Рускиня украси 700 коня с 2 милиона кристала Блогърката Дария Радионова кара бавно бързата си кола, за да я забелязват

Парламентът прие окончателни промени в Закона за търговския регистър

Срещата във Владивосток приключи, Путин я определи като „съдържателна“

Нова експлозия разтърси Шри Ланка Причините за нея все още са неизвестни

Танковият призрак изпълзя от скрина Борисов не бива да се бои от военен преврат. Генерали-пенсионери преврат не правят

Защо в индийските сериали няма секс?

Днес спират камионите над 12 тона по автомагистралите

Ким Чен-ун се надява на засилване на традиционните връзки с Русия

Временно е ограничено движението по АМ Тракия заради инцидент

Започна срещата на върха между Путин и Ким Чен-ун (СНИМКИ И ВИДЕО)

Днес е Велики четвъртък – най-важният ден от Страстната седмица

Шри Ланка е била предупредена преди месеци за мрежата от екстремисти

Путин пристигна във Владивосток за преговорите с лидера на Северна Корея

Невъзпитаната българска корупция Защо ни липсват таланти в това широкоизвестно масово световно явление

На 25 април 2019 да почерпят

Тъжният край на Р. Кънев и Хр. Иванов

Политически контрол на съд и прокуратура бе същинската цел на пропадналата съдебна реформа

Провал! Това е най-точното определение на едногодишното управление на Христо Иванов като министър на правосъдието. Първите знаци за провала дойдоха на 7 юли, когато Временната парламентарна комисия за промени в Конституцията отхвърли предложенията, яростно защитавани от Иванов.

Два часа по-късно министърът отишъл на дискусия на любимото му НПО – Move BG, ръководено от бившата бизнес дама Саша Безуханова. След като пропуснал да обвини и Хан Аспарух за провала на “съдебната му реформа”, Христо Иванов поискал да бъде организиран протест в негова защита. На 9 юли този протест вече бе организиран, а основно движещо лице в него е Димо Господинов, служител на Саша Безуханова в Move BG. Съорганизатор на събитието е и Георги Илиев, член на втория ешелон на шайката за активни мероприятия “Протестна мрежа”.

Толкова за “спонтанността” и “гражданската позиция” на протеста, който всъщност се превръща в протест на Радан Кънев и Христо Иванов срещу самите тях. Хубаво би било, ако на протеста срещу себе си Христо Иванов обясни и за доносите срещу България, с които е затрупал Европейската комисия и европейските партньори на страната.

В същото време лидерът на политическия лилипут ДСБ Радан Кънев става все по-самотен в опитите си да замита провалите на министъра на правосъдието. Изпаднал видимо в депресивно маниакално състояние, Кънев започна да поставя ултиматуми на партньорите във властта. Явно не си дава сметка колко жалко и смешно звучат заканите му, че провалът на Христо Иванов ще се превърне в провал за правителството и ще дестабилизира управлението. Мутантът на Иван Костов всъщност се притеснява от опасността, че съвсем скоро ще трябва да се раздели с привилегията да е част от управляващото мнозинство. Провалът на съдебната реформа ще покаже, че Радан Кънев е във властта не заради нея, а заради самата власт, а и ще се превърне в край на кратката му и комична политическа кариера. Правителството нищо няма да загуби от смяната на правосъдния министър и от загубата на подкрепа на няколкото депутати около Радан Кънев, защото отсега е ясно, че поне половината от реформаторите в парламента ще продължат да подкрепят политиката на премиера Бойко Борисов.

Това, че Радан Кънев и Христо Иванов организират протести срещу собствените си провали и се опитват да се представят за мъченици пред малцината останали им верни “грантови” протестъри и партийци на държавни постове, има значение единствено за самите тях. Значение има съвсем друго!

Бесовете на реформатори и протестъри застрашава правовия ред в държавата. Радан Кънев, а и правосъдният министър Христо Иванов чрез своя пресцентър си позволиха скандално незачитане на върховенството на закона, за чието налагане уж се борят. По абсолютно недопустим за уважаващ избирателите си политик Радан Кънев, криещ се и зад депутатския си имунитет, си позволи да отправя внушения относно разпоредена от прокуратурата проверка за нарушения по договори и по обществени поръчки, извършени от администрацията на Министерството на правосъдието. Същото си позволи да направи и пресслужбата на Христо Иванов по повод публикация на в. “Труд”, в която са приложени и документи, които разкриват съмнения за корупционни действия от страна на държавни служители. А зад агресивната реакция на правосъдното министерство ясно личи чувството за гузност и най-вече страх, ако съмненията около обществените поръчки на институцията получат своето потвърждение.

Освен че е безотговорно, поведението на Кънев и на Иванов е доказателство за същинските цели на двамата – поставяне на прокуратурата под политически контрол. Ключова роля в погазването на независимостта на разследването играят и групата медии, които са финансово зависими от чужди фондации и лобират за интересите на кукловодите на Радан Кънев и Христо Иванов.

Когато в началото на годината Кънев сезира държавното обвинение за това, че във Варна неизвестни лица са събирали от негово име пари, за да осигурят успешно явяване на изпитите за нотариуси, организирани между впрочем от ведомството, ръководено от Иванов, това бе изтълкувано като проява на гражданска решителност за борба с корупцията. Прокуратурата разпореди проверка, но поради липсата на представени от Радан Кънев доказателства за твърденията му разследването бе преустановено. Когато в средата на седмицата същата прокуратура се запозна с изнесените данни за злоупотреби в Министерството на правосъдието, подкрепени със съответните документи, същите медии започнаха яростна кампания лично срещу главния прокурор Сотир Цацаров, защо си позволявал да иска проверка на всички договори на ведомството. Освен че това е работата на независимата прокуратура, Цацаров много ясно обясни, че рутинната проверка не е свързана с реформата на министъра, пък била тя провалена или не, а в защита на интереса на данъкоплатеца.

Избирателният подход на определени медии в отношението към прокуратурата при две напълно идентични ситуации недвусмислено показва, че в случая може да се говори за тежка зависимост на редакционната политика на въпросните издания, сайтове, телевизионни предавания, както и върху изразяваните позиции от водещи журналисти.

Толкова за морала на реформаторите и протестърите, част от които са в странната роля на шизофреници – хем да са във властта, хем да протестират срещу нея.

Но има и нещо много човешко и положително от всичко, на което сме свидетели. Очевидният провал на съдебната им реформа изпълва с тъга погледите на Радан Кънев и Христо Иванов. Вгледайте се в очите им и ще видите море от мъка и безнадежност. Разбрали са, клетите, че на такива като тях великият Джани Родари никога няма да изпрати своя продавач на надежда. Със сигурност започват да разбират, че и за чеп за зеле не стават. А на 25 октомври ще научат и другите тъжни новини.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.