Кандидат за кмет на община Септември заведе 300 пенсионери на безплатна екскурзия до Боровец в събота и неделя.

„Много хубаво беше. Комшията ми дедо Киро каза - така и така, Марин Рачев ни кани и всичките отидохме с желание. Много възрастни хора бяхме, с патерици, с бастуни, качиха ни на автобуси. Закуска, обед, вечеря, спахме в хотел, а и музика беше донесъл. Весело. Дедо Киро вика: гласуваме за Рачев. Еми как? Който е неблагодарен, да си бере греха“, разказва баба Радка, една от екскурзиантките. Тя е бивша учителка. От 26 години не била ходила на почивка.

Милата баба Радка. Тя и не подозира, че може да се случи заради веселия уикенд дедо Киро да иде в затвора за 15 години. А тя самата 5 години да лежи. И не само тя, а и двете комшийки, с които е спала в хотелската стая. И не само те, а и всички останали около 296 баби и дядовци, които са яли пържолка в ресторанта. Пък организаторът на веселбата може 20 години да гние в зандана - колкото убийците на деца и килърите на мафията. Повече даже. На килърите им дават най-много 11-12 или 6-7 години по споразумение с прокуратурата.

Това шега ли е, смеят се бабите.

Не е шега. То скоро ще стане, ако депутатите от ГЕРБ и РБ си изпълнят обещанието и приемат до изборите известния вече Законопроект за изменение в Наказателния кодекс (НК). Между другото той рязко завишава наказанията за престъпленията против политическите права на гражданите. В него се казва:

„Който предложи или даде на другиго имотна облага с цел да го склони да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат, партия или коалиция...се наказва с лишаване от свобода до 15 години (чл.167 ал.2).

„Който организира предлагането или даването на другиго на имотна облага с цел да го склони... - до 20 години (чл. 167 ал. 3).

А „който с цел да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат поиска или получи имотна облага, се наказва ... до 5 години “( чл.167а ал.1)

Накратко: Според проекта, дело на група от РБ, максималните наказания за търговията с вота се увеличават около 3 пъти. За преките купувачи на гласове – от 5 на 15 г. затвор, за продавачите - от 3 на 5 г., а за организаторите - от 6 на 20 години.

На пръв поглед във въпросното законотворчество няма нищо необичайно, нито даже реформаторско. Защото всички управляващи като дойдат на власт се кълнат, че преди следващите избори ще направят промени така, щото вече нормалните, а не продажните избиратели да определят ръководството на държавата. Така вече трети път от 2009 г. насам се надуват санкциите за покупко-продажбата на електората. Нека – да няма милост за това престъпление срещу държавността, което в България се практикува масово!

Това от една страна. От друга обаче възникват някои въпроси, чийто отговори ни карат да гледаме на законодателите в Народното събрание с боязън – като на бебе с чук в ръка.

ПЪРВИ ВЪПРОС: Не е ли твърде ексцентрично това изравняване между наказанието за разстрел с автомат „Калашников“ - да речем, и наказанието за почерпка с кебапчета и петолевки в ромската махала? И не е ли наивно това очакване, посочено в мотивите на законодателя: че за да си спестят 15 години затвор дребните купувачи на гласове ще издадат едрите и така именно ще разкрият организацията на политическата корупция?

Чуйте ОТГОВОРА на един съдия: „Това е лудост! Как така хвърлят в НК по 15, 20 години? За гласуване?! Къде е тук разумният баланс между тежестта на престъплението и наказанието? Пишат, че било с цел някой да издаде поръчителите! Къде са чели,че целта на наказанието е някой да се разприказва? Целта е да се превъзпита виновния и да послужи за предупреждение на останалите. Трябва вече да се въведе процедура за отнемане на дипломи за юридическо образование при доказано незнание на правото, каквато показват в случая законодателите. При законодателна инициатива те би следвало да предвидят и последващото й прилагане, нали? Не се ли сещат за възможното лъжесвидетелстване например? Достатъчно е двама кошаревски свидетели да кажат за някой от тях, че е поръчал да се подкупят 15 гласоподаватели в Шекер махала. Тогава точно той пръв ще опита това, което е надробил като депутат. “

Силно казано.

Но е трудно да се допусне наистина, че някой циганин рецидивист от заловените с избирателни списъци ще се уплаши от присъда, пък била тя 15-годишна, и ще издаде покровителя си - ромския барон, който си пие уискито с шефа на РПУ-то. И че баронът пък ще натопи политика, с чието знание върти милиони от проституция, а политикът ще пропее за шефа на партийната централа, който е назначил прокурора и съдията.

ВТОРИ ВЪПРОС: Колко купувачи на гласове са в затвора сега, та е решил законодателят, че се налага повече да лежат?

ОТГОВОР: Нула. По статистика от миналите избори сигналите за контролиран вот са 453. Прокуратурата се е сезирала и от репортажи на телевизиите: за корпоративен натиск на миньорите, за платен абитуриентски бал, за бирен празник, за масова регистрация на наблюдатели, за екскурзианти от Турция, за смени на местожителство. След проверки 385 преписки са приключили с отказ за образуване на дело. По досъдебните производства са съставени 13 обвинителни акта. Но осъдените са едва шестима! Най-тежката присъда е 7 месеца затвор, останалите са глоби и пробация. Сред осъдените политици няма.

Не следва ли логично от всичко това, че проблемът не е в размера на наказанието, а в масовата безнаказаност на изборните манипулации? Какво, ако допишат в НК даже и „смърт на електрически стол“ като в САЩ? Най-много да изпържат някоя дребна риба и това е. Едрите са скрити в подмолите на властта.

Повечето юристи, практикували наказателно право, твърдят, че не е законът, който пречи на полицая и магистрата да стигне от мургавия купувач до партийната централа, пазаруваща електорат. Ако 100% от наказателните производства стигат само до изпълнителите в системата за подмяна на народната воля, то не е поради законовата недостатъчност, а поради липсата на достатъчно независими, смели и работливи хора в МВР и прокуратурата, които да внедрят агенти, да намерят свидетели и да спечелят доверие сред дребосъците в престъпната верига, които да посочат големците.

Възможността „цаците“ в бизнеса с бюлетини да бъдат подслушвани беше гвоздеят на реформата преди две години. Но и СРС-тата не заведоха детективите до акулите. Обяснимо. Акулите не си говорят по телефоните за надпечатани бюлетини, за подменени урни и пликове с пари. Мълчат, а ако се наложи пращат кошници с плодове на съдийките.

ЧЕТВЪРТИ ВЪПРОС: Наистина ли мислят вносителите на законови текстове, неработещи още преди приемането им, че у повечето юристи в България има страх от промени в НК и от разбиване на статуквото? Не знаят ли, че в действителност мнозинството между юристите, което е почтено и работливо, не изпитва страх, а ужас от поредните правни абсурди, сътворени от разни „калинки“? Не разбират ли, че статуквото се нарича Корупция и само чисти ръце могат да го разбият?

И ПОСЛЕДЕН ВЪПРОС: Между другото, когато спечели изборите за кмет през 1999 г. Найден Зеленогорски - един от авторите на законопроекта, който тук коментираме, не се ли снима с Цар Киро?