Отвъд южната ни граница с Турция става все по-горещо. Не защото е август, а защото събитията, които се случват там, преобръщат хода на гражданската война в Сирия. Премерената позиция на Анкара премина към решителни действия. Тази активност определено ще има последствия, при това на висока цена.

След началото на гражданската война в Сирия през март през 2011 г. и експанзията на “Ислямска държава” Турция много пъти е била приканвана да бъде по-активен участник в борбата срещу ИДИЛ. Въпреки че огромната тежест на имиграционен натиск бе поета от южната ни съседка (близо 2 млн. бежанци), Анкара така и не пожела да се включи силово в конфликта. Нещо повече. Турция дори отказа на САЩ да използват базата в Инджерлик, след като бе взето решение съюзнически сили да нанесат удари по цели на “Ислямска държава” в Сирия и Ирак. За поведението на Анкара има много сериозни мотиви.

Крайъгълен камък на линията на президента Реджеп Тайип Ердоган бяха парламентарните избори от 7 юни тази година. А още важен фактор в политиката му е разрастващата се сила на сирийските кюрди, които, ако продължават по същата възходяща скала, могат да формират силна автономия, по подобие на тази в Ирак.
Има достатъчно новини и факти, които показват, че Анкара не участва в акциите срещу “Ислямска държава”, въпреки че е на турската граница, защото джихадистите са точно тези, които мачкаха кюрдите. Ако не беше намесата на международната коалиция, кюрдите може би щяха вече да са смазани.

В края на юли много от позициите на Анкара се промениха. Турция разреши на Пентагона да ползва военновъздушната база в Инджерлик. Военни самолети на турските ВВС атакуваха обекти по южната си граница. Интересни са и последните изяви на президента Ердоган. Като начало те са свързани с Русия. Крахът на газовия мегапроект “Южен поток” насочи стратегическите интереси на Москва през Турция. Изненадващо в края на юли се чу, че и “Турски поток” е замразен за неопределено време. За Русия енергийните проекти са от жизнено значение и нов крах би бил много тежък удар за президента Владимир Путин.

Може би не случайно, може би като намек за цената на “Южен поток” чухме в изказване на президента Ердоган пред вестник “Сабах”: “Отношението на Путин към Сирия в момента е по-окуражаващо отпреди. Той вече не е на позицията, че Русия ще подкрепя Башар докрай. Вярвам, че той може да се откаже от Асад”, казва той пред изданието.

Ако подредим пъзела, ето какво се получава. Преди парламентарните избори всички в Турция и околните държави бяха стаили дъх, защото този вот щеше да бъде с историческо значение. Ако Партията на справедливостта и развитието на Ердоган беше спечелила пълно мнозинство, щеше да направи конституционни промени и да превърне Турция в президентска държава. По такъв начин веднъж завинаги формирането на правителството щеше да бъде освободено от влияние на евентуални малки партии. Получи се обаче друг исторически резултат. Прокюрдската Народна демократична партия мина бариерата от 10% и в момента тя държи златния ключ към формиране на правителство. Ново правителство няма и скоро може и да няма, защото ако не се решат стабилно проблемите с кюрдското малцинство в Турция, властта на Ердоган ще започне силно да ерозира. Той няма да е същият Баща на турците, който с твърда ръка помита милиони протестиращи, създава проекти за милиарди и чертае бъдеще на нова Османска империя. Ердоган направи всичко, за да разедини кюрдите.
Кюрдите обаче пречупиха желязната хватка на властта и в момента са в изключително изгодна позиция спрямо властта в Анкара. Евентуален съюз с леви и крайно леви партии, каквито не липсват в Турция, ще създадат чудовищна опозиция срещу Ердоган.
И ето на сцената се появява заплаха на южната граница. Кюрдите формират автономия, която при една разпадаща се Сирия може да се превърне в квази държава, преди да избере накъде да върви. В сърцето на тази държава ще бъде ПКК - работническата партия, която от десетилетия воюва с турската армия. Кюрдите са били мачкани от режима на фамилията Асад, но в същото време ПКК открай време е сюзник на Дамаск точно в отношенията на Сирия с Турция.

Единството на Сирия вече става ключово за сигурността на Турция. А тя може да бъде единна само ако бъде изтласкана “Ислямска държава”. Това може да стане начело с диктатора Башар Асад или начело със опозицията, която включва в себе си радикални движения като “Джабхат ан Нусра”, демократи, племенни и религиозни милиции. Проблемът на Турция е, че Башар е подкрепян от Москва и от Техеран, кюрдите са подкрепяни от Башар Асад, а опозицията - слаба. Вярно, опозицията е обучавана от американски инструктори, но американските ВВС подпомагат кюрдите от ПКК и те стават все по-силни, прочистват районите, като създават етнически чисти зони по цялата граница с Турция. Освен това американците доскоро не искаха да отстъпят пред исканията на Анкара да създадат зона за сигурност в Сирия, където да бъдат преместени и бежанците и да се създаде буфер между кюрдските бойци и турската граница.

Дали е провокация или не, но само преди седмици в Турция започнаха сериозни терористични атаки предимно срещу кюрдски обекти. Страната пламна в протести срещу правителството на Ахмет Давутоглу под предтекст, че властта не прави нищо за сигурността на тези райони и че си взаимодейства с “Ислямска държава”. Отговорът на властта беше категоричен - повдигна обвинение срещу лидера на НДП – Селахаттин Демирташ, в противодържавна дейност. Реална е заплахата той да бъде пратен в затвора за около 24 години.
В крайна сметка турската армия ръмжи с 40 000 души и огромно количество тежка техника на южната граница. Ердоган и Давутоглу няма да имат абсолютно никакво колебание да пометат всичко по пътя си само и само да съхранят Турция. Подобна война с кюрдите в Сирия би била обаче на много висока цена - кръвопролития, ескалация на тероризма, срив в икономиката и тежка политическа криза.

Единственият сценарий, при който турските войски няма да бъдат задействани, е бързо споразумение на играчите с режима в Дамаск за създаване на ново правителство на националното споразумение, което минава през отстраняването на Башар Асад. Как обаче Башар Асад да вярва на когото и да е, като видя как Садам Хюсеин го бесят като дребен крадец, а Муамар Кадафи го унижават и стрелят като бясно куче.
Не е ясно по кой сценарий ще се развият събитията, но единият от златните ключове се държи от Техеран, другият - от Владимир Путин. Техеран получи споразумението, което му трябваше. Какво ще иска Путин и дали ще го получи - предстои да видим. Ако всички в конфликта се договорят, може изненадващо една сутрин да се събудим и да разберем, че “Ислямска държава” в този й вид вече не съществува.