Минималните осигурителни доходи за работниците без квалификация ще се увеличат най-много през 2016 г. В производствата на хартия, мебели, дървен материал, компютри и метали ръстът ще е с 16%, а в селското стопанство - с 9,9%. За останалите категории персонал увеличението ще е по-ниско.

Това показват резултатите до момента от преговорите между бизнеса и синдикатите какви да са минималните суми за осигуряване през 2016 г. Данните бяха разпространени от Българската стопанска камара. От числата излиза, че разходите на бизнеса за труд ще се увеличат най-много за най-нискоквалифицираните кадри, които са и с най-ниска производителност.

Причината са намеренията на правителството да увеличи минималната заплата на 420 лв. от догодина. Размерът й през първото шестмесечие на 2015 г. беше 360 лв. и фирмите масово осигуряваха нискоквалифицираните си служители върху тази сума. По закон осигурителният праг не може да е по-нисък от минималната заплата.

Според предварителния график преговорите трябваше да приключат вчера, но заради забавянето на социалните партньори министерството на труда им даде една седмица отсрочка. По информация на КТ “Подкрепа” вчера до обяд са подписани споразумения за 12 икономически дейности.

Според постигнатите договорки от догодина мениджърите в търговията ще се осигуряват минимум върху 1250 лв., което е със 100 лв., или с 8,6% повече от тазгодишния праг. За останалите категории персонал осигурителният доход ще се увеличи с между 6,8 и 9%. В селското стопанство ръководителите ще се осигуряват най-малко върху 995 лв., което е 7,1% повече. За операторите на машини, които са най-многобройният персонал в бранша, най-ниският праг ще замръзне на 662 лв. В производството на мебели праговете за ръководители ще се повишат от 550 на 600 лв., за машинни оператори - от 390 на 440, а за неквалифицирани работници - от 366 на 420 лв.

В браншове като транспорт, здравеопазване, текстилна индустрия работодателите не са се явили на преговорите, което предизвиква недоволството на синдикатите. Профсъюзите настояват работодателите, които откажат да договарят минимални прагове, да бъдат наказани, като им се наложи административно по-висок ръст. Бизнесът пък настоява в много браншове да няма ръст и предупреждава, че обратното ограничава доходите и заетостта.