Майк Помпейо: САЩ ще засилят финансовия натиск срещу Иран с „най-тежките санкции в историята“

Гръцките власти повдигнаха обвинения срещу четирима души за нападението срещу кмета на Солун

Вижте отговорите на матурите за 7 и 12 клас

Актьорът Хю Грант ще се жени за първи път

Двама загинали при взрив в Баку

Наводнения в Анкара след обилни валежи

14 деца са били изведени с полиция от нощни заведения в Сливен и областта

Роди се още едно конче в семейството на Пржевалски

Мая Манолова пита КЗК за картел при розоварите

Пожар в къща разкри нарколаборатория в Костинброд Задържан е 35-годишен криминално проявен мъж

ВТУ подкрепя учен, номиниран за Нобелова награда Ректорът проф. д-р Христо Бонджолов изпрати писмо до Кралската шведска академия на науките

Задържаният в Марсилия българин остава в ареста Издирван е от България за опит за убийство

Арестуваха след гонка дрогиран шофьор без книжка, ранил полицай в София

Цветан Цветанов се срещна със зам.-председателя на Камарата на представителите на Румъния

Николай Николов: Столична община да изиска проверка на охраната на водоемите около София

Следобедна почивка в навечерието на вота

Това са най-предизвестените избори – месец и половина преди тях няма нито скандали, нито голяма интрига

Реформаторите са се приготвили за недобър резултат в сравнение с предварително обявените им цели и добре осъзнават, че не трябва да дразнят вълкодава Чарли

Обстановката 45 дни преди изборите у нас прилича на балнеосанаториум по време на следобедна почивка. Това си е новина, защото ако си дадете сметка никога досега преди местен вот обстановката не е била толкова спокойна и ведра. Донякъде това се дължи на усещането за липса на интрига. Или поне на голяма интрига.

В момента няма социологически агенции, които да ви казват, че разликата между ГЕРБ и БСП е примерно един процент и аха столетницата да стигне пръкналото се под носа й политическо отроче. Няма брадви, няма боксови мачове, дори Мая Манолова я няма.

Няма предизборно раздаване на милиони за областни, общински и общоселски проекти. При царя поне чешмички правеха.

Четеш дневния ред на кабинета и няма за какво да се хванеш. Една концесия за инертни материали не дадоха според подозренията.

Защо е така?

Ако са верни (а те са верни) твърденията, че местните избори са показател за моментното състояние на партиите, то въпросът вече има отговор. Коалицията 2+2 се оказа поне до момента най-устойчивата в неустойчивата ни политическа среда. Нещо като определението на Наутилус на Жул Верн – Mobiles in mobile (Подвижен в подвижното). Никой не иска да клати лодката, защото първи може да изпадне от нея.

При всички случаи поведението на партиите в едни местни избори се определя от техните цели. Да караме подред:

ГЕРБ са стратегически миролюбиви. При тях е скука – “ще водим толерантна кампания, искаме позитивни послания”. В този ред на мисли Борисов реже лентички, та пушек се вдига, а Цветанов обикаля страната и напомня: “видими резултати”. По принцип лидиращата партия не е агресивната, обикновено нея я нападат. Така е и у нас, не правим изключение.

Досега целта на БСП винаги е била да бие десните и да има лидерско място. Сега целта на сто и кусур летницата е не да гони първото място, а да не изпадне от второто. А тя се е запътила точно натам. БСП вече няма само един враг – ГЕРБ, и един вечен партньор – ДПС. Сега е самостоятелно в играта. И само на отделни места, съвсем епизодично може да разчита на някакво взаимодействие – било с ДПС, било с АБВ. На “Позитано” няма хъс за борба, там са се настанили апатията и инстинктът за оцеляване. Иначе казано – чака си пенсията.

Третият в класацията, ДПС, който на парламентарния вот можеше да бъде и втори, но запази символична дистанция, никога досега не е играл грубо откъм черен пиар, не може да им се отрече. Те си организират във военен порядък местните структури и в момента показват нескрито уважение към ГЕРБ. С БСП не върви да се карат, то е все едно да си го изкарваш на бившата си прелъстена и изоставена любовница. Но да напомним най-важното от стила на движението – то никога не затваря врати.

Реформаторите понаучиха урока си от парламентарните избори – особено за триковете и извиването на ръце. Тогава имаше интрига, макар и леко пошла от сегашна гледна точка. Още повече че кацата “по указание” вече е обща. Излезе Цветанов и каза – стабилността на управлението ще я мерим с резултата на ГЕРБ и РБ. Само два дни по-късно при регистрацията на РБ в ЦИК Зеленогорски изпапагали същото. Местни конфликти може и да избухват тук-там, но на централно ниво нещата са ясни.

Реформаторите са се приготвили за недобър резултат в сравнение с предварително обявените им цели и добре осъзнават, че не трябва да дразнят вълкодава Чарли*. Това – в чисто емоционален план. А в практически – че животът продължава и след местния вот и пак ще са заедно в управлението. И пак ще трябва подкрепа и за съдебната реформа, и за реформата на Петър Москов, и за антикорупционната борба на Кунева, и т.н.

Чакат ни и избори за възлови постове в КС, КРС, СЕМ и т.н. Както обеща Борисов – ще ги определят заедно.

При патриотите няма и сила, и желание за скандали и интриги. За изборите те се разделиха. Валери Симеонов определено е повече бизнесмен, отколкото политик и отлично знае, че не трябва да се караш със старшия партньор, особено ако сделката е обречена. При ВМРО революционният устрем обикновено започва с някоя квартална циганска свада и завършва с протест пред СЕМ за новините на турски език. За войводите се говори, че в абревиатурата ВМРО само последната буква била вярна.

АБВ ли? Те се опияняват от успехите на Калфин и удоволствието да са “малкият балансьор”, когато не достигат няколко грама на политическата везна.

Ако все пак трябва да търсим предизборни борби и интриги, те са в парламентарното поле. Там е мястото, където медиите безплатно отразяват политическите амбиции.

Да видим какво стана в последно време. За “историческия компромис” вече се каза каквото имаше. Но заедно с него изборът на омбудсман, окастрените идеи за промени в конституцията в комбинация с фалстарта на антикорупционния закон показват, че политическите партии извън формалната коалиция ГЕРБ – РБ просто искат да покажат предизборно присъствие към електората. Като минат изборите и законът “Кунева” ще бъде приет, и за конституцията ще бъдат събрани необходимите гласове.

Ще се случи едно дежавю – нещо, което вече сме гледали. Дебатите по промените в основния закон за съдебната власт ще продължат до самия край преди изборите, но това не значи, че те няма да минат.

В същия десен са и идеите тип last minute (не че в тях няма хляб) за регистрация с един номер в цялата страна като на Румен Петков, както и на СДС за трицифрени партийни номера, за да се избегне ефектът 15/15. Те си вземат своите 15 минути медийна слава и остават за следващите избори.

Лош късмет имат партиите със закона за бюджета – той дава необятно поле за популизъм и медийно присъствие.

Не зная кой и как се бори със статуквото, но тези избори, ако не се случи нещо изключително, ще бъдат най-предизвестените избори. Всъщност след тях нищо няма да се промени, или иначе казано – партийните позиции ще бъдат потвърдени. Ако това се случи, то ни отпраща към следващия вот и следващия часовник, който Борисов ще подари на заместника си.

* Кучето на Борисов, с което неотдавна той си пусна снимка във фейсбук.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.