Аспарухово – новото лице на Варна Най-южният квартал става все по-модерен и хубав

Румен Петков: Хората, задържали в акция Митьо Очите през 2007 г., бяха уволнени през 2009 г.

47-годишен пилот загина, след като разби малък самолет в дома си (ВИДЕО)

Министър Вълчев: НИМХ иска развод, БАН не дава

Бенчо Бенчев е обвинен, че е спомогнал на Митьо Очите да избегне наказателно преследване Пускат го под гаранция срещу 50 000 лв.

Бенчо Бенчев: Не приемам обвиненията и не съм извършил престъпление

Какво се случва при употреба на черен презерватив?

Армията ни – евтина, но ефикасна? И оперативно съвместима, иска премиерът Бойко Борисов

ООН: „Ислямска държава“ разполага с близо 30 хил. членове в Сирия и Ирак

Тръмп подписа законопроекта за бюджета на Пентагона, предвижда 716 млрд. долара за отбрана

Кристалина Георгиева: Влизането в еврозоната няма да доведе до сериозно повишаване на цените в България

Турската централна банка обяви мерки в подкрепа на пазара

Зоран Заев: България е партньор на Македония, трябва да уважаваме този, който ни помага

Тръмп приветства уволнението на служителя на ФБР, пращал критични есемеси за него

Раздават минерална вода в София заради жегите

Трети (последен) шанс за Гърция

Атина днес трябва да извърши много по-тежки реформи и има нужда от по-голямо финансиране

