„Биг брадър“ ни хваща гуша за гуша,

а за сериозни теми сме заспали

Трудно е да се спори за вкусове, в Китай ядат развален ембрион от яйце на патица

Аз отричам, значи съм по-добър от вас.” Мисля, че това е слоганът, вежливо бродираното революционно знаме на стадното хейтърство (ненавистничество - б.а.) у нас. Всяко събитие в публичното пространство, което провокира, на секундата поражда вълна от ненавист. Важното е кой ще бъде първи, кой ще създаде страница в социалните мрежи, която да започва с “Аз няма...”. Всеки, който не застане под знамената, най-вероятно е измекяр, човек с ниска култура, некрасив и не-умен - според новата класификация на столичната култура.

След излъчването на първия епизод на новия сезон на “Биг брадър” възмущението плъзна из всички пластове на публичното пространство. Политологът Огнян Минчев написа във фейсбук:

“Преди време си мислех, че трябва просто да бойкотираме гнусотии като “Биг брадър” - като им падне рейтингът, ще се се принудят да се скрият. Глупости - наивни представи за пазар - в частност медиен. Няма отърване - значителната част от населението е до такава степен отровено и пристрастено, че има нужда от следващите дози гнусота. Затова - по-практично и на първо време, бойкотирайте Нова тв! Изцяло, от новините, до сериалите, всичко, от сутрин до вечер. Ако успеем да ги ухапем по-болезнено, може и да махнат тази конкретна форма на гнусота.”

Нашият приятел - икономистът Владимир Каролев беше още по-директен: “Моля, всеки, който мисли да гледа Big Brother и ми е приятел, да се самоблокира. Благодаря!”

А психологът Анна Димова, която нямам честта да познавам, в кратко писмо пресъздаде Содом и Гомор, което един сайт препечата и озаглави: “Началото на българския “Биг брадър” и краят на цивилизацията”. Цитирам само тези три поста във фейсбук, защото те първи ми попаднаха пред очите. Иначе подобни са хиляди.

Не ме изненадва реакцията, макар да ми е чуден този грохот на прибоя при кротко море. Нещата, които могат да ме изкарат от кожата, са други и няма как да ги подмина, но след малко.

Трудно е да се спори за вкусове. Аз никога не бих ял развален ембрион от яйце на патица, но в Китай това е скъп деликатес. Ако към цената на ястието и бакшиша добавим и последващото такси до най-чистатата възможна тоалетна, преглед при доктор и дузина пакетчета смекта, цената можа да е внушителна. Но трябва да ви кажа, че търсенето там на такива ястия е огромно и добрите търговци се опитват да ги набавят, макар и на висока цена. Същото е и в телевизията. Андрей Арнаудов, който е продуцент на следващото предаване, което може да предизвика подобно пенявене - “Фермата”, казва пред Диана Алексиева в сайта “Интервюто”:

“... Телевизията е такъв бизнес, в който можеш да предложиш четири музикални предавания за предкласика, да речем. Обаче е много по-вероятно да ти купят четири предавания очерци за “Планета Пайнер”. Нашата работа е свързана с това да предлагаме на телевизията, а тя евентуално да го купи.”

Компетентността, с която се громи предаването, доказва, че то е било гледано, което е и целта на продуцентите. Хората обичат да воайорстват, да се сравняват - в мъка и радост. Забележете, че няма никаква етика в това да показваш мъртви хора, екзекуции, човешка мъка, без да има категорично съгласие за това. Особено в телевизионните новини, които приемаме за нещо много сериозно, често сме свидетели на загрижена садистичност. “Предупреждаваме ви, че следващите кадри не са за хора със слаби нерви!” и всички, дори и тези със слабите нерви, се заглеждат в захлас, за да видят как онези изверги от “Ислямска държава” са отрязали нечия глава.

Дори и т.нар. сериозни канали и издания разчитат на скандала, на почудата, на възмущението. Никой нямаше да знае за “Нешънъл джиографик”, ако в края на XIX век не публикува голи снимки на някакви туземни женици. За няколко месеца прави един милион тираж, нещо, което “Плейбой” постига едва след време. Във визуалната журналистика никой няма да получи награда, ако не предложи скандалното и мъката като стока.

В телевизията има жанрове. В случая на риалити програмите има “риалити драма”, “риалити сапунка”, “риалити екшън” и какво ли още не. Прави се кастинг на подходящите актьори за предварително заложените конфликти и машината се задейства. Вероятно в този сезон продуцентите са добавили и щипка фрикшоу, но слава богу, не сме в епохата на комунизма, когато имаше само един канал.

Ако се вслушате в критиците, които цитирах по-горе, как логично, без емоция говорят по темите, в които са богове, ще чуете друг тон. Икономиката има своята студена логика - независимо дали става дума за екология, търговия с оръжия или ГМО. Политиката има своята бездушна логика независимо дали става дума за ляво, дясно или неолиберализъм. За болните души има цяла индустрия от цинична фармация, която използва и политиката, и икономиката, за да натрупа състояние.

Направих бърз преглед на повечето групи, които започват с “Аз няма...”. Практиката показва, че всяко действие веднага задейства съответното по емоция (не по сила) противодействие. Излиза изследване на някоя социологическа агенция, че 20 на сто от абитуриентите напускат страната, примерно и веднага се появява група “Аз няма да напусна България...” Ако човек се зачете в имената на групата, ще види, че доста от тях вече живеят в чужбина. Има групи против всичко и по всякакви теми. Включително “Аз няма да предам сестра си” - доста смущаващо. Това, което ме накара да се усмихна, е групата “Аз няма да крада”. Тя има един-единствен поддръжник.

Но ако се замислите, защо трябва да членувате в такава група? Аз не крада и няма нужда да го казвам, дори и не съм се замислял дали е добро или не да се краде. Просто това е смъртен грях и толкоз. По същия начин няма смисъл да казваш “Аз няма...”. Ако не искаш да гласуваш за тази партия, просто гласуваш за друга. Ако не харесваш презастроеното Черноморие, отиваш на Бяло море. Ако не ти се гледа “Биг брадър”, “Фермата”, “Истински истории” и професор Вучков - моля! “Бразди” е от сериозните предавания. Избор има.

Възмущение трябва да има, както и отрицание. Но за далече по-сериозни неща. Шумотевицата около телевизионно шоу, което никой никого не принуждава да гледа, е далече по-голяма, отколкото трябва да бъде общественото възмущение от бандитизма, от политиките и практиките в администрацията, от отношението ни към емигрантите, към пенсионерите, към децата. Когато гръм уби едно пастирче и се оказа, че е циганче, някой написа “Добро начало”, а много го подкрепиха.

Погледнете колко злоба се изля върху семейство Плевнелиеви, когато загубиха първородния си син и пак да поговорим дали участниците в “Биг брадър” са изроди, или мнозинството са навън. Ние сме затъпели и заспали за сериозните теми и реалните проблеми, но едно шоу ни хваща гуша за гуша. Явно това е правилното предаване за правилната публика.