Едва ли по-ниската цена ще доведе до по-голяма събираемост, а загубите на столичната топлофикация я обричат на неплатежоспособност

Новините, които радват хората, не са чак толкова много, че да не бъдат забелязани в общия информационен поток. Ето например вестта за поевтиняващото от 1 октомври парно. Българинът все още не усеща през цените на бензина и дизела, че петролът на световните пазари е рекордно евтин. Но отражението му върху природния газ ще доведе от 1 октомври до поевтиняване средно с 4% на цените на парното и топлата вода. Заедно с поевтиняването от пролетта излиза, че тази зима в някои градове ще плащат с до 20% по-ниски сметки при равни други условия. Това радва мнозина.

Но хубавото е само на пръв поглед. Финансовото състояние на почти всички топлофикации в страната е доста лошо, а най-голямата - в София, е де факто в състояние на неплатежоспособност. Задълженията й към “Булгаргаз” по данни отпреди няколко месеца надхвърлят 677 млн. лв., а загубите от несъбрани сметки са над 240 млн. лв., като в същото време събираемостта е паднала под 50%. Да споменем само, че едновременно с намалението на цената на парното Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) орязва и приходите на топлофикациите от произведения от тях ток, за да не тежат на НЕК.

Доста е спорно дали намаляването на цената ще доведе до по-голямо събиране на приходите. Фактите говорят, че предишното решение на КЕВР за намаляване на цената струваше на “Топлофикация София” около 30 млн. лв. допълнителна загуба. Сегашното ще доведе до още 20 млн. лв. Може да изглежда малко на фона на гигантските задължения, но значи ли, че това е пътят? Пък и докога може да продължава така?

Енергийната комисия е въоръжена с железния аргумент, че сегашната регулаторна рамка предвижда именно такова движение на цените. Но след като сегашните правила водят до фактически фалит, очевидно е, че нещата трябва да се преразгледат. При тези условия не може да се прави никакъв бизнес и всякакви намерения за търсене на инвеститор ще си останат само добри пожелания. Ако софийската топлофикация продължи да дълбае дъното, до което е стигнала, накрая нито един инвеститор няма да иска да я вземе дори за 1 евро. И общината ще решава проблемите както винаги досега - със смяна на директора.

Впрочем последиците от тази политика вече се виждат и с невъоръжено око. От години насам столичната топлофикация намалява средствата за инвестиции в мрежата и авариите се увеличават с геометрична прогресия. През последните зими се случиха тежки прекъсвания в снабдяването с топлоенергия на цели квартали и както са тръгнали нещата, като нищо може да се случи и тежка производствена авария. Да не говорим, че това е опасно за цялата енергетика, защото поне в големите градове заради парното електроенергийните мрежи не са оразмерени да поемат големи натоварвания, ако изведнъж много хора минат на отопление с ток.

Така че и много хубаво - с все по-ниски цени за парно, не е на много хубаво.