Тръмп: Действията на Русия и Иран в Сирия са срам

Kорнелия Нинова: Борисов да не се крие зад полите на Гинка и Теменужка Гинка да дойде в парламента и да обясни как стана собственик на ЧЕЗ, поиска лидерът на БСП

ЕС реже парите за земеделие и Кохезионната политика

Туск за Брекзит: Позицията на Великобритания е чиста илюзия

Десетки убити и ранени при атентат с две коли бомби в Могадишу

Белград ще ползва опита на София при изграждане на метрото

Омбудсманът Мая Манолова: Ще наблюдавам с повишено внимание сделката за ЧЕЗ

Пенев внесе молба за касиране на изборите за президент на БФС

Пътят Асеновград–Пловдив става магистрален през лятото

Холандия призна Арменския геноцид и разсърди Турция

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в събота, 24 февруари 2018

БАН ще отговори официално на критиките към доклада за „Белене”

Тръмп призна: Плешив съм, крия се с прическата

Губернаторът на щата Флорида иска въоръжен полицай във всяко общинско училище

Кашата с касата се забърка здраво До понеделник смятат дълговете към чужди фондове, данните на шефа на НЗОК не били верни

БСП – по-добре горда самота, отколкото стъпкани идеали

Червените не могат да победят ГЕРБ в големите градове, но могат да вгорчат максимално триумфа им

В изолация ли е БСП или в горда самота, след като в събота избра кандидат за кмет на София (социолога проф. Михаил Мирчев), който по реторика и произход допада на твърдото й ядро, а в петък депутатите й отказаха да подкрепят конституционните промени и останаха сами от “тази страна на барикадата” заедно с “Атака”. Вчера соцлидерът Михаил Миков разясни ситуацията така: „Внушава се упорито, че БСП била в изолация. Аз не се притеснявам от това, защото в дискусиите, в които участва, с поведението си левицата стои здраво, включително и върху конституционния законодателен процес.”

Освен че избраха за кандидат-кмет сина на секретаря на ЦК на БКП проф. Стоян Михайлов, отстранен заради критика към Тодор Живков, делегатите на столичната червена конференция направиха това в присъствието на бивши комунистически величия – последните кметове на града преди 1989 г. – арх. Петър Междуречки и Стефан Нинов, и ръководителите на градската организация на БКП. Защо? На пръв поглед излиза, че червените съвсем са изпушили в жегата и не разбират какво правят. Но само на пръв поглед. В момента БСП не може да победи ГЕРБ, но може да мобилизира твърдия си електорат и да се затвърди като алтернативна, като единствената партия, която не споделя властта по никакъв начин. И да чака все някога хората да оценят това.

Софиянци харесват управлението на г-жа Йорданка Фандъкова, дори и когато се спъват по разбитите тротоари, гълтат праха на несвършващия ремонт на бул. “Витоша” и ругаят правилата за паркиране. По градинките не се чуват разговори затова как “много се краде” и “нищо не се прави”, предвещаващи, че населението се е наточило на всяка цена да смени кмета. Следователно БСП не е в позиция “да отваря ветрилото”, като предложи срещу Йорданка Фандъкова кандидат, който да обере вота на всички недоволни – и леви, и десни. За червения кандидат-кмет ще гласува само твърдото ядро. И затова то не бива да бъде разколебавано, като им се предлага да пуснат бюлетина за човек, когото не припознават като свой. Напротив, трябва да им се предложи човек, който да ги накара да вземат бастуна (в прекия и преносния смисъл), да излязат от къщи в почивния ден и да покажат какво могат.

Единственото, което БСП може да направи в София (а и в другите големи градове), е да вгорчи победата на ГЕРБ. Да стегне редиците си и да не позволи на управляващите да триумфират още на първи тур. Михаил Мирчев олицетворява това, което честните бивши комунисти отдавна чакат да чуят от партията, на която са останали верни – че животът им не е минал напразно, че и преди 1989 г. се е строяло и е имало достойни хора. И че социализмът е нещо правилно, но лоши хора са го изкривили. А достойни хора като проф. Михайлов не са се страхували да им го кажат в очите.

За избирателите на БСП наистина гордата самота е по-добрият избор, отколкото стъпканите идеали. Тези хора, които са останали верни на червената бюлетина, са наясно, че днес не са на мода. Отдавна не са борят за материални блага (на повечето темата им е безразлична по чисто възрастови причини – каквото могли, са го направили), останали са им само спомените и идеалите. И не искат нито да ги предават, нито да гледат как някои ги погазват.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.