Поклонението пред Светлин Русев ще бъде в сряда в Националната галерия – Квадрат 500

4-километрова опашка от ТИР-ове на “Капитан Андреево”

Предприятие за преработка на риба строят в Белица Предвиждат количества до 300 тона годишно

Установено е огнище на инфлуенца в село Стефаново

Почина синът на годеника на певицата Емилия

Катар забрани вноса на стоки от Саудитска Арабия, ОАЕ, Бахрейн и Египет

89-годишен рецитатор учи на родолюбие в YouTube Ученици и българи в чужбина гледат видеата на Петър Стаменов

Гръцки опозиционен лидер за спора за името на Македония: Двайсет години живеем с този нерешен въпрос, ще можем още 2-3 години

Продадоха на търг бутилка френско вино от 1774 г.

Руски военни са загинали при нападение на бунтовници в Сирия

Тоневи – едно обикновено семейство с пушки на рамо Сливенци пазят традициите в клуб „Традиция”

Хроничната миелоидна левкемия вече не е смъртоносно заболяване

До края на идната седмица ще бъдат изплатени възнагражденията на работещите в МБАЛ Ловеч

Гришо победи египтянин на старта на “Ролан Гарос”

Съдът отхвърли корекционна фактура за 1 298 лв. ток

Бургас е голям и зевзеци дебнат отвсякъде

Бургас има море, и Хамбург има море, през двете пристанища минават транспортните търговски аорти на България и Германия. В Хамбург има особено привлекателни дами в един квартал, а в Бургас хубавиците са навсякъде. Само като ги погледна в слънчевия летен пожар, и забравям как негостоприемно ме изхвърлиха като коте от кебапчийница от едно миниатюрно фото до “Тройката”. Исках да ми сканират снимка, а бургаските млади печалбари ми поискаха цели 5 лева за услугата!

Какво фото, какви пет лева? Намерих приятна жена във фотото на улица “Райна Княгиня” и там платих нормалните 60 стотинки. И ето че с възстановени долна и горна граница на възмутеното ми кръвно налягане вървя по “Богориди” към центъра. Около мен пляскат джапанки, съблазнителни голи рамене правят остър завой току под носа ми, ах, морето…

Синьо море, златно слънце и внезапна черна шапка над черни дрехи. К,во става? Шапката не е тип бомбе, по-скоро е шапка от плажния тип “идиотка”, или някакво касторено изкопаемо от приказките за Макс и Мориц. Нахлупена е над едно кръгло лице с черни вежди, намазани със сажди бузи и засмени очи. Няма начин да си помислиш, че това е повелител на уличните контейнери,който не си е измил лицето тая заран. Защото върху черната дреха човекът с шапката е обрамчил навито въже, на колана му се провесва тежък железен топуз. С едната ръка тегли полускъсано куфарче на колелца, пак черно, то се разбира. В другата ръка стърчи огромна телена четка, заплашваща да победи с явно превъзходство бодлите на всички таралежи по бургаските географски ширини!

Моят нов приятел Яшар. Или Трендафил. Двете имена говорят, че е от района на Търговище. С тия две имена би могъл да стане английски шпионин, но Яшар-Трендафил е коминочистач от две и кусур десетилетия. Това научавам, след като вече съм му подарил щедро един лев, за да се снимам с този летен шедьовър на бургаския пейзаж, около който пърхат дечица и изнудват бабите си да платят това-онова, за да се снимат на кадро с коминочистача. Добре оформени моми /или минали покрай момите/ искат да пипнат черния човек за щастие, а аз си спомням стария виц: една пита приятелката си дали ще бъде щастлива, ако пипне коминочистача, а той мърмори “зависи къде ще ме пипнеш…”

Аз вече съм го “пипнал”. И той мене. И не ме изпуска, след “щрак, Марийке, на портрет”. Вината е само на проклетия немски език! Сгреши Яшар, като рече да ме омагьоса на немски и да ми каже “аз съм коминочистач”. От устата му се търколи нещо подобно на “иш би шоншифигер” и тутакси ми си приискаха две неща: или да си скъсам дипломите и книжките на немски, дето ги пиша десетилетия, или да изприпкам до моста под бившето казино и да се хвърля в морето с мисълта никога повече да не срещна коминочистачи убийци на Гьоте и Хайне…

