За председателството на ЕС след 3 години България се готви амбициозно, но на хартия и почти на тъмно

6,3 млн. лв. ще отидат за стажове и обучения на 1300 души само през тази година

В средата на юни Министерският съвет (МС) публикува на сайта за обществени обсъждания проекта за Плана за подготовка на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. В началото на юли - след 14 дни събирания на мнения, равносметката е - 2 становища. Защо това не е новина?

Отговорът се крие в примирението с последователната липса на адекватен отговор и проактивни действия по ежедневните щети за имиджа на страната ни в ЕС. Примери за лошо позициониране и неизползвани възможности - много. Стратегически документи - също. Резултатите са неясни или са проява на кризисен пиар. И затова очаквано шумът от появата на документа се оказа по-голям от реалния интерес към съдържанието му.

Новият план е блестящ пример за добро скеле за огромна работа и амбициозни срокове за изпълнение, но му липсват послания и съдържание. Затова и по същество няма много за коментар. Но краткият срок за обсъждане на толкова важен документ, омаловажаването на доброволчеството като ресурс за председателството, липсата на механизми за финансов и качествен контрол създават впечатление за формална готовност за диалог, която замаскира не(прозрачността) при вземането на решения, изпълнението и мониторинга. Цената - само за 2015 г. 6 280 000 лв. за стажове и обучение на около 1300 души, които би трябвало още от септември да работят по председателството. Кои са те и как ще бъдат избирани - по този въпрос планът мълчи.

България ще поеме председателството на Съвета на ЕС през юни 2018 г. Три години ни делят от този важен изпит за европейската ни зрелост. Институциите са мобилизирани, или поне твърдят така. Меглена Кунева, вицепремиер по координацията на европейските политики, е координатор. МС отговаря за административния капацитет, инфраструктурата и комуникационната стратегия, финансите и обществените поръчки. Приоритетите и програмата попадат в компетенциите на Съвета по европейските въпроси (СЕВ) - утвърдена и оперативна структура, която не предизвиква излишен медиен шум.

Правителството залага много на 6-месечния период, през който страната ни ще ръководи процесите по вземанията на всички важни решения в ЕС. „Председателството подготвя 500 - 700 проекта (включително нормативни и политически документи)“, както пише и в плана. Това е изпитът, който ще покаже как преминаваме от фаза „новоприсъединена“ в „утвърдена“ държава членка.

България попада в интересно “трио“ на председатели на Европейския съвет - Великобритания в края на 2017 г. (ако остане в ЕС) и Естония, която ще е начело на Съюза от януари до юни 2018 г. Имиджът на България във Великобритания има нужда от излъскване, а за естонците май не знаем много, освен че са осъществили е-правителство, което за нас е намерение с повече от 10-годишна история.

Основните критики към плана са посочени отчасти в становищата на две младежки неправителствени организации, които работят в областта на доброволчеството и европейската интеграция. Те отбелязват липсата на „конкретни мерки и действия“ по отношение на доброволците. „Въпросът за необходимостта от включването на доброволци е засегнат в проекта, но не са предвидени мерки в тази посока“, пише клуб „Европеистика“ към катедра „Европеистика“ на Софийския университет. При наличието на достатъчен брой неправителствени организации, които управляват подобен ресурс, МС може да облекчи сериозно скромния си бюджет.

Вторият критичен елемент е свързан с критериите за избор на Екип на председателството, както и на свързаните с него експерти. Септември е посочен като времето за сформирането на структура от експерти по политиките на ЕС. Как отговорните институции ще съберат този екип в разгара на лятото, без да са ясни изискванията към членовете му? Тайнствен въпросник, който да се попълни от заетите в министерствата, е първият критерий. От 2016 г. ще започнат и изпити, „защотоне е възможно обективно да се провери нивото на владеене на чужди езици на лицата, извършващи представителни функции в ЕС“.

Ако правителството не отвори възможността за включване на доброволци/външни експерти при планирането на дейностите и при набирането на състава на този тим, логичното съмнение е за подбор сред съществуващите кадри на министерствата „на тъмно“.

Младежката организация blEUprint пише, че „диалогът и взаимодействието с гражданското общество са ключов елемент и гарант за провеждане на успешно и инициативно председателство “. Ще има ли възможност т.нар. граждански борд да изпълнява контрол и мониторинг? Българската страна може да се възползва от опита на Европейската комисия, например, която събира база данни на експерти, които да наема за изпълнението на съответните дейности по компетенциите им.

По план стратегията и културната програма залагат на добрия опит на други държави членки, предстои да се определят целеви групи, да се изработи лого и т.н. Страната ни би трябвало да се опре и на опита си от изпълнението на ежегодни Комуникационни стратегии на България за ЕС от 2002 г. Всяка година МС приема програма с национален бюджет, който се отчита с едно кратко “приема се“ в стенограмата на правителственото заседание. Да сте чели нещо по темата? А спомняте ли си злополучните проекти за рекламното лого на България?

Планът предвижда достатъчно време за тези дейности - до юни 2016 г. До следващото лято ще бъдат определени приоритетите на председателството. „Крайният срок за приемане на Стратегията трябва да бъде не по-късно от края на 2015 г. или тогава проектът да бъде публикуван и подложен на широко обществено обсъждане“, пише и blEUprint.

Както и да се осъществи председателството, то не може без бюджет. Както вицепремиерът Кунева поясни, то ще е скромно. Но и ограниченият бюджет има нужда от управление, финансов контрол и одит. Какво ще се случи с обществените поръчки и средствата за логистиката, например, когато работата набъбне?

Планът на предстоящото председателство на ЕС заслужава внимание не заради пропуските си, а заради потенциала да осъществи успешно ръководството на Съвета на ЕС. Сега, три години по-рано, е важно да се огледаме добре и да видим не само как другите застават начело, но и как ние се справяме. През 2018 г. няма да ни простят, че оставаме само с намерения за успех.