Поп, равин и имам с обща молитва за мир и благоденствие

Повече от половин година ремонтните работи по българската църква "Св. Стефан" в Истанбул са спрели по неизвестни причини, изрази безпокойството си пред "Труд" председателят на настоятелството на българската църковна общност Васил Лязе. Той бе сред гостите на вечерята ифтар послучай постите на свещения за мюсюлманите месец Рамадан в двора на еврейската болница „Ор-Ахайим” в Истанбул. На нея се събраха религиозни лидери и видни представители на основните малцинствени общности и фондации в града. Събитието уважиха и кметът на мегаполиса Кадир Топбаш, духовният водач на близо 300 милиона православни християни - Вселенският патриарх Вартоломей Първи, арменският католически архиепископ Леван Зекиян, истанбулският митрополит на сюрянитската ортодоксална църква (б.р. - асирийската църква, чието паство говори на древния арамейски език, това е първият народ, приел официално християнската религия) и домакинът - главният равин Исхак Халева.

В края на вечерта имам, равин и православен свещеник отправиха заедно молитва за мир и разбирателство между народите и хармонично съжителство между културите.
Васил Лязе няма еднозначен отговор коя е тайнствената причина ремонтните работи в цариградската църква "Св. Стефан" да бъдат спрени - дали бездействието на Голямата истанбулска община или на българските власти. И засега опитите му да намери отговор остават без разултат. "Преди една седмица връчих преписката с всички документи на човек от протокола на премиера Ахмет Давутоглу с искане да се подновят ремонтните работи. За мое голямо съжаление обаче до момента не сме получили никакъв отговор от никого, към когото сме се обърнали - нито от кмета Кадир Топбаш, който иначе през годините винаги е откликвал на нашите проблеми и е отпускал големи средства на общината за възстановяването на храма." Според Лязе може да има забавяне в кореспонденцията заради неотдавнашните парламентарни избори в Турция. Новото правителство още не е сформирано. "Срещнах се и с хора от ръководството на ТИКА - Председателството на турската агенция за сътрудничество и координация (б.а.- отговаряща за сътрудничеството на Турция със страните, в които има турски и мюсюлмански общности, т.нар. външните турци и турскоезичните малцинства). И те нищо не заели по въпроса", добави Лязе. Неговите събеседници обаче неофициално му подсказали, че евентуална причина за спирането на ремонта може да е и проваленият проект за изграждане на Ислямски културен център и нова джамия в София. Духовният център трябваше да е в столичния квартал "Малинова долина" в полите на Витоша. Тази идея е от 2001 г. Тогавашният председател на Висшия мюсюлмански съвет Мустафа Алиш Хаджи, който по-късно стана главен мюфтия, аргументира необходимостта от нова джамия с това, че "Баня баши" в центъра на София е недостатъчна за нуждите на столичните мюсюлмани. Сред аргументите му бе и това, че по-голямата част от мюсюлманите, посещаващи джамията, не са местни, а заселили се в България чужденци. Дарители от Обединените арабски емирства и от други арабски страни превеждат средства на Научноизследователския център за ислямска история, изкуство и култура (ИРСИКА) към организацията "Ислямска конференция" (ОИК), със седалище Истанбул. Дългогодишният ръководител на центъра бе турският професор теолог Екмеледдин Ихсаноглу, който след това бе избран на два пъти за генерален секретар на ОИК. През 2014 г. той беше общият кандидат на 12 опозиционни партии в Турция за кандидат-президент, издигнат срещу Реджеп Тайип Ердоган.
Васил Лязе обмисля да пише до президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган и да го запознае с проблема на българската общност. "Ремонтът не търпи вече отлагане поради чисто физически причини. Знаете, че конструкцията на уникалния български храм на брега на Златния рог е желязна и заради корозията започва да се окислява, ръждясва все повече и с всеки изминал ден се руши. Ако не се направи нещо, ще бъде много жалко за прахосаните на вятъра огромни средства дотук както от турска, така и от българска страна. От това страда и туризмът в Истанбул, защото църквата се посещава от стотици български и чуждестранни туристи от цял свят, тук се извършват венчавки, кръщенета, общността се събира. Тоест, забавянето е във вреда на всички, но най-много на нас, цариградските българи", казва той.
Българската общност е решила да продължи сътрудничеството със строителната фирма "Ташяпъ" в реституирания имот в истанбулския квартал "Шишли". Върху част от имота има действащ техникум. "Фирмата успя да изкара допълнителни лицензи, разрешителни за строеж. Продължава обаче проблемът с техникума. Ние искаме да напуснат час по-скоро, за да се разруши тяхната сграда и да започнем нашият строеж, ама те отказват да се местят. За да може проектът да се задвижи, ние им оставихме - сиреч на министерството на образованието, 17 акра от парцела от нашите върнати общо 57 акра. След което стана възможно да задействаме нещата. Под въпрос обаче остава кога точно ще вземат решение да напуснат, защото занятията там продължават", казва Васил Лязе. Българската общност обаче загубила делото срещу истанбулската община "Шишли", общинарите дори се преместили в нова сграда, която се пада на мястото, за което претендира и българската общност. "Ние сме решени да получим в замяна сериозно парично обезщетение от хазната и предполагам, че ще го получим, но загубихме една част от земята, която върнаха на нашата общност, а тя е на пъпа на Истанбул", твърди Лязе. Друго дело, което води общността - за връщането на българската болница, още се точи. Сградата се ползва от всекидневника "Тюркийе".
„Ще борим нещата да се случат, оптимисти сме, нямаме друг шанс” - добавя с решителен тон Милко Печетиков, един от настоятелите на българската диаспора.