Дълги години художникът Христо Явашев бе за българите странният, забулен в мистика брат на любимия актьор Анани Явашев. Бе забегнал още в края на 50-те и не бе много ясно какво точно прави на Запад. Ясно бе единствено, че е невъзвращенец, който се е отрекъл от социалистическата си родина. И досега Кристо си остава мит и дори скромната ретроспективна изложба, която изпрати в София за 80-годишнината си, но не придружи лично, допринася за затвърждаването на този легендарен статут.

Самият Кристо казва за себе си: „Произведенията ми не носят дълбоки смисли и прозрения, те са игра с красотата и естетическа наслада, начин да видим познати пейзажи по необичаен и съвсем нов начин. Те са временни, появяват се и изчезват и затова се иска смелост. Но аз съм артист и трябва да съм смел. Творбите ми са израз на абсолютната свобода, защото никой не може да ги притежава. От тях остава само спомен, нахвърлян в подготвителните чертежи и колажи, и така придобиват почти легендарен характер. Мисля, че да създаваш изкуство, което ще изчезне, изисква много повече кураж, отколко неща, които ще останат.”

Куражът изглежда е иманентна част от големия талант. Кураж на Кристо никога не е липсвал. През 1956 г. той минава Желязната завеса, подкупвайки един железничар в товарния влак от Чехия към Австрия. 3 години по-късно я издига от петролни варели в париж в размер 4 м височина на 4 м ширина, затваряйки за 8 часа централната улица „Висконти”. Това е първата творба, която вдига шум около името му. Съпругата му Жан-Клод я отбранява, разправяйки се с полицаите, които се опитват да разтурят акцията.

Кристо среща другата си половина (буквално, понеже двамата са родени на една и съща дата в една и съща година и вярват, че това е предопределеност) през октомври 1958 г. в Париж. По това време художникът изкарва хляба си с рисуване на портрети по поръчка - занятие, което оприличава на „проституция”. Ангажиран е да направи портрет на майката на Жан-Клод и така влиза в заможното и влиятелно семейство на френския генерал Гийебон. Всъщност отначало Кристо харесва не Жан-Клод, а сестра й Джойс. Жан-Клод вече е сгодена за друг. Но седмици преди сватбата се оказва, че е бременна ... от Кристо. Тя все пак се омъжва за въпросния годеник, но го изоставя веднага след медения месец.

Кристо изрично подчертава, че цялото му творчество е в тандем в Жан-Клод. Тяхното съавторство започва с лудата им любов. И бъдещите проекти ще бъдат подписани от двамата, макар Жан-Клод да си отиде през 2009 г. Понеже са замисляни заедно - понякога цели десетилетия назад. Двамата дори пътували в различни самолети, за да може в случай на трагичен инцидент оцелелият да довърши започнатата работа.

През юни 2016 г. - ако времето позволи - Кристо ще е готов с поредната творба: „Плаващи пътеки” ще свържат брега с двата острова в езерото Изео в Северна Италия. Хората ще могат да се разхождат по водата, те ще минават по яркожълти пътеки с обща дължина 3 км, опънати върху 200 000 плаващи пластмасови кубове. И ще станат част от картина, част от мечта, за кратко превърната в реалност. Точно така се изрази една японка, до чиято бензиностанция Кристо и Жан-Клод опъват един от чадърите от проекта „Чадърите” (1991 г.) За това легендарно произведение, пръснато върху двата бряга на Тихия океан, има филм, документирал как хората плачат, трогнати от красотата на гледката. Филмова програма за живота и творчеството на Кристо се върти сега в Софийска градска художествена галерия, където до 22 ноември е подредена ретроспективата.

„Защо използвате тъкани в произведенията си?”, пита едно момиченце от Денвър на срещата на Кристо с местните жители по повод покриването на река Арканзас (друг предстоящ проект). „Защото така може да се види вятърът”, отговаря художникът.

Още един проект - „Мастаба”, за огромна пирамида в пустинята на Абу Даби, е замислен в далечната 1977 г. Величественият градеж от 420 000 петролни варела трябва да бъде най-голямата скулптура в света и също очаква своето осъществяване след дълъг период на подготовка, чертежи, преговори и разрешения. Както обичала да казва Жан-Клод: „Артистът не се пенсионира, той умира.”

Неуморим

И на 80 години Кристо не знае умора. Успоредно с изложбата в София той ще открие още две в Щатите. И двете ще покажат сбирките на най-запалените му и верни колекционери, станали впоследствие негови близки приятели. Едната започва на 26 септември в Тампа, Флорида, и е събирана от Дейвид Копли. В нея има забележителен, опакован в найлон, портрет на Жан-Клод от 1963 г., класическо изпълнение. Тази изложба ще продължи до 3 януари. Другата е в Санта Роза, Лос Анжелис, и е от 24 октомври до 17 януари. В основата й е колекцията на Том Голдън, събирана от 1974 г. Кристо ще пристигне за лекция и среща с публиката с автографи на 12 ноември.

За него

Акад. Светлин Русев:

За наше незаслужено щастие е роден в България

Художникът Христо Явашев живееше в пространството на рисунката по един изключителен начин. Художникът Кристо живее в пространството на свободата, а неин дом са вселенските духовни измерения. Понятия като „световен” ми звучат грубо, банално и неточно. За наше незаслужено щастие е роден в България.

Аделина Филева, директор на СГХГ:

След него местата опустяват

Кристо е един от най-големите художници на века, който успява да промени мисленето и средата. Всички обекти, които той и Жан-Клод избират, са знакови. Всички ние ставаме участници в тях и те ни променят. Впечатлява ме, че творбите им са временни, а когато инсталацията бъде разглобена, мястото, където е била, опустява. Загубило е нещо много важно.

Конрад Вайс, депутат от Бундестага: 

Ставаме част от уникалната му творба

Не е срам и не е загубено време, ако в парламента обсъдим едно произведение на изкуството. Така и ние сами ще станем част от уникалната творба, която Кристо с изумителна упоритост и убеденост от години се стреми да осъществи. Рядко се среща художник, чиято сила е в състояние да предизвика такъв мащабен обществен дебат. Опаковането на Райхстага ще ни даде възможност да видим това ключово за германската история място в нова светлина.

(Дебат за опаковането на Райхстага, 25.02.1994 г.)