Срещата във Владивосток приключи, Путин я определи като „съдържателна“

Нова експлозия разтърси Шри Ланка Причините за нея все още са неизвестни

Защо в индийските сериали няма секс?

Днес спират камионите над 12 тона по автомагистралите

Ким Чен-ун се надява на засилване на традиционните връзки с Русия

Временно е ограничено движението по АМ Тракия заради инцидент

Започна срещата на върха между Путин и Ким Чен-ун (СНИМКИ И ВИДЕО)

Днес е Велики четвъртък – най-важният ден от Страстната седмица

Шри Ланка е била предупредена преди месеци за мрежата от екстремисти

Путин пристигна във Владивосток за преговорите с лидера на Северна Корея

На 25 април 2019 да почерпят

Арестуваха бащата на изоставеното бебе в Пловдив

Министър Желязков: На 9 май ще бъдат отворени офертите за концесия на летище София

Вучич: След 10 дни отваряме магистралата Белград-Скопие

Дъжд с пясък от Сахара валя у нас

Близо 1300 души в България чакат за трансплантация

Около 1200-1300 души в България чакат за трансплантация. Това заяви в интервю за БГНЕС д-р Марияна Симеонова, директор на Изпълнителна агенция по трансплантация (ИАТ).

От тях около 950 до 1000 са чакащи за бъбреци, около 50 души са за черен дроб, около 30 души имат нужда от сърце, около 6 човека от бял дроб, а едно момиче чака за трансплантация на черва. От началото на 2015 г. у нас, пък са извършени около 35 трансплантации. Въпреки това, цифрата от чакащи за трансплантации е непостоянна, тъй като всеки ден има вписване на нови хора, на трансплантирани, и за съжаление на други, които умират.

„Много голяма част от чакащите за трансплантация са млади хора, а огромна част от тях не са с вродени заболявания. Те просто са претърпели вирусно заболяване, в много от случаите на крак и изведнъж разбират, че имат нужда от сърдечна трансплантация, например. Затова е важно да се грижим за здравето си и винаги да осъзнаваме, че може да бъдем от едната и от другата страна. Трябва да мислим, че нещо може да ни се наложи и на нас, и, че зависим едни от други“, коментира д-р Симеонова.

В България се извършват трансплантации само на черен дроб, сърце и бъбреци. В чужбина се извършват трансплантации още на бял дроб, черва, панкреас, лице. За миналата година трансплантациите са 79, като от тях 18 души са трансплантирани с чернодробна трансплантация и 44 с бъбреци. При трансплантацията има строги медицински критерии – първата е спешност и деца под 18 години, поясни директорът на ИАТ и добави, че лесна трансплантация няма и всяка една носи рискове.

Важно е да се знае, че органът може да се дари само в мозъчна смърт, защото трябва мозъкът или сърцето да е спрял да работи. У нас, обаче след сърдечна смърт няма даряване, защото, за да се съхранят органите се изисква много бърза реакция. Има статистика в медицината, че от 2 до 7% от починалите в реанимация са в мозъчна смърт. Те могат да бъдат и по-малко, ако спрем безумията по пътищата и хората се грижат по-добре за здравето си, както и по-добро здравно обслужване, на мнение е д-р Марияна Симеонова.

В България човек приживе може да заяви само несъгласие за донорство. Съответно името му се вписва в регистър. Причините за това някой приживе да откаже да бъде донор, може да бъдат най-различни, при всички положения е лично решение. За 10 години само около 2000 души са изразили приживе отказ от донорство, което е много нисък процент, поясни директорът на ИАТ. Тя разказа, че възникват и ситуации, когато близките не знаят какво е било мнението на починалия за донорството и се чудят как да постъпят. Въпреки това, те са познавали човека, и, когато говорят с лекаря се случва да казват – той беше много добър човек, правеше добро, със сигурност би искал да направи добро и сега.

„Темата за донорството, освен медицинска, е морална и етична тема, която се засяга от религиите. Без да информираме хората не може да искаме тяхното решение, но те откликнаха много бързо. Статистически 10 пъти са се увеличили трансплантациите. По-важно от статистиката е, че доказахме, че в България живеят прекрасни хора, че те не са по-лоши и по-малко благородни от хората в Европа. Анестезиолозите ни, макар и останали една трета, са прекрасни, продължават да работят и да спасяват човешки животи. Вече имаме 5-6 случая, при които самите роднини, когато разберат за тежкото състояние на близките си, питат за възможност за донорство“, разказа д-р Симеонова.

Тя заяви, че близките на починалите са едни прекрасни хора, които в момента на огромна мъка, когато животът им се обръща и, може би, никога няма да бъде същият, имат силата и добротата да решат да спасят няколко непознати.

„Срещнах се с част от семействата, загубили свои близки и дарили органите им, и мъката личи в очите им и една година по-късно не е минала. Тези хора продължават да бъдат толкова добри и да се интересуват как са хората, които са трансплантирани, как се чувстват, живи ли са. Ще ми се да напомним, че в България живеят изключително добри хора. Нека помислим как да бъдем по-добри не само, когато се е случило нещастие, а да показвам добротата и в ежедневието си, когато сме щастливи. При всички неща, които се случват трябва да направим дълбок поклон пред хората, които са дарители на живот“, убедена е д-р Симеонова.

Тя обясни, че ИАТ работи за изграждане на паметник в памет на донорството. По този начин хората ще се спират, ще научват повече за него и ще отделят минутка за хората, дали живот на други хора. Това е много благородно и няма религия, която да отрича донорството. Мястото на паметника в Южния парк е определено и агенцията започва акция за събиране на 60 000 лв., които са нужни за построяването и материалите на паметника. „Идеята е да ни подпомогнат фирми, а не обикновените граждани. Сигурна съм, че обикновени хора от цялата страна ще откликнат, но те подпомагат непрекъснато болни хора“, добави д-р Марияна Симеонова.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.