“Затягането на коланите се използва като прикритие за увеличаване на социалното неравенство, Лейбъристката партия трябва да представи алтернативна икономическа политика. Възходът на левицата е глобална тенденция – СИРИЗА в Гърция, “Подемос” в Испания и още много подобни формации по света. Промяната вече кипи и ние сме част от нея. Политиката ни ражда надежда.”

От два месеца в добрата стара Англия кипи удивителна политическа драма.

Покосената през май от най-тежкото си изборно поражение от 28 години Лейбъристка партия се опитва да възкръсне с избор на нов лидер. През вътрешнопартийното сито успяха да минат две жени и двама мъже. Трима от тях, както милостиво ги определи клонящата вляво преса, са “скучни” и “невдъхновяващи” и шокиращо фаворит стана “аутсайдерът” Джереми Корбин.

66-годишният социалист е несменяем депутат от 1983 г., като винаги е бил маргинална фигура в партията. При управлението на лейбъристите през 1997-2010 г. той е нарушавал партийната дисциплина в парламента над 500 пъти, гласувайки срещу политиката на премиерите Тони Блеър и Гордън Браун.

Корбин е олицетворение на вечния брадат ляв бунтар, борещ се за световна справедливост. Битките му са били срещу апартейда в Южна Африка и режима на Пиночет в Чили, за каузите на ирландските националисти и палестинците, против членството на Великобритания в НАТО и войните в Афганистан и Ирак, за ядрено разоръжаване (дори едностранно). Храни и неугасваща любов към комунистическия манифест на Карл Маркс, толкова пламенна, че се развежда с втората си жена, защото пратила един от синовете им в “буржоазно” училище.

Социолозите, доколкото може да им се вярва заради провала да предвидят съкрушителната победа на консерваторите на майските избори, дават огромна преднина от над 20% на Корбин пред конкурентите му за лидерския пост – бившите министри Анди Бърнам и Ивет Купър, и близката до Блеър Лиз Кендъл.

Соцактивистът успя да разпали вътрешен дебат “за душата на партията” - дали тя да продължи провалилата я центристка политика на “леко и постепенно” затягане на коланите или да се върне към корените си на партия на бедните и онеправданите. Същият дебат, като през 1983 г., когато острият ляв завой на тогавашния лидер Майкъл Фут позволи на Маргарет Тачър да мине като с булдозер през лейбъристите на изборите. А предизборната му програма бе кръстена “най-дългото предсмъртно писмо на самоубиец в историята”.

“Време е да се радикализираме”, зове Корбин. А това означава: повече социални помощи, по-високи данъци за богатите, увеличаване на корпоративния данък, ренационализация на жп превозите, пощите и енергийната мрежа, отмяна на университетските такси.

Неочаквано голямата подкрепа за Корбин от членската маса на лейбъристите паникьоса установения от времето на Блеър партиен елит. Бивши партийни лидери и влиятелни министри прогнозираха пълен крах на изборите през 2020 г., защото Корбин нямало как да привлече умерени избиратели. Бърнам, Купър и Кендъл пък се изпокараха кой от тях да се оттегли, за да може който остане, да има шанс да надвие Корбин. А торите призоваха привържениците си да платят по 3 паунда, за да участват в лидерския вот на опонентите им като “симпатизанти”, да изберат Джереми и така да унищожат лейбъристите. Резултатът ще е ясен на 12 септември.

НАТО – отживелица от Студената война

За Джереми Корбин НАТО е институция, която е трябвало да бъде закрита още в края на Студената война, а включването в нея на страните от Източна Европа – грешка. За тях, също като за Украйна трябвало да има неформална договорка с Русия да са необвързани. От ЕС пък нямало смисъл, ако той не бил социално ориентиран, а пазарно – както е сега. Затова Корбин щял да натиска за излизане на Великобритания от него, ако премиерът Дейвид Камерън не постигне някаква промяна преди референдума през 2017 г.

За него

Който си слуша сърцето, да си направи трансплантация

Битката е между ума и сърцето на Лейбъристката партия. Нека онези, на които сърцето им казва да подкрепят Корбин, да си направят сърдечна трансплантация, защото това е глупаво. Без значение дали сте ме подкрепяли, или сте ме мразили, разберете, че партията е изправена пред най-голямата опасност за съществуването си от над 100 години – съкрушителен провал.

ТОНИ БЛЕЪР, БИВШ БРИТАНСКИ

ПРЕМИЕР (1997-2007) И ЛИДЕР НА ЛЕЙБЪРИСТИТЕ

Изпадаме в лигата на протестните партии

Не ми казвайте, че ще помогнем на бедните по света, ако сме съюзници с “Хизбула”, Хамас и тоталитарна Русия на Путин! С Корбин начело Лейбъристката партия ще изпадне в лигата на протестните формации. Не е достатъчно да си антиглобалист и да си против това или онова. Трябва да мислим и за онези, които не са наши членове, но се нуждаят да се върнем на власт.

ГОРДЪН БРАУН, БИВШ БРИТАНСКИ ПРЕМИЕР (2007-2010) И ЛИДЕР НА ЛЕЙБЪРИСТИТЕ

Торите не можем да повярваме на късмета си

Ние, торите, не можем да повярваме на късмета си! Как се стигна дотам, че едно обичащо “Шин Фейн” и мразещо монархията левичарче има толкова голям шанс да оглави опозицията? Май страховитата машина на “новите лейбъристи” е на път да се разпадне смехотворно. Това е краят на безскрупулния звяр, спечелил 3 пъти поред парламентарни избори.

БОРИС ДЖОНСЪН, КМЕТ НА ЛОНДОН

И срещу мен имаше истерия, но победих

Истерията срещу Корбин е също както срещу мен преди изборите за Европарламент. Резултатът бе, че аз пак победих, както и ще се случи с Корбин. Той е социалист, каквато би трябвало да е и партията му. Ако той наистина победи, това ще е добре за кампанията за излизане от ЕС на предстоящия референдум.

НАЙДЖЪЛ ФАРАДЖ, ЛИДЕР НА ПАРТИЯТА ЗА НЕЗАВИСИМОСТ НА ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО