Две жертви и десетки ранени при пожар в хотел в Прага (ВИДЕО)

Европа ще рециклира всички пластмасови опаковки след 2030 г.

Молдова ще иска компенсация от Русия заради „окупацията“ на Приднестровието

Спряха камионите по няколко направления заради снега

Просветният министър: Привличането на млади учители е предизвикателство

Въоръжена атака срещу 5-звезден хотел в Кабул

Вижте акцентите от броя на „Труд“ в неделя, 21 януари 2018

Меркел и Борисов в отговор на “Труд”: България влиза много скоро в Шенген Премиерът събира европейските лидери и Реджеп Ердоган във Варна

Командоси щурмуват пробно прототипи на стената на Тръмп

Махат незаконни билбордове в София Столичният инспекторат откри 14 такива само по бул. „Черни връх“

Ципрас: Македонска нация никога не е имало Ще е абсурдно обаче в името на страната да няма Македония, смята гръцкият премиер

Хиляди румънци се събраха на протест в Букурещ (ВИДЕО)

САЩ и Русия призоваха Турция и сирийските кюрди към сдържаност

Турция нанесе въздушен удар по позиции на сирийските кюрди

Григор искал да е бегач и да знае френски език

Европа ще последва ли САЩ и в ада?

Зад официалните усмивки западните “приятелчета” никак не се обичат

Понеже географски Русия е “естествен” партньор за немските фирми, Вашингтон сее раздори. И най-удобна е Украйна

Барак Обама предупреждаваше неоконсерваторите, които се противопоставяха на ядреното споразумение с Иран: “Нашите най-близки съюзници в Европа вече не приемат санкциите. А войната ще засили позициите на Иран и ще постави Съединените щати в изолация.”

Високопоставен дипломат във Вашингтон подкрепяше позицията му: “Ако Конгресът на САЩ отхвърли споразумението, това би било кошмар, направо бедствие.”

Ама, разбира се! Веднага след сключване на споразумението германски фирми се втурнаха през глава към Техеран да подписват договори, блокирани от Вашингтон в продължение на години! В действителност правилото “Великите сили нямат принципи, а само интереси” се отнася и до съюзите между Великите сили: едно вечно “приятелство” може бързо да прерасне в остър конфликт.

За да държат под контрол Евразия, Збигнев Бжежински през 1997 г. предложи за най-уместно САЩ да хванат здраво юздите на Европа: “Основният проблем за Америка е изграждането на Европа, основана на френско-германските отношения, досега устойчиво свързани със САЩ, и разширяването на системата на международното демократично сътрудничество, от която зависи постигането на глобална хегемония на Америка.”

“Демократично” несъмнено означава “подчинено на САЩ”. Според Бжежински Европейският съюз трябва да бъде употребен, за да се предотврати евентуалният съюз “Берлин – Москва”. Понеже географски Русия е “естествен” партньор за немските фирми, политиката на САЩ е да сеят раздори. За тази цел най-удобно служи Украйна. Когато ЕС постигна в Киев споразумение между всички страни за предсрочни избори, Вашингтон организира на по-следващия ден преврат, като се уповаваше на неонацистки групи! А американският специален пратеник Виктория Нюланд, помощник-държавен секретар на САЩ, направи обобщение от класа: Fuck the EU! (”Майната му на ЕС!”)

Нещо изненадващо? Не, още през 1997 г. Збигнев Бжежински извести: “Европа трябва да бъде трамплин за по-нататъшния пробив на демокрацията в Евразия. Между 2005-а и 2010 г. Украйна трябва да бъде готова за сериозни преговори за членство в НАТО.” Желанието на Бжежински бе Европа да се централизира върху оста “Париж – Берлин – Варшава – Киев”. Острие, насочено срещу Москва. Той се страхуваше, че такова европейско обединение ще се окаже неуспешно (а не беше ли?) и че Берлин ще се обърне на Изток. “Трите основни геостратегически императива се обобщават както следва: Да се избягват тайни споразумения между васалите (sic) и да бъдат държани в състояние на зависимост (sic), за да култивират покорство (sic) у протежираните субекти; да се попречи на варварите (sic) да формират обидни за нас коалиции.”

Превишена стратегия? Не. Когато неотдавна запитаха влиятелния американски анализатор Джордж Фридман: “Германия заплаха ли е за САЩ?”, той отговори по объркващ начин: “Това не е екзистенциална заплаха. Ние трябва да се отнасяме към нея по подходящ начин, но други са нашите интереси в международната политика. Основният ни интерес е връзката между Германия и Русия, защото обединени, те биха могли да ни заплашват. Нашата основна цел е да постигнем гаранция, че това няма да се случи.” За да се предотврати вероятността европейските мултинационални компании да се обърнат към новия Път на коприната, предложен от Пекин, ключът е да се осуети всякакво споразумение между Берлин и Москва. И да се отклони ЕС от руските енергийни източници. С други думи, зад официалните усмивки по телевизията западните “приятелчета” съвсем не се обичат. Шпионажът на тайните американски служби го потвърди на дело: приятели в бизнеса няма.

Отношенията САЩ – ЕС имат два аспекта: единство и съперничество. Европейските мултинационални компании се нуждаят от US полицай за сплашване на третия свят и да задържа Китай на дистанция. Но американските мултинационални компании се възползват от всяка война, за да откраднат пазарен дял от европейските си конкуренти. А Вашингтон е твърде силен, за да “плаща” на своите “приятели” за войните, които обслужват неговите интереси за сметка на “приятелите”.

В действителност зад прекия деклариран враг във всяка война има второ ниво на конфликт. През 1991 г. Джордж Буш атакува Ирак, за да подкопае френските и руските договори, сключвани там. В Югославия Бил Клинтън поиска да неутрализира Франция и най-вече да предотврати образуването на евроармия. В Либия Барак Обама (съвместно със Саркози) подкопаваше германските и италианските договори с Муамар Кадафи. В Сирия пак Обама (заедно с Холандия) все още работи срещу Германия (с предизвиканата бежанска криза, рикоширала върху нея). В Украйна е същото. И с всички тези войни САЩ създават хаос, който залива “приятелска” Европа (мигрантска криза, терористични атаки, загуби за бизнес партньорите).

В крайна сметка за Европа НАТО е самоубийство. Ще последва ли тя САЩ и в ада? Бъдещето на света зависи от това.

*Авторът е белгийски журналист, полемист и есеист. Текстът е публикуван в сайта Investig’Аction

Превод от френски: Милена Бойчева

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.