Лютви Местан обжалва паричната си гаранция от 10 000 лв. и забраната да напуска страната

Доналд Тръмп ще направи държавно посещение във Великобритания по покана на кралица Елизабет Втора

Македонска фирма плаща за брандиране на лични автомобили в България Платформа свързва рекламодатели и собственици на коли

„Ротари“ в Сливен бе домакини на турнир по баскетбол 3х3

УМБАЛ “Св. Марина“ Варна има готовност да поеме прегледите с ПЕТ скенер и ЯМР

Министър Захариева: България продължава силно да подкрепя евроинтеграцията на Черна гора

„Небесни ментори“ обединява футболисти, съдии и журналисти

Отнеха книжката на Мария Банева заради катастрофата, при която блъсна млад мъж миналата година

Скандалите във ВТУ вещаят назначаване на служебен ректор

Център „Алеф“: У нас няма място за нацизъм

Беларус прекрати износа на нефт за Украйна, Полша и Балтийските страни

Министър Вълчев: Учителите и родителите имаме мисия да направим децата по-добри

Пенев защити съдиите, нападна БФС, Бодуров изгоря

Млади художници разкрасиха Сливен за Великден

Отбелязваме рождения ден на Петя Дубарова

Реформаторите – паразитите във властта

С решението си от сряда да бламират политическото съгласие за провеждане на първите стъпки по мащабна съдебна реформа – разделяне на ВСС, пряк избор на членовете му и увеличаване на правомощията на Инспектората – реформаторите безапелационно спечелиха приза за най-голямото паразитиране в политиката. За това, че реформаторите са паразити, не следва да се съди единствено по чисто физическата им прилика – и едните, и другите са незабележимо малки, но тъкмо толкова вредни и опасни.

В името на стабилността преди десет месеца Бойко Борисов се нагърби с изключително тежката задача да управлява, като ползва подкрепата на взаимно изключващи се партии. Заради “никакви” постове и в “никакъв” случай заради министерски кресла и “единствено” и уж само заради съдебната “реформа”, съгласие да участват в правителството обявиха от Реформаторския блок. Срещу само 23 депутатски гласа реформаторите получиха цели 7 министерски поста. И се започна паразитирането им за сметка на мандатоносителя. Като същински паразити, реформаторите започнаха бясно кадруване и скоростно назначаване на партиен актив по министерства, агенции, институти и навсякъде, където има достъп до пари от бюджета.

Единственото място, в което все още не можеха да паразитират, се оказа съдебната система, но за нея реформаторите имаха специална стратегия с три крайни цели. Чрез бутафорията, наречена съдебна “реформа”, паразитите във властта наистина успяха да постигнат троен удар: да оправдаят пред критично настроените им избиратели участие във властта с крайни политически опоненти, като партията на Георги Първанов и крайни националисти, като хората на Валери Симеонов и Красимир Каракачанов; да атакуват безпардонно съдебната власт и в частност главния прокурор, с ясното съзнание, че сами няма как да постигнат цялостното овладяване на системата, но поне ще могат да подготвят плацдарм за това; да се уредят с колкото се може повече власт, докато в същото време непрекъснато изнудват мандатоносителя и в частност премиера, а успоредно с това си правят арогантна предизборна кампания за местните избори.

Правосъдният министър Христо Иванов по времето, в което бе част от моралната полиция “Протестна мрежа”, громеше Бойко Борисов и Цветан Цветанов и ги определяше като част от статуквото, което трябва да бъде подменено. В името на съдебната “реформа” Иванов изживя незабавен катарзис, когато трябваше да избира дали да продължи да се вози на служебния “Мерцедес”, който бе получил като служебен министър на правосъдието или да се върне към списването на доноси срещу съдебната власт. Избра първото. Със стотици злонамерени изявления, не като НПО-активиста, а като министър, Христо Иванов започна яростна кампания по дискредитиране на съдебната система и създаване на предпоставка за нейното последващо овладяване. Това обаче доведе до невиждано през последните 26 години влошаване на работната атмосфера в юридическата общност и разединение в магистратските среди.

След срещата на премиера Бойко Борисов с лидера на БСП Михаил Миков стана ясно, че “реформата” на Христо Иванов, която трябваше да доведе до “революция”, се оказа абсолютна лъжа. Нещо повече, десет месеца тази лъжа е била пробутвана като панацея, както на премиера, така и на цялото общество. Индикациите, че това е така, всъщност дойдоха още преди 3-4 месеца, когато стана ясно, че правосъдният министър умишлено бави изготвянето на конкретните законопроекти с единствената цел дебатът по т.нар. “реформа” да се доближи до местните избори. Така се получи, че реформаторите превърнаха фалшивата съдебна “реформа” в идеален претекст да проведат мащабна предизборна кампания цели 4-5 месеца преди вота през октомври. Достатъчно е да се преброят телевизионните участия на Радан Кънев от последните седмици и ще се установи, че паразитиращият реформатор прекарва повече време в ТВ-студиа, отколкото в Народното събрание.

С бойкота си в сряда реформаторите смятат, че са постигнали грандиозен политически успех и гордо вдигнаха носове, а и се самообявиха за моралните стожери на управлението. Това може и да удовлетвори няколкото файтона избиратели на партиите от Реформаторския блок, но на практика, с политическата си недалновидност, умишлено и целенасочено, паразитите във властта провалиха една реална съдебна реформа.

Проектът за промяна на Конституцията, добил известност като План “Б” и който събра подкрепата на ГЕРБ, ДПС, ПФ, АБВ и БДЦ, гарантираше намаляване на политическото влияние над кадровите колегии на съдиите и на прокурорите в бъдещия разделен на две Висш съдебен съвет. Тъкмо това не се хареса на паразитите Христо Иванов и Радан Кънев. Хубавото на реформаторския инат е, че той изобличи скритите им користни амбиции по овладяване на съдебната система и поставяне на прокуратурата в политическа зависимост. Нито Христо Иванов, нито Радан Кънев, нито който и да било друг реформатор може да защити достатъчно ясно тезата, че прокуратурата може да има по-малко на брой представители в прокурорската колегия, отколкото квотата на народното събрание. Къде остава принципът на независимост на съдебната система? А още по-малко не е ясно с какво това би допринесло за повишаване качеството и бързината на правораздаването изобщо. Все въпроси без отговор.

Що се отнася до необходимостта от поемането на политическа отговорност за провала на съдебната реформа, отсега трябва да е ясно, че паразитите никога не напускат гостоприемника доброволно. Правят го едва когато са извлекли всичките живителни способности на гостоприемника. Така че единственото лечение срещу паразитиращите същества е тяхното навременно отстраняване.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.