Дейвид Лидингтън,

министър по европейските въпроси на Великобритания

Конрад Павлик,

заместник-министър на външните работи на Полша

Ето един слабо известен факт: през 1990 г., по време на рухването на Съветския съюз, полският брутен вътрешен продукт е само с 20% по-голям от този на Украйна. Двете страни са сходни по територия и население.

След две десетилетия и половина, пропастта помежду им се е увеличила. През по-голямата част от този период полската икономика отбелязва стабилен растеж от около 5% годишно, докато Украйна е в застой. Защо се е получило така?

Очевидна разлика е присъединяването на Полша към Европейския съюз. Но това само по себе си не е достатъчно обяснение за различните траектории на прехода в двете страни. Има два допълнителни ключови фактора, които са важен урок за съвременния ЕС.

Първият е умението на страната да следва свой собствен суверенен път, без ненужно вмешателство от властимащи съседи. Полша имаше тази възможност през деветдесетте години на миналия век. А Украйна не получи такъв шанс.

Конфликтът в източна Украйна бушува вече повече от година и половина. Той е захранван от руски оръжия и войници. Освен това Русия анексира Крим, част от украинската територия, като същевременно продължи да дестабилизира останалата част от страната. Това предизвика хуманитарна криза, с милион и половина вътрешно разселени лица. Допълнително деструктивната пропаганда на Кремъл ежедневно се опитва да подкопае авторитета на легитимното, демократично избрано правителство в Киев.

Тук урокът за ЕС е, че трябва да останем непоколебими в нашето убеждение да възпрем Кремъл да върви по този път. Решението за удължаване на санкциите срещу Русия, взето единно от министрите на външните работи на ЕС миналия месец, беше правилно. Също така е правилно санкциите да продължат докато Минските споразумения бъдат приложени напълно.

Трябва да продължим нашите дипломатически усилия както на европейско, така и на двустранно ниво, за да убедим онези, които вземат решенията в Русия, че дестабилизирането на Украйна не е в ничий интерес, а със сигурност не е в тяхна полза.

Втората ключова разлика между Полша и Украйна бяха демократичните и пазарните реформи. Днес в Полша гражданското общество и медиите процъфтяват, функционира пазарна икономика, а бизнесът е конкурентноспособен.

Това не са лесни задачи, но поредните полски правителства, както и лидерите на бизнеса и гражданското общество, се посветиха на тези усилия през последните 25 години. Както в Полша, така и във Великобритания виждаме ползите от това народът да е конкурентноспособен на глобалния пазар и да търгува свободно. В Полша бяха създадени десетки хиляди нови предприятия, а чуждестранните инвестиции процъфтяват с хиляди чужди фирми, които осигуряват работа и насърчават износа. Освен това бюрокрацията и регулациите бяха ограничени. Великобритания и Полша продължават да работят заедно по тази задача, както в ЕС, така и извън Общността.

Днес Украйна тръгва по същия път, вдъхновена от десетките хиляди украинци, които завладяха улиците на Киев миналата година, за да поискат по-добро бъдеще.

Първите плодове на тези усилия вече са налице. Парламентът на Украйна започна реформи в сфери като полицейската служба, данъчната система, селското стопанство и здравеопазването. Киев се опитва да се справи и с други трудни области като съдебната реформа и борбата с корупцията. Много практичен пример за това е, че миналия месец украинското правителство създаде нов интернет портал, който осигурява директни услуги за гражданите, като по този начин ограничава корупцията и излишната бюрокрация.

Трябва да аплодираме този напредък. Останалите го правят. Наскоро висш служител на МВФ - организация, която обикновено не преувеличава - каза, че новото украинско правителство е „най-ориентираното към реформи“, с което се е срещал през над 20-те си години работа с Украйна.

И все пак има още много за правене: да се намали ненужната бюрокрация, да се създаде благоприятен климат за развитие на бизнеса и да се прекрати влиянието на олигархията. Ние, Европейският съюз, трябва да направим всичко по силите си, за да подкрепим тези усилия. Това изисква практическа помощ.

Новият „Фонд за добро управление“ на Великобритания и „Групата за подкрепа на Украйна“ на ЕС са примери за това. Освен това от 2005 г. насам Полша помага на Украйна в нейния преход, като за тази цел е похарчила почти 90 млн. евро между 2005 и 2014 г., в рамките на програмата „Официална помощ за развитие“. От 2014 г. страната е усилила подкрепата за Украйна, съсредоточавайки се върху децентрализирането и доброто управление като ключови фактори за промяна в период на преход.

Освен това в Украйна е изпратен екип отвидни полски експерти, които да помогнат за написването и въвеждането на законодателство, както и за обучението на кадри, особено в сферата на децентрализацията. А тази година Полша отново разшири подкрепата си, за да помогне за въвеждането на антикорупционни мерки и реформирането на публичните финанси на Украйна.

Въпреки това демократичният преход в Украйна ще отнеме време. Всички знаем от собствен опит, че пътят към промяната е дълъг. Той ще изисква търпение и воля от страна на украинския народ и на избраните от него длъжностни лица.

Също толкова важно е, че това ще изисква търпение и воля и от страна на Европейския съюз. Използваните от нас и често приемани за даденост права, защитени от институциите и законите, не бяха осигурени от ден за ден – нужно беше време да се развият и да се утвърдят в нашите общества.

Ето защо призоваваме нашите европейски партньори да потвърдят своята готовност за подкрепа на украинските усилия в посока провеждане както на икономически, така и на политически реформи. Въпреки предизвикателствата на конфликта на изток, през последната година се наблюдават стъпки в правилната посока. Трябва да подкрепим правителството и народа на Украйна, които са поели ангажимент да реализират програма за реформи за месеци и години напред.

*Статията е предоставена специално на “Труд” от посолството на Полша в София. Тази седмица тя ще бъде публикувана в различни европейски ежедневници.