Бойко Борисов пристигна в Лондон за инвестиционния форум за Западните Балкани

Златна мечка и за родното кино от Берлин (ОБЗОР) В “Не ме докосвай” една от главните роли се изпълнява от Ирмена Чичикова, а копродуцент е Мартичка Божилова

Георги Първанов: Едно разследване на сделката с ЧЕЗ би дало повече информация

Премиерът Бойко Борисов с 10-годишна прогноза: Балканите ще са най-хубавото място за живеене Проекти за 30 млрд. евро ще променят региона, каза министър-председателят

109 банди разбити при акции на ГДБОП 860 обвинения след разследвания на антимафиотите

НС да даде зелена светлина за „Белене“ Партиите употребили за политически цели референдума за нова атомна централа

Съдът остави за постоянно в ареста съпрузите, обвинени за убийството в столичния квартал “Люлин”

Вижте акцентите от броя на “Труд” в понеделник, 26 февруари 2018

Русенец създаде една от най-бързо развиващите се компании в Силициевата долина

Двуметрови преспи блокират страната Комбинацията със студения арктичен въздух, който се спуска към Балканите от север, създават опасна обстановка на пътищата

Земетресение с магнитуд 5,5 по Рихтер край бреговете на Япония

Бандити няма, но ги хващат

Фънки и Хилда Казасян жури в „Като две капки вода“

„Юнайтед“ би „Челси“, Жозе не трепна

Мария и Мегз заровиха томахавките След като получи приза за Попфолк идол на годината, Фики се прибра да отпразнува изписването на първородния му син

Референдумите в България

КРАСИ ДЕНКОВСКА

“Референдум – пряко допитване до народа, който чрез гласуване трябва да изрази мнението си по важен държавен въпрос.”

Така тълковният речник обяснява що е то референдум.

Политически погледнато българинът и знае и не знае какво е това чудо. Знае, защото след Освобождението управниците са искали мнението му четири пъти. Но от друга страна четири пъти за 137 години едва ли дават повод да се смята, че допитването до народа е присъща черта на българската политическа култура.

Ако предложението на президента Росен Плевнелиев за референдум по изборни въпроси най-сетне влезе в пленарната зала и получи благосклонността на депутатите, заедно с местните избори наесен българите ще гласуват на референдум за пети път.

Въпреки че веднага след Освобождението се пише закон за допитване до народа, политиците повече от 30 години не изпитват непреодолимо желание да чуят думата на редовия българин. Правят го, когато ножът опира до кокал, за да оправдаят това, което може би вече са си намислили.

Но, да вървим поред.

Скоро след Освобождението през 1890 г. се изготвя Закон за допитване до народа по общински работи. Практиката населението да си казва думата дали да се строи училище, колко да се плаща на даскала и т.н. има дълбоки корени в традицията на училищните и църковни настоятелствата още от турско време. Сега законът дава възможност хората да си кажат мнението и по въпроси като дали да се прокара водопровод. Темата на референдума трябва да бъде разгласена от общинската управа, а самото гласуване – да се извърши в празничен ден.

“Държане речи в деня на допитването и въобще разискване за или против решението не се позволяват; но в другия празничен ден, който предшествува деня на допитването, устройва се публично събрание, дето стават такива разисквания”, пише в закона. Той действа от 1909 г. до 1934 г. Деветомайските превратаджии го зачертават, защото сигурно им се е видял прекалено либерален.

Първият референдум се провежда на 19 ноември 1922 г., когато страстите са нажежени до бяло, цяла Европа ври и кипи, в Русия болшевишката революция е факт, гражданската война – също. България е преживяла две национални катастрофи, страната е съсипана, надеждите за Велика България, за обединение на Мизия, Тракия и Македония – попарени. Някой трябва да е виновен. В такава обстановка управляващите от БЗНС и министър-председателят Александър Стамболийски вземат решение да чуят народната дума за това дали да бъдат съдени виновниците за националните катастрофи. Така през 1922 г. се приема нов закон за допитване до народа и на негова база то е проведено. На референдума се гласува с черна бюлетина за “невиновни” и с бяла за “виновни”. Върху белите бюлетини са изписани имената на 22-ма бивши министри от кабинетите на Иван Гешов, Стоян Данев и Александър Малинов.

