Обикновеният българин вече може да усети, когато е на почивка, както недостига на работна ръка в обслужването, така и недостатъчната квалификация на заетите в тази сфера, в общественото хранене, в транспорта, в търговските вериги, в туризма. Това заяви пред БГНЕС Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите.

Поредна година по родното Черноморие липсват квалифицирани кадри, тъй като голяма част от подготвените за този сектор, особено с дефицитни професии като готвачите, се насочват към чужбина. Почти навсякъде се срещат обяви, закачени на видно място по търговските обекти: търсим сервитьори, продавачи, общи работници, средни специалисти…

Ситуацията на пазара на труда продължава да се усложнява по отношение на диспропорцията: много безработни, и същевременно - недостиг на квалифициран персонал. Анализаторите обясняват недостига на работна ръка с лошите условия за работа и с ниските работни заплати, както и с незаплатения извънреден труд. Проблемът е особено актуален при младите хора, които имат по-високи очаквания от работодателите си. Част от тях смятат, че дори и да повишат образованието си няма да имат полза от него. Получава се особен вид безработица – структурна.

От друга страна професионалните гимназии всяка следваща година имат все по-големи затруднения с приема на ученици. При проучване на БСК около 200 специалности са дефицитни на пазара на труда. По отделни професии около 80% от планирания прием в тези гимназии не може да се осъществи. Просто младите хора не желаят да се насочват натам и професионалното образование от година на година губи престиж.

При висшето образование тенденциите са същите. Много висок прием по специалности и направления, с които хората трудно намират реализация. Статистиката у нас показва, че около 60% от завършилите висше образование в тези направления работят на длъжности, които изискват средно образование.

Правителството прави нещо, създават се стажантски програми, но и там нещата не вървят гладко. Според мен, първо трябва да се регулира приема в средното образование. Да се намали броя на приема на ученици в езиковите гимназии и общообразователните, и да се насърчи приема в професионалните училища. В съседни на България държави се получава така, че всяко дете, завършило средното си образование, вече е и с професия.

Младите хора по инерция се насочват към висшето образование, нуждаят се от дипломи, но трябва добре да се ориентират към професии, които имат бъдеще и перспектива. А не просто – "да вземат диплома".

За оформилия се дефицит на лекари и учители правителството трябва да вземе спешни мерки, които да бъдат комплексни. Защото проблемът засяга условията на труд, възнагражденията, необходимостта от издигане на репутацията им в обществото и др. До няколко години ситуацията с тези професии ще стане изключително критична. И ще засегне чувствително грамотността и здравния статус на населението. Към това като прибавим застаряването и бягството на младите хора към страни с висок жизнен стандарт, картината става близка до катастрофа.

Разбирам, че заплатите се определят диференцирано, но е нелогично заетите в държавната администрация да получават по-високи заплати от наетите в частния сектор. Такава деформация няма никъде по света, освен при нас.