Днешното празнуване на новопридобитата от васалното княжество България независимост изпраща към съвремието едно, да прощавате, иронично послание. Уводната му част съдържа неловка препратка към американския Ден на независимостта, националния празник на САЩ. (4 юли). Гложди ни смътното подозрение, че 90-годишнината от историческия акт през 1998 г., когато 22 септември е обявен за национален празник, е някак удобен повод за поредна стъпка към "настигането" на американците, възпято в прочутия шлагер на Тодор Колев. Честването на този ден се регламентира от правителство, безрезервно предано на евроатлантизма и натовските ценности - Костовото.

Па и исторически сходства се намират. Томас Джеферсън сътворява Декларацията на независимостта, цар Фердинанд - Манифест на независимостта. В него той изтъква, че държавата му е "достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи" и очаква благоволение от сайбиите."Дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят."

Джеферсън се обръща директно към Всевишния:"Призоваваме върховния съдия на света да благослови правотата на нашите намерения в името и по волята на добрия народ, който населява нашите колонии."

То няма как да е иначе. Едно е британската колония, друго си е турският васал. Макар че Фердинанд дава добри атестации за народа си като миролюбив и закопнял за културен и икономически напредък. Впрочем този копнеж май е отмрял, за разлика от стремежа към "равноправно членство в семейството на цивилизованите народи", актуален и до ден днешен. Той съпътства перманентното състояние на зависимост и покорство, което бива и доброволно. Повече даже, наблюдават се и прояви на нетърпимост към относителната независимост. Примерно инициативата за присъединяване на България към СССР от средата на ХХ век. На финала на същия век новоосвободеният протекторат на Русия, задавен от озона на независимостта на един начален митинг, скандира: "България - 51-ви щат на САЩ!!!"

Щатите не ни щат за щат, но според разни анализатори охотно ни третират като протекторат...

Впрочем историците много предпазливо коментират празника на българската независимост. Проф. Андрей Пантев установява, че "той не е възпят нито в поема, нито в песен, нито в някаква друга възвишена форма на национално утвърждение".

Проф. Никола Георгиев е съвсем скептичен: "Обявяването на независимостта безспорно е събитие. Но още докато е ставало, е било ясно, че то е жалко събитие.Още тогава вътре в България има голямо противодействие срещу него. Прозорливи хора виждат, че това е началото на катастрофи за България."

А проф. Ивайло Дичев подхожда практично: "Бих предпочел да говорим за свободно избрана зависимост (и да се гордеем, когато успеем да я постигнем!)."

Да пием за свободата да избираме нашата зависимост! Вероятно си заслужава да я празнуваме!