И тогава, както и сега, за да може народът да вземе решение на трезва глава, му се спира пиенето. Факт, отразен в тогавашната преса. “Питейните заведения от снощи 10 часа са затворени. Днес и довечера ресторантите ще бъдат отворени само за обяд и вечеря, без да се дават спиртни питиета”, пише вестник “Утро”.

БЗНС и БКП гласуват в бяло. Широките социалисти също са за съд на виновните. В черно гласуват останалите партии и дейците на ВМРО. От 926 490 гласували 647 313 казват “виновни”, а 223 584 – “невиновни”. Останалите 55 593 бюлетини са невалидни.

Превратът седем месеца по-късно – на 9 юни 1923 г., на практика зачертава резултатите от това допитване. Земеделците са свалени от власт, лидерът им Александър Стамболийски – направо убит, а министрите, които народът посочва като виновни за националната катастрофа – освободени от затвора, а и от отговорност.

Вторият референдум се провежда в не по-малко драматични времена – след Втората световна война, променила картата на Европа. Допитването е на 8 септември 1946 г. Пита се дали да се премине от монархия към република. Резултатът от гласуването е 95,6% в полза на промяната на държавното управление. Избирателната активност е впечатляваща – 91,7%. От общо 4 132 921 участващи в гласуването, 3 833 183 пускат бюлетина за република. Привържениците на монархията са 175 231. Прави впечатление, че много близо до този брой са недействителните гласове – 124 507.

Много историци са на мнение, че резултатите от първия референдум се наслагват върху резултатите от втория, т.е. българите не могат да простят на династията на Кобургите двете национални катастрофи и ролята на царската фамилия за участието на България в съюз с Германия в двете световни войни. Не бива да се пренебрегва фактът, че за република агитират не само управляващите от Отечествения фронт, но и опозиционните партии. Монархията няма и международна подкрепа. Всъщност подобна е съдбата на всички монархии в региона. В Италия се установява републиканско управление също след проведено допитване до народа, докато в Югославия, Румъния, Унгария и Албания това става с решение на парламента. В Гърция монархията също е свалена.

Третият български референдум е проведен в съвсем друга обстановка, във времена, които по-късно ще бъдат наречени застойни. На 16 май 1971 г. се гласува за нова конституция, наречена Живковска по името на лидера на управляващата БКП Тодор Живков, който е и държавен ръководител. Демократичните промени са далече, социализмът изглежда непоклатим. Видима опозиция на управляващите няма. Затова и резултатите не са учудващи – почти няма гласували против. Процентът на пусналите бюлетина “за” е същият като избирателната активност – 99,7%. Номеролозите да кажат има ли скрита символика в това и каква е тя. От общо 6 156 228 имащи право на глас, “за” са 6 135 218, против – едва 15 477. Има и недействителни гласове – 5533. Резултатите са отчетени тържествено два дена по-късно в зала “Универсиада”. Тодор Живков подчертава от трибуната, че всички у нас и в чужбина, приятели и врагове, са знаели изхода от референдума. И отсича: “Иначе не можеше и да бъде! Отношението на народа по такива въпроси не се изработва нито през последните 24 часа, нито през последните месеци.”

Четвъртият референдум беше съвсем скоро – на 27 януари 2013 г. След дълги политически препирни парламентът роди усукан въпрос – “Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?” С “да” гласуваха 851 757 души, с “не” – 533 526, недействителните гласове бяха 20 180. За да бъде валиден, в референдума трябваше да участват поне толкова българи, колкото на последните парламентарни избори преди него (или 4 345 450 души), а това не се случи. Но тъй като до урните бяха отишли повече от 20% от избирателите, въпросът за изграждането на АЕЦ “Белене” (за което всъщност ставаше дума) се върна в Народното събрание. Което пък забрави за него. И така “ядреният” референдум увисна в политическото пространство.

С което последва съдбата на предишните допитвания, които на практика оправдаваха вече взети политически решения.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.