Иван Притъргов, голмайсторът от 70-те години на ХХ век: Свихме топка от "Левски", а Гунди ни каза "Бягайте!"

Централните нападатели във футбола винаги са били важни фигури, търсени под дърво и камък. Все пак последният, и то точен изстрел към мрежата на съперника, най-често се случва на носещия № 9 .Тези деветки обират най-емоционалните поздрави на публиката или най-сочните ругатни...

Преди точно четири десетилетия в една от поредните звездни формации на ЦСКА централният нападател се наричаше Иван Притъргов. В момента известният бургазлия работи в офис на застрахователната компания в родния си град, където изпълнява мениджърски функции по ликвидационни операции в Югоизточна България.

- Да си припомним как и къде направихте своя скок от морето към София?

- Играх в мъжкия отбор на Бургас от седемнадесетгодишен, от 1969-а до 1974-та. Станах голмайстор на тогавашната "Б" РФГ, където се подвизаваше бургаският "Ботев". Вкарах 23 гола и се надявах, че ще помогна на отбора да се завърне в "А" група. Влязох да следвам в ХТИ-Бургас и животът ми сякаш вървеше по ноти. Но черна котка ни мина път и останахме отново във втория футболен ешелон. Моята игра и голмайсторските умения бяха впечатлили софиянци и започнаха да ме наобикалят с предложения да премина в "Славия" и ЦСКА. Най-съблазнителна обаче оферта извадиха от "Ботев" (Пловдив). Обещаха да ми уредят следване във Висшия институт по хранително-вкусова промишленост, това много го исках. Окачиха ми и офицерски пагони. И останах само с второто, защото не се изпълни обещанието за следване. Това беше неприятно за мен, но не ми попречи да играя силно през 1974-та и 1975-а година. С реализирани 20 попадения станах голмайстор на "А" РФГ. И трябваше да стегна багажа си за стадион "Народна армия" в София.

- Сигурно бяхте доста доволен от това развитие на нещата?

- Не. В началото нямах особено желание да отида там, но заместник-министърът на отбраната адмирал Добрев ме скастри:"Ти си офицер бе, какво си мислиш? Забивам те в поделението в Звездец и толкова!" И като си представих как ще пукам топката по плаца, набързо се озовах в ЦСКА. Стана по-добре и при армейците останах от 1975 до 1977 година.

- В този период играхте срещу много силни отбори в европейските турнири...

- Сигурно има още много хора, които ще си спомнят как държахме "в шах" през 1975-а италианците от "Ювентус" - бихме ги с 2:1,после загубихме минимално. На следващата година нашумелият "Сент Етиен" от Франция направи в София 0:0, а у дома си измъкна с късмет 1:0. С ЦСКА се чувствахме гордо по чуждестранните терени.

- Защо си тръгнахте сравнително бързо от ЦСКА?

- Това се случва често във футбола, когато някой треньор реши да прави нови схеми и да използва други играчи, съобразно плановете си за отделните постове. Наставникът Серги Йоцов искаше да наложи Спас Джевизов за централен нападател, а мен ме "командироваше" на крилото. Усетих, че не плувам в свои води и лека полека реших, че е по-добре да си тръгна. Новият треньор Ковачев /Тулата/ не искаше да ме пусне да си отида от отбора, но аз вече бях решил да се завърна в родния "Черноморец", който бе заслужил отново място сред най-силните. И пак адмирал Добрев ми разписа билета за пътуване до Бургас...

- Накратко каква е визитката на футболиста Иван Притъргов?

- Централен нападател в юношеския и младежкия национален отбор, както и в олимпийския отбор на България, с повиквателни и за мъжкия национален тим. Първо място на балканиада за младежи. Голмайстор и на първата, и на втората ни професионална група, с общо 109 гола за "А" група. Майстор на спорта по футбол. Само веднъж в дългата си спортна кариера от 1969 до 1984 година бях подканен от главния съдия да напусна терена.

- Имате ли спомени от Георги Аспарухов?

- Не е само един, но се връщам към две коренно противоположни емоции. Бях 17-18-годишен, Гунди бе с девет години по-възрастен. След един мач нашият вратар задържа топката в себе си, тя беше много хубава и беше на "Левски". Вратарят ми я подаде, аз я пъхнах под фланелката си и се упътих към тъчлинията. В този момент Гунди видя какво "изкалъпихме" с вратаря ни, погледна ме въпросително, после махна с ръка: хайде бягай, бягай...С тая топка доста си играхме после. А на 30 юни 1971 година бях с младежкия национален отбор във Враца, готвехме се за балканско първенство. По обяд не помня кой извика, дали не бе Начко Михайлов, че Аспарухов и Котков са загинали... Тръгнахме за София и минахме покрай катастрофата, видяхме изгорялата кола на Гунди. После отидохме на поклонението...

- Преди няколко години с Красимир Балъков и Фреди Бобич „Черноморец“ стресна всички на старта. Последва обаче провал...

- Така беше. Играеха много пари и имаше недобро управление. В "Черноморец" щатовете бяха раздути, назначени бяха всякакви хора. Когато се скараха босовете на петрола, всичко надолу по веригата се скъса.

Иван Притъргов е технически директор на "Черноморец" от 1992 до 1995 година. Помощник-треньор е на Динко Дерменджиев в Бургас, после е старши треньор в Бургас и Несебър. Сега е в Управителния съвет на сдружение "Бъдеще за "Черноморец".

Коментари

Задължително поле