Д-р Хараламби Бенов,началник на отделението по кардиология в областната болница във Велико Търново: Високото кръвно налягане в над 90 % от случаите е наследствено заболяване

Хванаха избягалия затворник от Пловдив Георги Танчев се укривал при свой познат в града под тепетата

Най-малко 39 са пострадалите при земетресението в турския окръг Адъяман 35 от тях са настанени в болница

Инвестират 1,9 милиона лева за инфраструктура и облагородяване на квартал в Търново Обновена ще бъде и пешеходната алея между два жилищни комплекса

Теменужка Петкова: Правителството е взело мерки за спасяване на въгледобива

Миньорите от “Марица-изток” излязоха на протест

Полицията във Враца издирва 64-годишен мъж

Търговище започва сътрудничество с китайския град Хъби

Румен Петков: Този формат на управление няма да издържи

Чайковски е насилен да изпие чаша с отрова Платонична връзка с аристократка позволява на композитора да живее охолно

20 хил. лв. откраднаха от каса на хотел в Сапарева баня

Учителка постави световен рекорд за правене на глинени купички

Изправят на съд двама извършители на данъчно престъпление Щетите за държавната хазна са за близо половин милион лева

Тръгва нова процедура за избор на шеф на СГС

Изпращат пенсиите след 8-ми май

“Галъп”: 60% от българите не вярват, че ромите ще се интегрират

Откъсването на ромите от останалата част от обществото изглежда застрашително. Негативното отношение към циганите не е индивидуално или повлияно само от лични преживявания, а е групово и принципно. Нагласите спрямо ромите не се различават съществено в различните групи на обществото, като хората с по-благоприятно житейско положение дори са и по-отчуждени спрямо циганите. Нагласите остават далеч от крайности, но будят тревога. В обществените очи политиците имат явна вина за проблемите с циганските общности.

Това сочат данни от националнопредставително проучване по темата, независимо от външно финансиране, проведено между 26 юни и 2 юли сред 1011 пълнолетни български граждани в цялата страна от ГАЛЪП Интернешънъл. По повод събитията в Гърмен и Орландовци поредица социологически въпроси по темата бяха вложени в ежемесечната изследователска програма. Казусите около Гърмен и Орландовци са дали определено отражение върху резултатите, но дори в по-спокойна обстановка данните едва ли ще бъдат чувствително различни.

Зададени бяха редица експериментални въпроси, които да породят най-общи хипотези. Например, респондентите бяха помолени да си представят, че партията, която подкрепят, издигне в техния район компетентен и честен кандидат, който е ром/циганин. 18% твърдят, че биха гласували за него, а 70% – че не биха.

Проверени бяха и редица други варианти по отношение на професионалната и политическата сфера: „да имате ръководител ром“, „началникът на полицейското управление да е ром“, „офицер от армията да е ром“, „вицепрезидентът на България да е ром“. Във всички варианти близо 20% биха приели, докато голямото мнозинство от около 70% остават на обратното мнение. При подобни въпроси, зададени в средата на 90-те години на миналия век, отрицанието към ромите изглежда по-ниско в сравнение със сегашния момент.

Още по-изразени са отрицателните нагласи в личната сфера. Например на въпроса биха ли се оженили за ром/циганин само 9% отговарят положително, докато 85% отговарят отрицателно. Сред етническите българи само 4% заявяват, че биха сключили брак с представител на ромското малцинство. И при турците делът остава много нисък – само 6%.

Като цяло, отношението към ромите не се влияе видимо от степента на образование. Например, висшистите не са по-толерантни в сравнение с тези със средно образование. Специфичен случай е групата на респондентите с основно и по-ниско образование – там отрицанието също преобладава, но не в такава степен. Причината е, че в тази образователна група попадат и немалко роми.

Отрицателното отношение изглежда дори още по-значимо в по-големите населени места. Именно в големите населени места циганските общности живеят в гета и това събужда неприязън. Гетата създават и усещане за привилегированост пред закона, което е допълнителен фактор за отрицателните нагласи.

Партийните различия също не влияят съществено върху нагласите. Дори и сред привържениците на ДПС преобладава неблагосклонното отношение към ромите, макар и не в толкова сериозна степен. Това се дължи и на факта, че сред техните симпатизанти попадат най-много роми. Сред етническите турци пък нагласите към ромите не се различават съществено от нагласите на българите към ромите – разбира се, с известни нюанси.

20% от запитаните (значим дял) заявяват, че лично са пострадали от ром (циганин), 77% – че не са. Близо половината от интервюираните пък твърдят, че имат познати роми, с които са в нормални, добри отношения. При хората с по-високо образование този процент е по-нисък – вероятно поради факта, че социалната им среда по-рядко ги поставя в ситуация да установят контакт с роми.

