Родопски кмет управлява 30 години, винаги печели изборите от раз с над 70%

Говедаров наложил такса „Гробище“ и „Седнал полицай“

Може ли кмет да управлява 30 години нонстоп и все да е избиран на първи тур с над 70%? Въпреки прехода, кризата, българската ни черта, че "всички са маскари", такъв кмет има.

67-годишният Явор Говедаров е най-дългогодишният избираем кмет в Родопите. Управлява смолянското село Търън от 1985 г. Говедаров е от най-именитите ловджии в региона и шеф на ловната дружинка. Има двама синове и те - ловджии. Дядо е и на трима малчугани. "Честно казано, не помня колко пъти съм се явявал на избори, може да са 13-14, имаше и кратки мандати, не съм ги броил. На постоянна работа като кмет на село Търън съм от 1985 г. Целият ми трудов стаж е в системата на управата в общината. 10 г. преди това съм бил секретар на кметство Търън, кмет на село Селище и началник на орготдела в община Смолян. В Смолянска област не знам да има друг с толкова стаж, но не съм сигурен за страната", казва Говедаров. Местните го познават като човека мероприятие. Ако се бачка - се бачка, ако се празнува - той е във вихъра на купона. Посред мандати, когато изобщо не му е нужно одобрение, намира спонсори и води старци от селото на почивки в Гърция и Турция. "Някой хора за първи път виждат морето и плачат, за първи път имат "почивка", обяснява кметът, като че ли е длъжен да раздава към пенсиите и щастие.

Мъжете в селото го уважават, защото е и виден авджия. "Ловджия съм от 1976 г. Ловната дружинка, която оглавявам, има около 100 ловци.Не съм сменил пушката си, която купих от колега за 30 лв. Двуцевката ИЖ-овка ми е като талисман, казва Говедаров. Има респект към мечките и редовно ги кръщава като Осама бен Ладен например. Най-спрягана през годините беше Тарикатката. За стръвницата имаше разрешително за отстрел, дори инициативен комитет беше поканил президента Георги Първанов да я отстреля, но животното беше неуловимо и натръшка за едно лято 17 животни. "Мечката е от най-хитрите сред животните. Нашето ловно сдружение е от най-големите в Смолянско. На тази територия трябва да имаме 4-5 мечки, а те са много повече, трябва да има регулиране на популацията им, да не ме разберете криво, искам да се опазят и развиват като вид, но не и да командват (смее се). Това регулиране не значи изтребване на защитен вид, а даже пазенето му. Защото като са по-малко, ще се изхранват и няма да стават стръвници. Докато мечките растат по брой, сърната намалява заради диви скитащи кучета и лисици. В региона основен проблем е вредният дивеч, има и много скитащи кучета", казва Говедаров.

Както всеки човек и той си има вечна тема - за него е прирастът, дали е при животни или хората, равновесието го вълнува. "Селото е само на 10 км от града и много хора работят в Смолян, има автобуси през 15-20 мин.. Това е хубавото. Но децата намаляват. Когато започнах през1975 г., в училището бяха 300 деца. Преходът причини обезлюдяване. Младите нямат визия за бъдещето. Направят едно бебе и спират. При преброяването през 2011 г. бяхме 840 души, заедно с махала Еленска, която с промените в закона стана отделно кметство. За десет години населението е намаляло с около 150 души. Много хора отидоха в чужбина", казва кметът.

"Не мога да се оплача от населението тук. Не знам дали те се оплакват от мен, но фактът, че толкова години ме избират, е показателен. Много пъти са ми казвали: Този човек говори лошо за теб, защо му вършиш работа? Отговарял съм: Аз съм кмет не само на тези, които са гласували за мен, а на всички. Безспорно, един кмет не може да угоди на цялото население. Има приказка, че на двама синове не можеш да угодиш, та на цяло село. По-важното е, че това, което остава зад мене, ме удовлетворява. Един човек, който идва при теб да му се свърши работа, не бива да бъде напъден. Ако не мога да му бъда полезен, поне с хубав тон му обяснявам защо не мога да му помогна. На моите служители съм казал, че нямат право да връщат никого по никакъв повод. Хората усещат, когато си искрен", обяснява Говедаров. Най му е жал за самотните старци. Направил списък с 39 самотни и болни възрастни, за които уредил обяд без пари по социална програма. Много от тях са с около 100-ина лева пенсии. От кметството обикалят немощните редовно по къщите да ги видят от какво имат нужда. "Цепим им дърва, помагаме им каквото им трябва, но не им стигат парите и мизерстват", казва Говедаров. Според него трябва да се вдигнат праговете за социални помощи.

Не плача за пари. Вярно е, че за всяко по-голямо начинание те трябват, но пък не всичко с пари се прави. Хората са трудолюбиви. Не е проблем да ги събера и организирам. Много от по-малките проблеми в селото сме решавали така - с няколко торби цимент и задружни усилия", казва кметът. Понеже в Търън се познават и няма с какво да се изненадат, предизборните кампании Говедаров нарича "почивка": Знаят ме хората, няма какво тепърва да ги убеждавам, смее се той. Известен е и с чувството си за хумор и нестандартни решения. Преди години въвел "седнал полицай" и такса "Гробище". Мъж от временната заетост седеше на стол на главния път в селото със светлоотразителна жилетка и палка в ръка. Така стряскаше шофьорите и те спазваха ограничението за населено място. Такса "Гробище" пък въведе заради това, че масово хората в селото не бяха поддържали гробовете на починалите си близки. Говедаров пуска обява, в която дава срок на местните да приведат в приличен вид гробовете на близките си. Ако не го направят, ги призовава да платят по 2 лв. за косене на гробището. Говедаров бе и атракция, като дълго време обикаляше района с трикольор на ладата си. Прословут е с остроумни лафове като този, коментирайки новините около ловците в дебелия сняг: „Във връзка с големите студове ще поканим дивеча на топло да го приберем в хладилниците, там все пак е само минус 5 градуса.“

Кметският му фолклор е неизчерпаем. "И сега в 2 -3 ч ме будят. Някой се напил повечко, жена му се обажда, успокоявам я и виждам, че няма нужда от полиция. Викам жените да пуснат жалба сутринта, обаче никога не идват, минава им.

Имам смешен случай и с фамилията си. През 1982 г., когато се обзавеждаше Окръжният комитет на партията, ме пратиха в Банско. Краваров, който беше и кмет на Банско, беше главен инженер на предприятието за столове. Излезна и подава ръка - инженер Краваров, аз викам: Говедаров. Той се сепна: Ти ми се подиграваш. Дадох му паспорта си да види, че не го лъжа, и си уйдисахме", разказва кметът на Търън. А символ на дългото му кметуване е насадена през 1987 г. канадска секвоя в центъра, която сега е над 35 метра и се използва за новогодишна елха.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Новини