приети и от обществото.”

Тази донякъде шаблонизирана позиция всъщност идва като своеобразен противовес на другата крайност, налагана в обществото - че едва ли не на дъното на всяка чаша кафе се намира утайката на далаверата и задкулисието.
Ако обаче някъде търсенето на консенсус има най-широко приложение и значение, то е по въпроса за съдебната реформа. Не само защото е най-сложната и с най-голямо значение, а заради конституционното мнозинство, необходимо за промените.
В последно време упорито се заговори за засилени контакти между управляващата коалиция в лицето на ГЕРБ и РБ и БСП в търсене на заветните 160 (още по-добре 180) гласа.
Но докато за ГЕРБ именно заради налаганата публично позиция за диалог и консенсус това звучи обичайно, засилените контакти на реформаторите с червените в последно време звучи като срещи на чаша шейк от бира с мляко.
Всъщност и тук няма нищо изненадващо. Радан Кънев винаги е твърдял, че за постигане на конституционно мнозинство е необходима подкрепата на БСП и че ще води разговори и с тях, и с АБВ. Христо Иванов също заяви, че дебатите ще продължат, докато магистратските общности имат какво да кажат.
Но така или иначе решението се намира в ръцете на Народното събрание. В края на краищата България е парламентарна, а не магистратска република.
Тук е интересно да се напомни една позиция на политолога Тома Биков, който в момента е съветник на вицепремиера Румяна Бъчварова, която пък от своя страна е централна фигура и архитект на коалицията 2+2: Според Биков една от ползите на коалицията е, че Борисов вече не е гръмоотвод и че по различните реформи тежестта и отговорността се поемат и от коалиционните партньори. Затова и на видим план при търсенето на подкрепа за съдебната реформа е малкият коалиционен партньор.
За реформаторите успехът там е въпрос на оцеляване. При непрекъснатите вътрешни дрязги и очертаващото се неудовлетворително представяне на местните избори един провал тъкмо в съдебната реформа, която обявиха за майката на реформите, ще бъде пагубна. Негативите за тях ще бъдат много повече, отколкото за ГЕРБ, защото по общото внушение е тяхна политическа територия.
А БСП е от ключово значение, защото в известен смисъл като опозиция е свързана с ДПС. Ако социалистите бъдат склонени да подкрепят съдебната реформа, ДПС ще остане в изолация и също ще предпочете да даде гласа си „за”. Тогава може да се търси и мнозинство от 180 гласа.
Затова и диалогът, иницииран най-вече от политици от реформаторската част, върви с пълна сила.
Вече стана ясно, че промените няма да се предлагат до края на лятната ваканция на депутатите. Някои видяха в това слабост и знаци за възможен провал, но грешат. Паралелно с очакваната съпротива на част от магистратската общност опозицията трябва да си получи полагащото й се време за критика. И да се стигне до споразумение, което у нас най-често се нарича пазарлък или сделка.
Докато ДПС контролира избирателите си, при БСП съобразяването с настроенията на членската маса е задължително. От „Позитано” 20 неведнъж са заявявали, че основна сцена за изява на техните принципи и позиции е парламентът. И точно затова в Народното събрание често изразяват крайни популистки позиции като санирането и външния дълг. В последно време са особено остри и по въпроса за здравната и пенсионната реформа. Но именно защото има достатъчно други теми, по които да показват опозиционни мускули, могат да разиграват познатия театър на несъгласието по съдебната реформа до определен момент.
Реално погледнато БСП нямат никакви съществени аргументи по основните принципи на реформата. Въпросът тайно или явно гласуване, 5 или 4 години мандат на ВСС са важни, но все пак детайли. И на „Позитано” отлично си дават сметка, че техният електорат няма да им прости, ако станат причина за провала на реформата заради безусловното обществено мнение, че е крайно необходима.
Но несъгласия ще има, защото възстановяването на партията минава не само през ентусиазма на масите, но и през позиции в институциите, за които съвсем обяснимо ще се борят.
Първият публично признат факт, че се водят разговори за постове и позиции, е възможността Мая Манолова да заеме поста „омбудсман”. По „Панорама” на БНТ Илияна Йотова предупреди, че сделки няма да има - каза го с толкова категоричен тон, сякаш каза обратното. Ако говорим за сделка в добрия смисъл на думата, по-добра няма. ГЕРБ отстъпва пост без никакво властово влияние, Мая Манолова намира знаково място за публична реализация на енергията си, а Михаил Миков се освобождава от Мая Манолова. Всички печелят.
Но наесен предстои смяна и на 4-ма съдии в Конституционния съд - ключова институция, още повече ако се приемат промените в Закона за съдебната власт, с които се дават повече права и възможности за конституционни жалби. И е логично, и е справедливо втората парламентарна партия да си извоюва едно от тези места.
На трето място, предстои смяна на инспекторите в Инспектората към ВСС. Все позиции, по които може да се преговаря.
Да, слухът, че РБ и специално Радан Кънев води активен диалог с БСП за конституционно мнозинство, далеч не е преувеличен. Както и при здравната реформа, репликата на Борисов е била горе-долу следната: „Вървете и се оправяйте.” Но в крайна сметка „Главният преговарящ” е ГЕРБ. Просто защото всички отстъпки за постове и позиции трябва да бъдат одобрени от лидиращата партия.
Цената на БСП е още по-висока, защото прогнозата е, че по този начин ще даде повод за подкрепа и от ДПС. След ясно и многократно изразяваната си публично евроатлантическа позиция Лютви Местан едва ли ще държи да остане опозиция напук на препоръките на Брюксел и Венецианската комисия.
А 180 гласа вместо 160 решават куп процедурни главоболия. И Цветан Цветанов с основание ще може да каже: „Ето до какво води търсенето на консенсус.”
Но това са само прогнози. В крайна сметка всичко ще зависи от мащабите на преговорния туризъм.