При пореден провал страната едва ли ще има нов шанс да остане в еврозоната

Георги Ангелов

След рекордно 17-часово заседание лидерите на еврозоната постигнаха консенсус относно споразумението с Гърция за нейното оставане в еврозоната. Гърция ще трябва да изпълни списък с предварителни мерки и реформи до сряда, след което ще може да започне процедура по одобряване на ново спасително споразумение. Очакваната продължителност на споразумението е 3 години, а финансовите нужди на страната се изчисляват на около 86 милиарда евро.
Споразумението с Гърция се сблъска с изключително голям скептицизъм сред страните – членки на еврозоната. Само преди седмици Гърция едностранно напусна преговорите, позволи предишното спасително споразумение да приключи, практически фалира, загуби достъп до външно финансиране и обяви банкова ваканция. Ципрас организира референдум против споразумението, на който вотът „не“ спечели с над 61%. В резултат на всичко това почти всички страни решиха, че Гърция вече не може да остане в еврозоната и започнаха да работят по „план Б“.
Неочаквано обаче веднага след победата на референдума Ципрас уволни финансовия си министър Варуфакис, когото европейските му колеги не понасят, и реши да търси споразумение с еврозоната. Към този момент обаче 16 от 19-те й членки вече бяха готови да изгонят Гърция. Дори представянето на амбициозен план за реформи не успя да преодолее натрупалия се скептицизъм. В събота финансовите министри не успяха да стигнат до никакво общо становище, а в неделя едва успяха да произведат един документ, в който част от страните настояваха за ново споразумение, а друга част – за излизане на Гърция от еврозоната. Заседанието на лидерите също на няколко пъти щеше да приключи без резултат, а постигането на крехък консенсус отне рекордните 17 часа.
Проблемът е много по-дъблок от непредсказуемите залитания на Ципрас. За 5 години Гърция вече получи две спасителни споразумения и успя да провали и двете. Гърция не успя да усвои 16 млрд. евро от втората спасителна програма, тъй като спря реформите и от една година насам не е получавала траншове от кредиторите. При това дългосрочно нежелание за реформи страните от еврозоната са много скептични и просто не желаят да отпускат повече пари. В този смисъл сегашната възможност за трети спасителен пакет най-вероятно е последна. Ако Гърция провали и нея, тя едва ли ще получи повече шансове за оставане в еврозоната.
Това е сериозен риск, още повече че СИРИЗА вече се разцепи по въпроса за ново споразумение, което добавя и политически рискове – а може да доведе и до нови избори тази година и до нови забавяния на реформите. Затова въобще не е сигурно, че в крайна сметка ще има нова спасителна програма. Всичко се държи на косъм и може лесно да се скъса и при най-малкия проблем – което означава, че все още има риск за въвеждане на драхмата и за хиперинфлация.
Междувременно освен влошаване на отношението на еврозоната към Гърция, се влоши и нещо по-важно – гръцката икономика. В края на 2014 г. за първи път от много години Гърция постигна икономически растеж, спад на безработицата и дори първичен бюджетен излишък. Ситуацията беше изключително благоприятна и изискваше съвсем малко допълнителни усилия, за да може страната да излезе устойчиво от хватката на рецесията. Само след половин година управление на СИРИЗА положението драстично се влоши – гръцката икономика отново е в режим на свободно падане, банките са затворени, тегленията от банкомати са драстично ограничени и въпреки това парите в тях са на привършване. Дори най-конкурентният сектор – туризмът, е жестоко ударен и приходите намаляват.
Всички данни показват, че тази година Гърция отново ще влезе в рецесия, а фалитът и банковата ваканция само ще ускорят рецесионните тенденции – т.е. страната се връща 4-5 години назад, към времената на жестоката стагнация. Това неминуемо ще влошава състоянието на приходите и държавния бюджет и ще увеличава лошите кредити в банките. Цената на всичко това, оценено в пари, е около 25-30 млрд. евро, според източници от Европейската комисия, а дипломати дори говорят за 50 млрд.
Сривът от последните седмици означава, че Гърция днес се нуждае от далече по-тежки реформи и далече по-голямо финансиране. За да се излезе от стагнацията, да се стабилизира бюджетът и да се намали дългът, страната ще трябва да предприеме много по-болезнени мерки, отколкото бяха необходими преди няколко седмици. Самото правителство предложи мерки за икономии в размер на 13 млрд. евро под формата на съкращения в разходите и повишения в данъците, а кредиторите настояват и за драматични реформи в пазара на труда, пенсионната система, средата за бизнес, финансовия сектор, приватизация. Едно сравнение – от Гърция се изисква да въведе почти веднага 67 години пенсионна възраст (в България пенсионната възраст ще достигне 65 години едва през 2037 г.!).
Нещо повече, заради недоверието към Гърция страната трябва да изпълни редица реформи още преди да започнат преговори за външен заем. Досега винаги е било обратно – първо се договаря заем, а после се изпълняват реформите. Това добавя допълнителна несигурност, защото при неизпълнение на предварителните изисквания може въобще да не се стигне до нов спасителен план. В допълнение банките остават затворени до постигане на споразумение – т.е. за разлика от предишни споразумения, няма да се отпуска банково финансиране на доверие.
Първият спасителен пакет за Гърция през 2010-а беше 110 млрд. евро, но 35 млрд. останаха неусвоени. Вторият спасителен пакет от 2012 г. възлизаше на 165 млрд. евро, но около 27 милиарда останаха неусвоени. Сега изчисленията показват, че Гърция се нуждае от поне 86 млрд. евро финансиране през следващите 3 години.
Обаче еврозоната въобще не желае да дава 86 млрд. евро кредити на Гърция. Първо, това са твърде много пари и, второ, целта е дългът на Гърция да намалява, а не да се увеличава. Поради тази причина ще се търсят алтернативни подходи за осигуряване на част от финансирането – бюджетни излишъци, приватизация, преструктуриране на банките. С други думи от Гърция ще се изискват още по-тежки и непопулярни реформи. В тази връзка са изискванията за 50-милиарден фонд, който да се пълни с приходи от приватизация, както и изискването за прилагане на директивата за преструктуриране на банки. Прилагането на кипърския модел за банките например може да спести 10-15 млрд. евро. В гръцката преса се споменават и идеи за сливане на четирите големи банки в две, за да се спестят разходи. Поради тази причина се изисква и участието на МВФ, на който Гърция трябва да плати 10 млрд. евро през следващите 3 години. Идеята е тези средства да се рефинансират от МВФ, вместо да се търси ново финансиране.
По-важно е друго – парите ще се отпускат на траншове, само след изпълнение на съответните реформи и ще се ползват целево. Реално заемите ще се насочват за изплащане на стари дългове и за излизане от банковата ваканция и няма да могат да се ползват за харчове. Гръцкото правителство ще трябва да се простира според чергата си, т.е. ще може да харчи само толкова, колкото събере от данъци. Тежко е, но след като другите европейски страни го правят, ще трябва и Гърция да се научи.

Авторът е старши икономист в институт „Отворено общество“.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.