Международните кредитори на Гърция дадоха „положителна оценка“ на новите предложения за реформи на Атина, които ще станат основа за отпускането на трети спасителен пакет за икономиката на балканската държава, предава AFP, цитирана от Фокус.

„Налице е положителна оценка на гръцката програма“, заяви източникът на агенцията.

Гръцкият премиер Алексис Ципрас призова парламента в Атина да приеме новите предложения към международните кредитори като „национална отговорност“, която ще запази нацията в Европейския съюз, предава AFP.

„Това е избор на висока национална отговорност, имаме национален дълг да запазим хората си живи,... ще успеем не само да останем в Европа, но и да живеем като равнопоставени членове с достойнство и гордост“, заяви пред парламента в Атина министър-председателят на Гърция.

Консервативни кръгове в Европейския съюз се опитват с икономически предлог да се избавят от лявото правителство в Гърция, заяви гръцкият премиер Алексис Ципрас в парламента на страната. На извънредно заседание на парламента се разглежда въпросът за предоставянето на Ципрас и на гръцката делегация на пълномощия за сключването на споразумение с международните кредитори.

„Не трябва да жертваме споразумение заради крайни консерватирни кръгове. Тези кръгове в ЕС се стремят да се избавят от лявото правителство. Искаме да предотвратим политическия Grexit (изхода на страната от еврозоната) под икономически предлог”, каза Ципрас. По думите му, страната се намира в критичен момент, съобщава РИА Новости.

„Опитвам се да гарантирам правата на нашия народ и да защитя националните интереси. Направих това, което бе възможно в условията на заплахи. Намираме се в опасна зона, насред минно поле, не мога да крия това”, каза премиерът. Ципрас също призна, че правителството е направило грешки по време на преговорите, но то също е „водило жесток бой с неравни сили”.

Премиерът смята, че за три години правителството ще може да върне страната на международните финансови пазари. „Продължителността на програмата от три години е достатъчна, за да ни се доверят пазарите отново”, каза той.

Ципрас заяви още, че споразумението ще бъде изключително европейски проект, приносът на МВФ ще бъде само технически. „С кредитите от Европейския стабилизационен механизъм ще погасим облигации на стойност 6.8 милиарда евро, намиращи се в ЕЦБ. Преобразуването на дълга от краткосрочен в дългосрочен ще е равносилно на неговото преструктуриране”, каза още гръцкият правителствен лидер.

Гръцкият премиер Алексис Ципрас призова парламента в Атина да приеме новите предложения към международните кредитори като „национална отговорност“, която ще запази нацията в Европейския съюз, предаде на свой ред АФП. „Това е избор на висока национална отговорност, имаме национален дълг да запазим хората си живи,... ще успеем не само да останем в Европа, но и да живеем като равнопоставени членове с достойнство и гордост“, заяви пред парламента в Атина министър-председателят на Гърция.

Хиляди гърци излязоха в петък вечер на улиците в столицата Атина, за да изразят неодобрението си за новите мерки за икономии, съобщава германският телевизионен канал ZDF. Сред протестиращите имаше членове на комунистическия синдикат ПАМЕ и симпатизанти на управляващата лява партия „Сириза“. Събралите се граждани изразиха несъгласието си с представените от кабинета на Ципрас в четвъртък вечер нови предложения за реформи.

Ако Гърция и европейските ѝ партньори се споразумеят в неделя по трети спасителен план за Атина, нещата няма да приключат - най-малко осем парламента на страни от еврозоната ще трябва да одобрят споразумението, а Бундестагът - дори два пъти, информира Франс прес. В повечето случаи одобрението на депутатите не подлежи на съмнение въпреки общественото недоволство в съответната страна.Другаде обаче - като в Словакия и Латвия - нещата могат да се усложнят. Съпротивата може да се засили също така, ако споразумението се отнася и за гръцкия дълг. В Холандия депутатите сами ще решат дали да гласуват или не. В Ирландия правителството не е длъжно да иска одобрението на парламента, но може да реши да го направи, за да оправдае решението си. Тук положителният резултат не подлежи на съмнение. Не е необходимо одобрението на парламента в Белгия, Люксембург, Кипър, Литва, Италия, Испания и Португалия.

Няма да има парламентарен вот и в Малта и Словения, ако финансовият ангажимент към Гърция не е увеличен - това ще стане, ако програмата е в рамките на Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ), за който страните от еврозоната вече отпуснаха средства през 2012 година. Словенските народни представители обаче ще трябва да се произнесат при опрощаване на част от гръцкия дълг. Словения е страната от еврозоната, която е изложена на най-голям риск към този дълг спрямо брутния й вътрешен продукт (БВП), така че ще бъде трудно да бъдат убедени нейните депутати.

Очаквайте подробности