Меркел и Борисов в отговор на “Труд”: България влиза много скоро в Шенген Премиерът събира европейските лидери и Реджеп Ердоган във Варна

Хиляди румънци се събраха на протест в Букурещ (ВИДЕО)

САЩ и Русия призоваха Турция и сирийските кюрди към сдържаност

Турция нанесе въздушен удар по позиции на сирийските кюрди

Aварирал ТИР край Драгоман запуши пътя за Калотина

166 снегорина чистят софийските улици

Отмениха бедственото положение в община Баните

Сирия се рекламира като туристическа дестинация

Хванаха шофьора, който прегази мъж край Нови Искър и избяга

Близо 100 000 лв. са събрани за доизграждането на храма във ВТУ Почетоха Деня на Свети Евтимий, Патриарх Търновски

Австралия приветства експериментален спасителен дрон В проекта са инвестирани стотици хиляди долари

$ 70 млн. награда за откриването на малайзийския самолет МН370 Тексаска компания възобновява търсенето на изчезналия боинг

През обектива на „Труд“: Как Борисов и Меркел отговарят на медиите (СНИМКИ)

Синдикатите срещу поскъпването на тока, предвиждат фалити КНСБ и КТ „Подкрепа“ излязоха със съвместна позиция в подкрепа на работодателите

Борисов отговаря на „Труд“: Лидерите от Западните Балкани трябва колкото се може по-бързо да покрият критериите за членство в ЕС

Недко Каблешков подарява имотите си на пловдивчани

Народът казва, че крушата не пада по-далече от дървото си. И че кръвта вода не става. Поговорките важат в пълна сила за пловдивския адвокат, общественик и журналист Недко Каблешков, братовчед на големия българин Тодор Каблешков. Целият род на революционера се отличава с безкористна любов към Отечеството и пълна всеотдайност към народните идеали.

Днес името на Недко Каблешков е забравено и само близките му и историците се сещат за него. “На народ, на който му е къса паметта, му е дълго робството”, обичал да повтаря роднината на известния революционер. Затова още приживе той пише и издава следните забележителни книги: “Априлското въстание” (1926) и “Страшната народна злочестина”, посветена на голямото земетресение в Южна България и Пловдив през 1928 г. Един цялостен труд, оценен високо от научните среди и премиран от БАН.

Сумите от наградата и от продажбата на книгата Недко Каблешков дарява за нуждите на пострадалите от земетресението. Други две негови книги са “Горко на победените”, посветена на Първата световна война и несправедливия Ньойски договор, и “Адвокатът общественик и неговият морал”, която трябва да е настолна книга за всеки юрист, той като и досега не е загубила актуалността си. Каблешков е автор и на едно интересно четиво за контактите му с народния поет Иван Вазов, но то така и останало дълго време само в ръкопис. Книгата беше издадена едва през 2005 г. от внучката на адвоката, известната историчка Райна Каблешкова.

Кой е Недко Каблешков? Роден е на 9 май 1867 г. в Копривщица в семейството на Дончо Николов Каблешков. Баща му е предприемчив и буден човек. Занимава се с джелепчийство, с труд и постоянство придобива добро имотно състояние. Дядо Дончо участва във всички народополезни начинания – помага със средства на училището, читалището и еснафските сдружения. По време на дългите си и чести пътувания между Одрин, Цариград и Копривщица служи за връзка по събитията покрай църковните национални борби. Турците не могат да търпят родолюбив българин като Дончо и решават да го погубят. При едно от пътуванията му до Пловдив през 1875 г. го отравят с кафе в с. Черпелий (днес с. Труд). Недко, брат му Рашко и сестрите им Андона и Парашкева остават сираци. Израстват в неволи, но намират своето място в живота.

