Страните от Източна и Централна Европа нямат колониално минало и опит с мигранти от други култури

Великобритания, Франция и Германия с години нагаждат системите на здравеопазване, образование и езиково обучение към приемането на мигранти и успехите не са еднозначни

Докато Унгария затваря границата си със Сърбия, Германия на практика излезе от Шенгенската област за пътуване, а страните от ЕС заявиха, че изчерпват капацитета си за приемане на повече мигранти, Европа изглежда разделена на „милосърден“ Запад и „егоистичен“ Изток. Това, най-малкото, е преобладаващият разказ в медиите на Запад. Вярно е, че страните в Централна и Източна Европа не отварят доброволно границите си, приветстващи с добре дошли плакати са рядкост и предложението на Европейската комисия за централно договорено преразпределяне на бежанците между страните от ЕС среща сериозна съпротива от Варшава и Прага.

Докато централно- и източноевропейците с неохота приемат, че трябва да настанят повече бежанци, отколкото са очаквали, идеята да вършат това по силата на задължителни квоти е особено спорна. Няколко основания помагат да бъде обяснена сдържаността и повечето от тях не са отразявани.

Първо, страните от Централна и Източна Европа вече са приели голям брой както бежанци, така и мигранти от Украйна. Докато много поляци работят в британски болници и кафенета, в сектора на услугите в Полша украинците са тези, които вършат много от работата. Същото важи за другите страни от региона и малцина отправят оплаквания.

Второ, решението на Ангела Меркел да каже едно голямо „Добре дошли“ на бежанците е оценявано в Централна и Източна Европа като контрапродуктивно и засилващо нахлуването. Ето защо е налице нежелание за участие в разпределението на последиците от решението на Берлин. Сега Германия възобнови проверките по границата си с Австрия и когато цялата концепцията за Европа без вътрешни граници е под заплаха, поканата от Берлин към бежанците изглежда малко преждевременна.

Трето, централно- и източноевропейците имат малко традиции в справянето с бежанци от неевропейски култури и липса на необходимата инфраструктура. Великобритания, Франция и Германия от години нагаждат техните системи - здравеопазване, образование, езиково обучение - към приемането на мигранти от целия свят. Но за Централна и Източна Европа, които като райони нямат колониално минало и са изградени предимно от малки и етнически хомогенни народи, това е съвсем ново предизвикателство. Даже при всичките традиции и опит в Западна Европа процентът на успеваемост не е еднозначен. Нищо от това не означава, че Централна и Източна Европа не трябва да приема по-голяма част от отговорността. Обаче това, което Европа изисква, е солидарност и координирани действия - не само в разпределянето на съществуващия брой бежанци, но и при предотвратяване на настъпването на хуманитарна криза. Първо и преди всичко трябва да бъде унищожена мрежата от трафиканти на хора и трябва да бъдат създадени безопасни убежища в рамките на Сирия. Външните граници на ЕС, особено морските, трябва да бъдат по-сигурни. Междувременно на бежанците трябва да се дават повече помощи и да бъдат подобрени условията в лагерите на ООН в Турция и Сирия. Всички тези действия ще изискват по-силна политика в областта на сигурността и отбраната на ЕС, нещо, което много централноевропейски правителства насърчаваха в продължение на години, но уви, напразно. Най-вече заради съпротивата от една и съща група западноевропейски столици, които иначе твърдят, че техните източни съседи са егоисти.

*Текстът е публикуван в британския в. "Гардиън", превод БГНЕС