Влак удари 13-годишно момиче край гара Кумарица, детето е в болница

Мощна зимна буря удари Северна Япония

47-годишен мъж загина при рязане на дърва край село Теплен

Трима души пострадаха във верижна катастрофа на пътя между Лясковец и Долна Оряховица

Министърът на вътрешните работи свиква работно съвещание във връзка с прогнозите за обилни валежи от сняг и дъжд

Димитър Маргаритов, КЗП: Новият пакет от мерки цели повишаване на информираността на потребителите

Какво става, когато гинеколог и зъболекар си разменят професиите?

Шефът на РИОСВ-София: Законът забранява отглеждането в домашни условия на диви котки

21-годишен се барикадира в банка във Флорида и застреля петима души 

АПИ: Пътните настилки в страната са предимно мокри

Коте бедства четвърти ден на 15-метрово дърво в Своге, няма кой да го свали

Камарата на представителите забрани реч на Тръмп, докато не приключи частичната парализа на държавната администрация

Николас Мадуро обяви, че скъсва дипломатически отношения със САЩ

16 области в страната са в грипна епидемия

Еврокомисар Авромопулос: Преспанският договор е „под въпрос“

Софийският университет – люлката на знанието

Вестниците „Труд” и „24 часа” започнаха кампанията „Избери символа на София”. Тя ще продължи през цялото лято, а през септември ще стане ясно коя е културно-историческата емблема на столицата.

В поредица от материали „Труд” и „24 часа” представят историята на различни знакови за града обекти като Ларгото, Боянската църква, базиликата „Света София”, храм-паметника „Св. Александър Невски”, НДК и т.н. Символа на града обаче ще изберете вие – нашите читатели, като гласувате в специална класация на сайтовете и във фейсбук профилите на двата всекидневника. Освен да гласува, всеки ще може и сам да даде предложение за символ на София.

Десетилетия наред той беше Университетът. Най-старият, най-авторитетният. От четвърт век насам, когато университети се раждат и закриват из цяла България, най-често ще чуете да го наричат Софийския. И официалното му име е търпяло големи и малки промени, но истината е, че само завършилите Софийския университет „Св. Климент Охридски” знаят какво е да си попивал неговата атмосфера. Особено ако се е случило преди 1989-а – период, в който в Алма матер преподаваха най-светлите умове на българската наука, родени в края на ХIХ и началото на ХХ век; поколения професори, закърмени с жаждата за знания и с романтиката на следосвобожденска България.

Именно пиететът към наука в младата държава създава един от най-ярките символи на съвременна София. И когато днес споменем Софийския университет, неизменно излиза образът на импозантната му сграда на кръстовището между булевардите „Цар Освободител” и „Васил Левски”. Малцина вече си спомнят, че допреди двайсетина години покрай него минаваше трамвайна линия, а вероятно далеч по-малко са знаещите, че през 30-те години са съществували само централната част на сградата, т.нар. Ректорат, и Университетската библиотека, „скрита” сега във вътрешния двор. Както и че последните дейности по сградата на СУ „Св. Климент Охридски” продължават чак до 80-те години на ХХ век.

Разбира се, целият университетски комплекс е заслуга на архитекти, скулптори, художници и строители, но всичко започва от няколко важни документа. През 1880 г. Министерството на просвещението внася в Народното събрание проект за Основен закон за училищата в Българското княжество, който предвижда отваряне на българско Висше училище (университет) за юридически, философски, естествени, медицински и технически науки. Резултатът идва през 1888-а, когато днешният Софийски университет „прохожда” като Висш педагогически курс към столичната Първа мъжка гимназия.

Близо десет години по-късно идват и средствата – те са в завещанието на предприемача родолюбец Евлоги Георгиев, по чиято воля 6 млн. лв. и 10 134 кв. м „праздно място” от наследството, оставено от него и брат му Христо, са за „въздигането на зданието на първий български университет”. Известен с прагматизма и прозорливостта си, той пише, че трябва да се преподават „преимуществено положителни науки с приложение към индустрията”.

Строежът се бави заради съдебни спорове по завещанието. Първият камък е положен през 1924-та, а през 1934 г. Ректоратът е официално открит. Първоначалният замисъл е на френския арх. Анри Бреасон, който печели конкурса от 1906 г. Но проектът (комплекс от десетина сгради) не е осъществен, затова Ефорията, разпореждаща се със завещанието, възлага на арх. Йордан Миланов да го преработи. Така днес вместо два лъва и пластики на Сократ и Платон пред парадния вход на Ректората са статуите на Евлоги и Христо Георгиеви, дело на Кирил Шиваров. От 1940-а до 1985 г. са достроени северното и южното крило по проекти на арх. Любен Константинов и арх. Спас Рангелов.

ЛЮБОПИТНО

В проекта на арх. Бреасон преобладават ренесансовите форми, а в този на арх. Миланов преобладава барокът. Французинът поставя акцент върху външния изглед на сградата, а българинът – на практичността. Миланов променя фасадата и представителния характер на вътрешното разпределение, увеличава помещенията от 39 на 75.

Интериорът също е в бароков стил. Централното стълбище е в синхрон с теракотената мозайка на пода (от Чехословакия), с мраморните облицовки (от Италия), с витражите (проф. И. Пенков и германеца Ф. Майер). Стъклописите са разрушени от бомбардировките през 1943-1944 г. и са възстановени от проф. Дечко Узунов (1983). Откриваме образите на св.етите братя Кирил и Методий, св. Климент Охридски, отец Паисий, княз Борис I и цар Симеон Велики.

Университетската библиотека е построена по проект на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Осветена е едновременно с Ректората на 16 декември 1934 г.

Желанието на Евлоги Георгиев е висшето училище да се казва „Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово”, но името просъществува едва година. На 6 февруари 1935-а Академичният съвет приема да се постави на централната университетска сграда надписът “Св. Климент Охридски”.

Гласувай в анкетата „Кой е символът на София?“ тук

Още по темата:

Народният театър – емблема на нова България

Св. София – храмът, където смъртта посреща живота

№ 42 в списъка на ЮНЕСКО: Тихият рай на Боянската църква

„Св. Александър Невски“ е предпочитан символ на София

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.