Всичко това означава, че отношението към ромите се споделя като цяло, а не толкова заради конкретни лични негативни преживявания. Нещо повече: групите, за които може да се смята, че нямат толкова пряк досег с цигани, проявяват и повече признаци на отрицание. Това е допълнително свидетелство за потенциалната величина на отчуждението на ромите спрямо останалите етнически и социални групи в страната. Явно става дума за траен културен разрив.

Към началото на юли, около скандалите с Гърмен и Орландовци, 34% са намирали сериозна заплаха за етническия етническия мир в България, а 47% – не. „Галъп интернешънъл“ за последно зададе този въпрос през юли 2011 г., когато отново имаше по-висок градус на етническо напрежение вследствие на инцидент с привържениците на „Атака“ при джамията в София. Разликата с изследването през 2011 г. е видима – тогава 15% са намирали реална заплаха за етническия мир, а 70% – не. Разликата спрямо 2011 г. все още не означава тенденция. За да се установи дали действително има основания за тревога, трябва да се проверят и данни от следващи вълни на изследване.

Тествано беше и отношението към различни твърдения. Целта беше да се провери до каква степен различни популярни становища са получили разпространение сред обществото. 39% са съгласни с твърдението, че циганите са най-големият проблем на България. 50% са на обратното мнение. Въпросните 39% са сравнително висок дял – който свидетелства за дълбочината на проблема. Това число вероятно се дължи именно на факта, че към момента на изследването тези теми бяха във фокуса на общественото внимание.

В същото време твърдението, че големите престъпления в държавата се извършват всъщност от българи, а не от роми (цигани), се подкрепя от над половината интервюирани, а 24% не са съгласни. Картината на отговорите по двете твърдения показва, че въпреки общите негативни нагласи към ромите, все пак масовото съзнание не преувеличава проблема. Въпреки общия негативизъм, мнозинството не изпада в крайности и наясно с общите принципи на толерантност. Например, 64% всички запитани приемат твърдението, че „задължение на българското мнозинство е да осигурява равнопоставеност на всички малцинствени групи“, срещу само 22% на обратното мнение.

На този фон над 60% от хората споделят мнението, че ромите не могат да се интегрират дори и при усилия от страна на държавата. Тук вероятно се проявява двойно недоверие – към циганските общности, но и към потенциала на институциите и политиците да се справят с проблема. Над половината от хората споделят мнението, че политиците нарочно предизвикват проблемите между българи и цигани. 27% не са съгласни с това твърдение. Данните показват, че проблемът с циганите се преплита с традиционното недоверие към елита.

75% от запитаните са съгласни с твърдението „Циганите са оставени да си мислят, че имат само права“, 13% са на обратното мнение. Отново в столицата делът на съгласните с това твърдение е най-висок, доближаващ 9 от 10 души. Това е резултат от ниската степен на интегрираност в обществото, но и от усещането за липса на ясна държавна воля, която да отстоява правилата.

Интересен щрих в това отношение е и общото убеждение в неефективността на различните програми за интеграция. 57% от анкетираните споделят мнението, че „почти всички пари по програмите за подпомагане на цигани у нас се крадат“, 30% не знаят, а 13% не са съгласни с това твърдение.

Проверени бяха и крайни твърдения. 25% се съгласяват с мнението „Най-добре би било всички цигани да бъдат изгонени от България“. 57% са на обратното мнение. Мнозинството не изпада в крайности, но около събитията в Гърмен и Орландовци една четвърт от пълнолетното население на страната е било готово да се съгласи с изгонване на циганите.

21% пък се съгласяват, че отношението към циганите у нас е несправедливо. 62% са на обратното мнение. Тук отново могат да се наблюдават споменатите вече разлики по демографски групи. Висшистите и жителите на столицата изразяват най-силно несъгласие с това твърдение.

Блокът зададени въпроси поражда редица хипотези за размисъл и за нови и по-мащабни изследвания. Създава се усещането, че извън самите ромски общности навсякъде преобладава недоверието към ромите. Това е симптом на устойчиво обществено изключване, в следващ етап може да доведе и до нови напрежения.

Редовното изследване на „Галъп интернешънъл болкан” е проведено от 26 юни до 2 юли 2015 г., представително е за пълнолетното население на страната и обхваща 1011 пълнолетни българи чрез пряко интервю. Максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 г. насам.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. ,,Галъп” какви са тия глупости с процентите-защо заблуждавате хората че само 60% са против циганската напаст, истината е че против циганите са 99% от хората у нас,вие още ли не можете да разберете че циганите не са хора а едно долно,мръсно и крадливо племе,което по никакъв начин не може да се интегрира,те паразитират на гърба на обикновения българин,нищо не плащат(а получават помощи и детски от джоба на българите) докога?Над това се замислете преди да пишете измислени цифри.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.