Доц. Стоян Маринов*

Единствената безспорна характеристика на туристическия сезон "Лято 2015" е, че към момента той се оценява от бранша като по-измъчен дори от преминалия в условията на световната финансово-икономическа криза летен сезон на 2009 година. Още в началото на годината прогнозите за лятото на 2015-а бяха крайно песимистични. Песимизмът се провокираше от външната среда, особено тази на изток, която бе турбулентна и крайно неблагоприятна за българския туризъм. Поредица от събития затормозяваха нормалното функциониране на туристическия бизнес:

- Задълбочаваща се политическа и икономическа криза в Украйна;

- Засилване на взаимните политико-икономически санкции между Европейския съюз и Русия и обезценяването на рублата;

- Лавина от фалити на руски туроператори през лятото на 2014 г., което се отразява и на летния сезон през 2015г.;

- Засилена ценова конкуренция от страна на Турция, Гърция, Кипър, Египет, Тунис и Чена гора в битка за свитото туристическо търсене на руснаци и украинци.

Съвсем разбираемо е при посочените условия да има предсказания за провал на туристическия сезон и едва ли не "клинична смърт" на морския ни туризъм. Споделиха се очаквания за спад от 60-70% на руския пазар и спад от 30-40% на общия брой туристи по Българското Черноморие. Подобни оценки за целия сезон, правени в началото му, а даже в края на август, септември, че и дори през октомври, отразяват субективната гледна точка и интуитивното усещане на съответния експерт, без да почиват на обективна статистическа информация, която ще се появи към края на ноември. Едва тогава ще можем да съпоставим и анализираме данните за броя на туристите, броя на нощувките и реализираните приходи от туризъм през цялото лято.

На основата на данните от официална статистика за месец юли и от разговори с туроператори, хотелиери, ресторантьори и търговци бихме могли да направим следните обобщения за "Лято 2015" до момента:

Първо, като цяло не се сбъдват прогнозите за апокалиптичен спад на туристопотока към страната ни. По официални данни през месец юли България е посетена от 35 000 туристи (чуждестранни посетители с цел ваканция и почивка) по-малко в сравнение със същия месец на миналата година. Спадът е от порядъка на 4%. В това число спадът на броя на туристите от ЕС е 3%, или 15 000 туристи.

Второ, българският туристически бизнес понася ударите на кризата в Русия и Украйна и с големи усилия успява да привлича руски и украински туристи. В сравнение с миналогодишния юли през настояшия руснаците са с 30 000 по-малко, което е спад с 20%. Украинците са с 15 000 по-малко - спад с 21%. С натрупване от началото на сезона спадът за Северното Черноморие на руските туристи е 36%, а за Южното Черноморие - 25%. Това означава, че ще посрещнем поне 150 000 руски и украински туристи по-малко в сравнение с лято 2014. При хотелиерите този спад се отразява още по-драстично, защото една част от пристигащите руснаци и украинци отсядат в собствени ваканционни имоти.

Трето, през юли дестинацията ни е с разклатени позиции на германския и британския пазар. 12 000 германци и 500 британци по-малко са посетили страната ни в сравнение със същия месец на миналата година.

Четвърто, започваме да губим румънски туристи, които откриха гръцките курорти и заобикалят Българското Черноморие. През юли сме посрещнали 3000 румънци по-малко, което е спад с 3% спрямо юли 2014 г.

Пето, спадовете на основни емитивни пазари компенсираме донякъде с ръстове на пазари като Полша - 12 000 туристи повече, или ръст от 21% спрямо юли 2014; Нидерландия - 12 000 туристи повече (ръст 80%); Унгария - 10 000 туристи повече (ръст 109%); Израел - 5000 туристи повече (ръст 22%); Швеция - 2000 туристи повече (ръст 26%).

Шесто, през лятото на 2015 г. хотелиерите ни изпитват острата конкуренция на гръцките и турските курорти по отношение на българските туристи. Предимно семействата с деца и предимно тези от Южна България загърбват Черноморието в полза на гръцкото крайбрежие, чувствайки се по-уютно там. В сравнение с миналогодишния юли сега 74 000 българи повече са предпочели почивка зад граница, което е ръст от 50%. Почиващите български граждани в Гърция са се увеличили с 41 000 (+165%), а в Турция с 18 000, или +31%.

В заключение можем да кажем, че по-голямата част от българския туристически бизнес реагира своевременно и адекватно на заплахите на външната среда чрез пазарна диверсификация, гъвкаво ценообразуване и атрактивни промоции. Има хотелиери, макар и малко на брой, които успяват чрез правилно позициониране на много, различни по националност пазари да постигнат добра заетост на легловата си база, придържайки се на равнището на миналогодишния брой реализирани нощувки и дори приходи.

Пострадаха хотелиери и туроператори, ориентирали бизнеса си основно към Русия и Украйна.

Летният сезон показва, че българският туризъм трябва да се готви за работа при все по-трудни външни и вътрешни условия, което изисква адекватен мениджмънт и професионално подготвени кадри.

*Авторът е член на УС на Варненската туристическа камара и декан на факултет "Управление" в Икономически университет-Варна