Деветгодишен, Каблешков е очевидец на Априлското въстание, за което по-късно пише в искрените си спомени. След погрома лейди Странтфорд пристига в Копривщица, за да види на място турските грабежи и разрушения и да окаже материална помощ на пострадалите. Узнала, че Недко е сирак, тя го кани да тръгне с нея и да учи в Англия. Момчето иска разрешение от майка си да замине в странство, но вместо одобрение тя му заявява, че не желае синът й да стане “пуртистантин” (протестант). Ученолюбивото момче обаче е родено под щастлива звезда. Прави впечатление на членовете на женското благотворително дружество “Благовещение” в Копривщица и те изпращат Недко да учи в българската католическа гимназия в Одрин. По-късно директорът на училището Лука Вреновски му помага да следва в Лвовския университет в Полша.

Будното българче завършва правни и политически науки и се връща в Пловдив. Назначен е за член на Пловдивския окръжен съд с указ 328 от 7.10.1889 г. Като държавен чиновник констатира злоупотреби с властта и пише доклад до министъра на правосъдието. Вместо да направят проверки по случая, управляващите тихомълком го преместват в Русе и прикриват нередностите. Там Каблешков се запознава с Никола Обретенов и с Петко и Екатерина Каравелови. През 1895 г. напуска Русе и се връща в Пловдив на свободна адвокатска практика.

По това време юристът изпитва силни симпатии към Стефан Стамболов и става член на неговата Народнолиберална партия. Включват го в листата за общински съветник с намерение да бъде потенциален кандидат за кмет на града. Той не иска да го издигнат за поста, но приема да е общински съветник. През 1901-ва се отказва официално от политическа дейност. Стига до извода, че политикът и общественикът не могат да се съвместят и не бива да бъдат представяни от една и съща личност.

Каблешков става един от най-изявените пловдивски граждани, радетел за духовния и материалния просперитет на своя народ. По негова идея и внушение богатият търговец на тютюн Димитър П. Кудоглу дарява 30 милиона лева за откриване на благотворителен дом за лечение на бедни граждани на Пловдив.

Самият Недко е пионер на дарителството у нас след Освобождението. Той подарява 140 тома юридическа литература на адвокатите и съдиите в Пловдив, а по-късно и голям брой книги и периодични издания на български и чужди езици на НБ “Иван Вазов” в Пловдив. През 1949 г. прави голямо етнографско дарение на общинския музей в града. По-късно Каблешков поставя основите на етнографския музей в Копривщица.

През 1908 г. Недко построява със свои средства първата вила в село Бойково, Пловдивско, и залесява 60 декара борова гора. Така полага основите на първото детско летовище у нас “Майчина грижа”. Влага много труд и усилия за развитието на селото, правейки го курорт за пловдивчани. Крупно негово дарение, отправено към Пловдивската община през 1948 г., е и собствената му вила с няколко декара гора около нея за нуждите на пловдивското гражданство, където хората да укрепват здравето си. Каблешков урежда и честването на 50-годишния юбилей на Иван Вазов в Пловдив.

“Аз често посещавах София по обществена и адвокатска работа – пише в спомените си юристът. – Седнал бях да обядвам в “Юнион палас”. Поръчал си бях една киевска мастика с мезе. В това време се зададоха Вазов и министър Омарчевски. Казах на Вазов, че съм щастлив да се запозная лично с него, защото още като дете се възхищавах от художествените му творения, много от които зная наизуст – например двете стихотворения за моя незабравим братовчед.” Вазов е искрено зарадван от срещата си с Недко. Казва му, че го познава отдавна и се радва, че именно той е председател на комитета, който устройва юбилейните му тържества в Пловдив.

Каблешков за разлика от много българи се чувства задължен да откликне на проблемите на своите съвременници. Голямо негово дело е енергичната му намеса и застъпничество през 1943 г. за спасяване на пловдивските евреи от унищожение. До края на дните си през 1964 г. Недко остава без имот. Живее в една стая в Пловдив. На внучката си Райна казва: “Животът ми не е толкова важен, че да му се обръща внимание. Правил съм всичко, което е трогнало сърцето ми.”

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.