Вестниците „Труд” и „24 часа” започнаха кампанията „Избери символа на София”. Тя ще продължи през цялото лято, а през септември ще стане ясно коя е културно-историческата емблема на столицата.
В поредица от материали „Труд” и „24 часа” представят историята на различни знакови за града обекти като Ларгото, Боянската църква, базиликата „Света София”, храм-паметника „Св. Александър Невски”, НДК и т.н. Символа на града обаче ще изберете вие - нашите читатели, като гласувате в специална класация на сайтовете и във фейсбук профилите на двата всекидневника. Освен да гласува, всеки ще може и сам да даде предложение за символ на София.
Десетилетия наред той беше Университетът. Най-старият, най-авторитетният. От четвърт век насам, когато университети се раждат и закриват из цяла България, най-често ще чуете да го наричат Софийския. И официалното му име е търпяло големи и малки промени, но истината е, че само завършилите Софийския университет „Св. Климент Охридски” знаят какво е да си попивал неговата атмосфера. Особено ако се е случило преди 1989-а - период, в който в Алма матер преподаваха най-светлите умове на българската наука, родени в края на ХIХ и началото на ХХ век; поколения професори, закърмени с жаждата за знания и с романтиката на следосвобожденска България.
Именно пиететът към наука в младата държава създава един от най-ярките символи на съвременна София. И когато днес споменем Софийския университет, неизменно излиза образът на импозантната му сграда на кръстовището между булевардите „Цар Освободител” и „Васил Левски”. Малцина вече си спомнят, че допреди двайсетина години покрай него минаваше трамвайна линия, а вероятно далеч по-малко са знаещите, че през 30-те години са съществували само централната част на сградата, т.нар. Ректорат, и Университетската библиотека, „скрита” сега във вътрешния двор. Както и че последните дейности по сградата на СУ „Св. Климент Охридски” продължават чак до 80-те години на ХХ век.
Разбира се, целият университетски комплекс е заслуга на архитекти, скулптори, художници и строители, но всичко започва от няколко важни документа. През 1880 г. Министерството на просвещението внася в Народното събрание проект за Основен закон за училищата в Българското княжество, който предвижда отваряне на българско Висше училище (университет) за юридически, философски, естествени, медицински и технически науки. Резултатът идва през 1888-а, когато днешният Софийски университет „прохожда” като Висш педагогически курс към столичната Първа мъжка гимназия.
Близо десет години по-късно идват и средствата - те са в завещанието на предприемача родолюбец Евлоги Георгиев, по чиято воля 6 млн. лв. и 10 134 кв. м „праздно място” от наследството, оставено от него и брат му Христо, са за „въздигането на зданието на първий български университет”. Известен с прагматизма и прозорливостта си, той пише, че трябва да се преподават „преимуществено положителни науки с приложение към индустрията”.
Строежът се бави заради съдебни спорове по завещанието. Първият камък е положен през 1924-та, а през 1934 г. Ректоратът е официално открит. Първоначалният замисъл е на френския арх. Анри Бреасон, който печели конкурса от 1906 г. Но проектът (комплекс от десетина сгради) не е осъществен, затова Ефорията, разпореждаща се със завещанието, възлага на арх. Йордан Миланов да го преработи. Така днес вместо два лъва и пластики на Сократ и Платон пред парадния вход на Ректората са статуите на Евлоги и Христо Георгиеви, дело на Кирил Шиваров. От 1940-а до 1985 г. са достроени северното и южното крило по проекти на арх. Любен Константинов и арх. Спас Рангелов.
ЛЮБОПИТНО
В проекта на арх. Бреасон преобладават ренесансовите форми, а в този на арх. Миланов преобладава барокът. Французинът поставя акцент върху външния изглед на сградата, а българинът - на практичността. Миланов променя фасадата и представителния характер на вътрешното разпределение, увеличава помещенията от 39 на 75.
Интериорът също е в бароков стил. Централното стълбище е в синхрон с теракотената мозайка на пода (от Чехословакия), с мраморните облицовки (от Италия), с витражите (проф. И. Пенков и германеца Ф. Майер). Стъклописите са разрушени от бомбардировките през 1943-1944 г. и са възстановени от проф. Дечко Узунов (1983). Откриваме образите на св.етите братя Кирил и Методий, св. Климент Охридски, отец Паисий, княз Борис I и цар Симеон Велики.
Университетската библиотека е построена по проект на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Осветена е едновременно с Ректората на 16 декември 1934 г.
Желанието на Евлоги Георгиев е висшето училище да се казва „Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово”, но името просъществува едва година. На 6 февруари 1935-а Академичният съвет приема да се постави на централната университетска сграда надписът “Св. Климент Охридски”.
Още по темата:
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш