“Моят брат”. Така се обръщат един към друг влахът Янко Петков и българинът Гошо Шопов в Летница. И правят всичко “наедно”. Работят и се веселят заедно, отраснали са заедно, както и техните деца. Казват, че са заедно и в добро, и в зло.

Тук няма и престъпност, твърдят възрастните летничани Радион и Атанаска Колеви, които се връщат в родния си град след 22-годишен престой във Велико Търново. “Местните са свестни момчета, ако някога нещо се е чуло, то е било от преминаващи от съседни села и области”, подчертават те. И допълват, че не си заключват вратите на домовете, защото няма от кого.

Кметът Красимир Джонев, който управлява Летница от 1999 година, по професия е ветеринарен лекар и хората го наричат “един от нас”. “Когато животно се разболее или трябва да се скопява прасето, към кмета се обръщаме. Така сме си свикнали, а и никога не ни е отказвал”, признават Радион и Атанаска.

Това, че е ветеринарен лекар, само помага на д-р Джонев да познава всеки проблем на малката община. Нейният бюджет е само 3 млн. лева, а в предходния програмен период 2007-2013 г., стойността на завършените проекти в сферата на инфраструктурата и туризма са над 15 млн. лева.

И докато спекулациите с европейските средства из България са много, в Летница са сигурни, че градоначалникът Джонев знае как се оползотворяват парите на гражданите на Евросъюза: “Не само съм наясно, което е задължение на всеки кмет, но и ревностно контролирам всеки евролев, който влиза в хазната на управляваната от мен община.” По думите му идеята и осъществяването на всеки проект е на цялата общинска администрация, общинския съвет и гражданите. Чрез дискусии, форуми и лични срещи се съгласува всяка важна стъпка.

“Другата седмица сме поканени на обществено обсъждане за преминаването на автомагистрала “Хемус” през територията на общината”, казва Пламен Койнов, който работи в местното ВиК.

Тревните площи около пътните платна са окосени и добре поддържани. “Окосяването за мен е като помитането вкъщи. Това ни струва едва 50 литра нафта месечно”, споделя д-р Джонев.

Нарича тази тема “слабост”, защото за него обликът на общината е визитната картичка. И хората се включват със собствени средства и пособия, поддържат тротоарните площи, боядисват бордюрите. Отличава се и паркът пред сградата на общината. Равна зелена поляна с изкуствена река по средата, криволичеща под пешеходната алея, която води към входа на административната сграда.

Сгушени под дебелата сянка, дървени пейки посрещат млади и стари. Всичко е направено от общинските служители. С пари от джоба си и труд, водени от кмета, преди няколко години общинарите сътворяват парк, който на други места би струвал стотици хиляди лева общински пари.

“В началото закупихме косачка и едно момче косеше всеки ден. По модела на всички големи английски паркове след 100 години косене се получава прекрасна ливада. Е, при нас ефектът дойде след 15-ата година”, подчертава д-р Джонев.

В един ден общината има два повода за гордост. Първият е успехът на 14-годишната Мария, ученичка в СОУ “Бачо Киро”, която печели престижен художествен конкурс “Усмивката в детството”. Нейната рисунка ще бъде отпечатана върху опаковка на плодова напитка с тираж 75 хиляди броя, и средствата ще бъдат дарени на “SOS Детски селища България”.

Младата художничка споделя, че дължи успеха си и на учителката по изобразително изкуство Бона Стоянова. Става ясно, че почти всички нейни възпитаници са с отличия от множество престижни конкурси в целия свят.

Още една жена е причина за гордост на местните. Баба Петкана празнува своя 100-годишен юбилей. Докато вековната рожденичка разказва историята на живота си, става ясно, че скоро втора летничанка навършва 100 години.

Всъщност обликът на града съвсем не се оприличава с фразата - “Летница-Столетница”. Въпреки скромните условия за нощен живот и атракциони за младите, броят на учениците, които продължават средното си образование в СОУ “Бачо Киро”, е значителен. “Кулинар-готвач” е специалността, която примамва младежите да останат в родния си град.

Реализацията след завършването им е почти гарантирана. Стратегията на общината е насочена към туризма, където се откриват множество работни места. Друга причина, поради която местното училище е за предпочитане, е ремонтираната училищна база, направена с евросредства по оперативна програма “Регионално развитие”. Скоро е направен ремонт и на детската градина. Подменено е отоплението, извършена е цялостна реконструкция на инфраструктурата.

Какво е Летница без Крушунските водопади в местността Маарата. Едни от най-красивите и популярни природни забележителности у нас са двигателят в новата история на общината.

Със своите 120 000 дка обработваема площ и земеделие като основен поминък на населението, регионът се превръща в бързо разрастващ се туристически център. До 2001 г. територията около водопадите е била собственост на Министерството на отбраната, след което е прехвърлена на общината.

“Съвременният вид на Маарата не е само дело на общината. Малко известен факт е, че генератор на идеята да се промени цялостната стратегия на общината, с насоченост туризъм, бе на един успял човек, с летнишки корени - Иван Василев”, казва кметът Джонев и допълва, че след придобиването на собствеността екип от архитекти правят проектоустройствен план и преобразяват водопадите.

Резултатът сега е над 200 000 посетители годишно, реконструкция на инфраструктурата, соларно осветление по пешеходните зони, пейки, беседки и... минерален басейн. Водата, която се изпомпва от извор с дълбочина над 400 метра, е подходяща за лечение на псориазис, гъбични болести, опорно-двигателен апарат, гинекология, чернодробни заболявания.

“В онези години съветвах местните хора - Не разчитайте, че 120-те крави в село Крушуна ще ви донесат добър стандарт на живот. Разчитайте на бъдещето, към което е насочена общината.” Така се е обръщал кметът Джонев към жителите на малкото туристическо селце, срещайки голяма съпротива в лицето на местните.

Към днешна дата има 263 туристически легла и 10 крави. Явно кметът е бил достатъчно убедителен, защото за последните 15 г. тенденцията в Крушуна е да се завръщат много млади хора.

Туризмът не е единственият приходоизточник в региона. В Летница е лидерът в производството на изкуствени стени за катерене. В последната година нови инвеститори отварят врати в Летнишко.

Единият за преработване и замразяване на плодове и зеленчуци, а другият за съхраняване на зърно. Оказва се, че 15% безработица в региона, която официално сочи статистиката, е невярна, защото в активния сезон няма човек без работа, а местните фирми внасят работна ръка от съседни общини.

На въпроса как гледа на предстоящата реформа за закриването на малки общини, д-р Красимир Джонев отговаря: “Общините трябва да се делят не по брой на население, а по стабилност. Много малки общини са се доказали като работещи, привлекли са инвестиции за стотици милиони евро, които славят не само своя регион, но и България.”