Швейцарският курорт Цермат е блокиран заради повишена лавинна опасност

Повече момчета според поверието в „Дева Мария“

Броят на жертвите на пожара в Прага нарасна на 4

Учени създадоха карта на движението на мисълта в мозъка

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 22 януари 2018

Похитител платил такси с пръстени на жертвата си Отвлечената ядосала бандита, че не му дава пари на заем

Министър Красимир Каракачанов за инцидента със самолета “Спартан”: Вторият пилот се е обучавал за първи

Публикация на турски език в профила на Радев (обзор) Има препратка към сайт за бързи кредити в южната ни съседка

Караянчева поздравява всички шефове на европейски комисии Форумът ще се излъчва на живо в интернет

ГЕРБ уличиха в лъжа БСП преди вота (обзор) Митниците и ДАНС спрели теч за милиарди още през 2016-та

НСО и хакерите

САЩ призоваха Турция да прояви въздържаност в Сирия

Сняг, студ и лед – опасно време в 19 области

Бяла мида и рапан спасяват риболовния сезон Слаб улов тормози хората по Черноморието

„Левски“ сгази австрийци с 3:0

Задава ли се данъчна контрареволюция?

Повечето общини ще се възползват от шанса да получат приходи и да ги изхарчат

Четири съвета към финансовия министър Владислав Горанов

България е шампион по ниски преки данъци

България от десетилетие насам е отличен пример за ниски данъци, които са сред малкото конкурентни предимства на страната ни. Например:
10% данък печалба
10% плосък данък върху доходите на физическите лица
5% данък върху дивидента
0% при определени капиталови печалби, вкл. от акции на борсата.

Много различни правителства намаляваха, а не вдигаха данъците

Намаляваха ги кабинетите на Костов (с малко), Сакскобургготски (с много), Станишев (до днешните 10%). Всички следващи ги задържаха на същите ниски нива, което си е подвиг на фона на фискалните проблеми на половината свят. Дори през миналото десетилетие повечето политически сили спореха по темата кой е автор на идеята за плоския данък. Тогава моят коментар с усмивка беше, че е много добре всички партии да претендират за авторство, защото така никой няма да иска да вдига данъка, ако дойде на власт. По мои спомени сред най-ранните изявени поддръжници на плоския данък бяха Милен Велчев, Мирослав Севлиевски, Мартин Димитров, Владимир Каролев. Сегашните управляващи многократно са заявявали намерение да запазят ниските данъци. Засега го изпълняват.
Сега се предлага плоският данък да се вдигне до 12% по усмотрение на общините. Предлага се държавният данък върху доходите на физическите лица да остане 10%, но общините да могат да го увеличават с до 2%. Нека се опитам да позная: повечето общини ще се възползват от шанса да получат приходи и да ги изхарчат.

Кой в коя община ще плаща? И къде ще се регистрира?

Това може да ни се струва като второстепенен въпрос. 2016 г. обаче не е като 1986 г. Стотици хиляди хора не попадат в стандартната категория да са жители на града, в който работят. Къде да плащат данъци – а) в Габрово, където са работили през януари, б) в Бургас, където са работили през летния сезон, в) в Кюстендил, където са родени и където все още са регистрирани по постоянен адрес, г) в Пловдив, където имат доходи от наем. Очаквам да се появи и нов вид туризъм – данъчен. И изведнъж всички да се регистрират да плащат данъци във Видин например, защото там общината е избрала да въведе нисък данък от само 0,2%. Вместо да постигне нещо положително, новата идея може да създаде голяма каша, която да погуби много обществена енергия.

Нека не ни баламосват с финансова децентрализация

Би могло общата ставка да остане 10%, а да се промени механизмът на разпределение на приходите между държавния бюджет и общините. Тогава нека експертите по местно самоуправление, регионално развитие и бюджетиране да се занимават с математиката и да се похвалят, че правят финансова децентрализация. Гражданите и бизнесът няма да протестират. 10% + 2% обаче си е чисто ВДИГАНЕ НА ДАНЪЦИТЕ. Апропо, очакването ми е, че основният печеливш от подобна промяна няма да е община Генерал Тошево, а София, където така или иначе се плаща лъвският пай от подоходния данък. Чиста финансова централизация!

Това не е първата левичарска и популистка забежка на тези управляващи

Едно е кой си лепи етикети на десен реформатор със знамето на Европейската народна партия, а друго са реалните действия.
1) Единствените национализации от 1990 г. насам са на фондовата борса (дело на Дянков) и на част от пенсионните фондове (на Дянков и на „ранния“ Горанов). Дори социалистическите правителства не посмяха да национализират и една барака, защото щяха да бъдат обвинени във възраждане на комунизма.
2) От големите обещания за 5%-но намаление на осигуровките последва намаление с 2% и после увеличение с 1,8%.
3) Големите бюджетни дефицити станаха хронични след лятото на 2009 г. За 2015 г. отново беше приет бюджет с рекорден дефицит, без да имаше необходимост от това – няма война, рецесия, епидемия, природно бедствие, нова банкова криза. Вярно, финансовият министър може да се похвали с подобрени приходи и с голям излишък до момента, за което горещо го подкрепям и поздравявам. Дано да удържи на натиска от всички ресори за повече разходи.
4) Решението да се вдигне цената на тока за бизнеса вместо за домакинствата също е популистко и според мен неправилно.
Няма приватизация и запомнящи се реформи.

Правителството се готви за пръв път да вдигне данъците

Както и да се обяснява предложението за новия данък, резултатите ще са вредни:
1) Ще се увеличи плоският данък от 10% на до 12%
2) Ще се замърси простотата на българската данъчна система
3) Ще се унищожи едно от малките конкурентни предимства на България като инвестиционна дестинация
4) Ще се увеличат стимулите за укриване на данъците. Парадоксално, възможно е със ставка от 12% да се събират по-малко данъци, отколкото преди със ставка от 10%
5) Ще се увеличи общото данъчно бреме и ще се увеличат общите бюджетни разходи. Това се нарича социализъм.

Моите съвети към финансовия министър

Да изполва авторитета си за прокарването на реформи в иначе доста позаспалата ни държава – приватизация, концесии, либерализация, оптимизиране на бюджетната сфера. За такива реформи ще получи шумната подкрепа на бизнеса и професионалните среди.
Да се откаже от популистки политики като национализация на частни пенсионни фондове.
Да се откаже от вдигането на преки данъци и да концентрира усилията си върху подобрената събираемост, както до момента.
Да постигне трайни бюджетни излишъци, а не дефицити. Изобщо да води политика, която ще върне на България инвестиционния кредитен рейтинг (от ВВВ- нагоре). Защото след едно десетилетие в по-елитната група в края на 2014 г. изпаднахме в категория „Боклук“ (Junk). Сигурен съм, че не иска да бъде запомнен само с това.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.