„Щом народът пак е недоволен, обещай му нов закон“.

Звучи като реплика от ония записи в Банкя, където отбрани гости на премиера решават дискретно държавни дела. Но не е. Казано е още през 16-ти век от Сюлейман Великолепни Законодателя, най-дълго управлявалият султан. По негово време (1520-1566) законите се множат, пише Педро Загребелни, един от неговите изследователи. Същевременно той разбира, че хората трябва да бъдат успокоявани не толкова със справедливи закони, колкото с обещания за тях, защото обещанието е винаги по-привлекателно от действителността. Султанът не отменя предишните закони, но неуморно измисля нови, утвърждавайки истината, че когато в обществото цари невежество, в умовете безпорядък, а във властта продажност, тогава законите се множат с такава сила, че е невъзможно не само да се изпълняват, но и да се прочитат.

Така било в Османската империя преди 6 века.

А не е ли така и в България днес?

И политиците, и обикновените хора обвиняват за всичко лошо, което се случва у нас, закона. Властимащи задават този тон. Те знаят, че правилата важат за простолюдието и средната класа. Големците в бизнеса и в управлението на държавата се ръководят от облагите си.

Тъй или инак, общоприето е - и не отсега, законът да се счита за камъчето пред колата на правосъдието и вътрешните ни работи. След всяка злополука на улицата, на магистралата, в институциите или в съдебна зала именно той е главният обвиняем. И се осъжда на промяна.

Чухме тия дни поредната идея за поправка в Закона за движение по пътищата, който, между другото, 39 пъти е пренаписван, откакто го има. Тя гласи: Осем месеца без книжка и глоба 3000 лв. вместо 150 лв. за този, който шофира в насрещното платно!

Какви ли не такива идеи са ни заливали през годините - глоби за дамите с високи токчета,които натискат газта, конфискация на колите, които катастрофират, затвор за спътниците на пияните и др, и др. Резултатът е, че настъпва пълно объркване - кое е прието, кое отпада, само КАТ ли има право да проверява, – в крайна сметка шофьорът тегли една майна и кара както си знае, докато го хванат и след това.

Но забележете сега за кого се предлага санкцията, умножена по 20: за онзи, който кара в лентата срещу всички останали, в обратна посока. Законодателят, предвиждайки наказания за най-различни нарушения по-рано, не се е сетил, че може да има и такъв идиот. Но явно има. И не един. Показаха двама по телевизията – водач на автобус, потеглил наопаки на Руски паметник в София и друг - с кола, подкарал със 120 км/ч по „Тракия“ право срещу активен участник в рубриката „Моята новина“.

Ако имаше конкурс за лозунг на българското законодателство, някой щеше основателно да предложи: Нов закон за всеки идиот!

Процедурата е отработена: репортерско разследване или репортаж, импровизиран митинг на развълнувани граждани, кръгла маса в Народното събрание и хоп, веднага - проект за промяна на Наказателния кодекс (НК), НПК и всички останали.

Пресен пример: Да отпадне от НПК съкратеното съдебно следствие за убийство, предлагат депутати. Мотивът им: с действащия кодекс се дава възможност на подсъдимите да признаят вината си и събраните доказателства и да получат с 1/3 по-ниски присъди от полагаемите. Те гледали по БиТиВи, че извергът ударил студентката Вероника 15 пъти с брадва, иска кратък процес. Видяното ги възмутило и ето че изригват: да се задраска този текст!!!

Споделяйки възмущението на своите избиратели, народните представители може би са забравили как неотдавна пак така разпалено гласуваха за въпросния процесуален режим. Тогава пледираха как той гарантира наказателно производство в разумен срок и спестява пари. Възмутени бяха от друг репортаж: за брадясалите дела, порицани от Евросъда.

Има още примери за законотворчество съгласно злобата на деня.

Да се криминализира записването на мъртви души в училищата, настоя навръх 15 септември министърът на образованието. Според него десетките членове, алинеи и параграфи - за изготвянето на фалшиви документи, за престъпления по служба и за измами, не са достатъчни. Не и за неговата лична изява.

И КНСБ не остава назад: Да се криминализира и неплащането на заплати от работодатели! В конституцията даже! Синдикалистите са с опит в словесните битки за криминализация на квадрат – тия, които се водят (често и без противници) за да бъде записано, че е престъпление нещо, което и без друго противоречи на действащите нормативи. Това се случи с неплащането на осигурителни вноски преди половин година. Но потърпевши от него твърдят, че резултатът е нула.

Парламентът наскоро прие и изменение в НК, с което се инкриминира насилието над медици. „Замислете се защо за бой на гръбначно животно се налага глоба 5000 лв. и лишаване от свобода, а за бой на доктор - 200 лв. за хулиганство“, обърна се към колегите си в парламента д-р Ваньо Шарков.

Така да е, но депутатите би следвало да се замислят и за друго: когато лекарите ги бият, тях повече ли ги боли от битите учители, продавачки, данъчни, лесничеи, полицаи? И защо след като кодексът вече третира нанасянето на телесна повреда на полицаи (както и на магистрати, и на митничари) като по-тежко престъпление, отколкото на редови граждани, посегателствата срещу тях не намаляват? Защо, както клипове от камери показват, униформени и граждани се бият като пехливани?

Отговорът е лесен и важен. У нас законите не вършат работа, защото никой не ги спазва - нито призваните да ги правят, нито призваните да ги изпълняват.

Защо българинът да плаща глоби на КАТ като може да си купи катаджия с тях? Защо да внася данъци, когато управляващите ги злоупотребяват? Защо да не краде и мами, след като успелите - богатите и властимащите го правят?

По тази логика не помага и връщането на смъртното наказание, за което майки на убити деца настояват. „На електрическия стол най-често пращат бедни, които не могат да си позволят адвокат. За справедливост и дума не става“, казва Ейбрахам Боновиц, виден борец срещу екзекуциите, премахнати в 2/3 от всички държави.

Няма в света идеален закон, от който общественият ред и справедливите присъди да изскачат като от тостер, автоматично. Доброто правоприлагане се прави от добри хора - професионалисти и граждани. Същото важи за политиката, политиците и избирателите. Но у нас някак си не се получава. Вероятно защото, както се казва, 90% от разполагащите с власт развалят имиджа на всички останали.