Десет пъти поучавам Яшар-Трендафил да казва “их бин шорнщайнфегер”, за да търкалят немските туристи планини от евро в шапката от неустановен тип “идиотка”, или “Макс-Мориц”. И моят чудесен приятел решава да се отблагодари за урока по немски. Пъха ми в ръката дръжката на куфарчето, до нея мушка страховитата четка с бодли и хлътва в безистен. Чакам го минута, пет, десет. Дали го взеха войник, дали не се ожени за тъжна богата вдовица с похвално либидо? Ето че на слънчевия плочник изплува някакво черно петно и постепенно се оформя като Яшар. Носи бирена бутилка-бидон. Купил ми е цигари и запалка. Браво бе, готин, и ти ли се подиграваш с табладжията в мен? Кой ти каза, че хвърлям геле, та ми носиш шарена запалка с цели три зарчета в нея? Е, щом сме я докарали дотам, нека и Черният Петър ни взема за мезе…

Отиваме наблизо да поседнем на сянка. На 5-6 метра от новата градска тоалетна на площад “Тройката”. Тя изглежда по европейски бяла и красива. Пак на 5-6 метра от нас се носи привлекателен мирис от друга бяла кабинка: ще да са кебапчета, хамбургери? Така е, пекат се странджанки с кайма, принцеси, сандвичи, предлагат се сокове, чай, кафе. На народната цена от 40 стотинки е това кафе в тия бургаски вечери и утрини, когато туристи и гости на града оставят една кожа на жежкия плаж, а другата кожа им смъкват търговците…

И играта на съдбата ме върти с любопитен журналистически шанс: ей го и вторият Трендафил! Честна дума, не ловджийска!

От царството на странджанките с балетна стъпка при нас иде собственикът и работягата Трендафил, това му е името. Събирам и двамата “трендафили” и ги вкарвам във фотоапарата: единият черен арапин, другият бял като честна булка.

Каква ти булка! Трендафил с каймата и кафето е весел гагаузин с бяло лице, сини очи и бургаски лаф. От младини знам, че бургазлии са българските тартарентарасконовци, лъжат на провала, но красиво им вярват – ярък пример е най-прочутият зевзек в историята на града – Бай Петьо Пандира, комуто морските хора издигнаха съвсем наскоро паметник. Иначе всеки трети бургазлия е най-малко втори помощник-капитан на кораб, въпреки че в двора си няма нито прогнила лодчица, нито ръждясало корито. В случая обаче моят втори приятел Трендафил е бил само рибар и обикновен моряк по корабите, така че му вярвам. А най-много му вярвам за гонката подир и върху чехкини и полякини навремето на Каваците и Аркутино, защото и моя милост се задъхваше тогава в лабиринтите на туристическия исторически материализъм…

Да не си мисли читателят, че го лъжа с двамата Трендафили? Нека ги види на снимката. А аз подхващам хитричко Яшар на професионални теми, дали е коминочистач, или забърсва само евро от чужденците. И Яшар-Трендафил ми обяснява как първо бил кравар, после овчар, но го пленил занаятът да виси по покривите. Знае да чисти и комини, и сгъвки, и олуците от клечки и листак. Не се връзва с предпазно въже и веднъж кръвното му потеглило надолу по керемидите, но се задържал, пил хапче и пак възседнал комина.

На прощаване показвам как Яшар да изпише правилно на касторената “идиотка” думите късмет и здраве на немски. Глюк и гезундхайт, приятелю, но като свърши сезонът иди в пенсионното в Търговище да ти кажат какви документи да търсиш, за да си докажеш трийсетте години стаж. Иначе телената четка няма да ти причини при убождане такава болка, каквато ще ти нанесат върху душата и снагата охранените и глухи чиновници.

И ми звънни, Яшаре! Може да дойда при теб, то хонорарите са кът, все по-друго си е до твойта шепа да туря и шепата на опасан с въже млад български пенсионер, който може да разговаря на немски дори с коне, но в случая няма и кьорава патка да я пасе…

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.