Едно кученце, а срещу него – огромен пес. Прокурорът Светлозар Костов ги показа нарисувани на първия отчет на ръководената от него над 3 години Специализирана прокуратура. По думите му палето представляваше спецправосъдието, а песът – организираната престъпност с криминалните авторитети, медии и опитни юристи, които го гледат отвисоко и пренебрежително как прохожда в правния мир.

Годината беше 2013–а. Костов смяташе, че след време няма да бъде така. Излезе прав. Не че палето порасна, обаче той вече не е началник. Висшият съдебен съвет (ВСС) го понижи и образува срещу него четири дисциплинарни дела - за нарушения на Етичния кодекс на магистратите, на системата за случайното разпределение на делата и за уронване на престижа на съдебната власт. Малко преди това Костов сам си призна, че като обвинител е пристрастен и се оттегли от делото на живота си – делото „Октопод“.

"Очакван обрат в стремителната му кариера", коментираха коравосърдечно повечето му колеги. За разлика от тях Костов с години се радваше на забележителна популярност, може би защото периодично представяше картинно резултатите от работата си.

Делото срещу Митьо Очите бе първият му медиен триумф. Той прикова вниманието на журналистите като им показа цветно табло със схема на наркогрупировката – ето боса, лейтенантите, пласьорите. Десет месеца по-късно сключи споразумение с въпросния бос, който направи необходимите самопризнания и отиде за 4 години и половина в затвора.

Получавайки по този повод от тогавашния шеф на МВР Румен Петков пистолет „Аркус“ за „заслуги и доблест“, Костов заяви:„Нито Бургас, нито Митьо Очите ще са същите след 4 години“.

Но стана друго. Митьо си излежа наказанието, редувайки нощувките в затворническото общежитие с денонощни купони в компанията на пищни сервитьорки по баровете и с разходки по плажа с респектираща лична охрана. После си получи свободата, а главният прокурор Сотир Цацаров безуспешно се опита да отмени орезиленото споразумение с мотив, че било явно несправедливо и не превъзпитало Митьо. Върховния касационен съд каза „не“ на неговото искане.

Костов продължи да се издига в очите на публиката. Като наблюдаващ процеса за кървавата катастрофа, причинена от шампиона по фигурно пързаляне Максим Стависки, той извика една репортерка да го снима с кънки в ръце. Подтекстът „вързахме кънките на Стависки!“ (сиреч, пратен е в килия за 2 и кусур години), възхити сеирджиите, но юристите се възмутиха. ВСС го наказа със забележка – по закон присъдите не се налагат за да унижат човека. Като се окопити след нея, Костов отсече:„Бъркам в кошера с пчели, често ме жилят, но и често вадя мед“.

Не е лъжа, че му вървеше по мед и масло, поне преди да му сервират „Октопода“.

„От 1998 г. насам няма оправдателна присъда по внесен от мен обвинителен акт. Не са много прокурорите с такова качество на работата си“, отбелязваше Костов неведнъж и без излишна скромност. И без значение, че неговият екип има най-много обвинителни актове, върнати от съда за поправка, а от друга страна подчинените му се жалват на ВСС от „отровен климат“ и от негова заповед – маникюрът на прокурорките да бъде с 3 мм нокти и с пастелен лак!

А фактът, че междувременно губи съкрушително надпреварата с Даниела Попова за шеф на спецапелативната прокуратура, Костов обяснява не с друго, а с политическата конюнктура.

Едно петно все пак грози професионалната му биография: в последния момент отложил изпълнението на 5-годишната ефективна присъда на Росен Животното за участие в наркобанда. Проявявайки нетипично за борец срещу мафията съчувствие, той подписал молбата му да бъде пуснат, за си лекува менискуса.

Костов е зодия риба, роден на 14 март 1964 г. в Бургас.

„Като мренка плува по течението“, казва с лека завист негов близък познат.

Завършил е с отличие английска гимназия и право във Висшия институт на МВР.
Расте плавно в йерархията от 1990 г. - като следовател, после прокурор в Айтос и зам. шеф на окръжните обвинители в морския град.

Прави рязък скок нагоре, когато е командирован в Софийската градска прокуратура (СГП). Това става на 24 февруари 2010 г. - 14 дни след зрелищния арест на Алексей Петров, Братята Дамбовци, Хамстера, Николай Велков и Марчело Джотолов. Стартиралото с камерите на „МВР Пикчърс“ разследване, за чийто кръстник и сценарист се счита Цветан Цветанов (като вътрешен министър), е поверено на 12 март на Костов по специален ред - със заповед от Николай Кокинов, тогавашния шеф на СГП, а не по въведеното вече случайно разпределение. Други дела оттогава не са му възлагани, включително и в спецпрокуратурата, която оглавява като единствен кандидат от 1 януари 2012 година.

На неговото бюро делото „Октопод“ се размножава чрез делене на четири: Голям октопод (дело за икономически престъпления), Малък октопод (за рекет), Нежен октопод (за проституция) и Секси октопод ( за други проститутки). Големият октопод е вече покойник, за него над 2 години не беше внесен обвинителен акт и мина срокът по НПК. На Малкия октопод Костов посвети 227 страници, които адвокатите на обвиняемите определят като „криминален роман със сюжети от научната фантастика“, а добронамерени към автора наблюдатели - като „интригуващо четиво, вдъхновено от политическа воля“.

Както и да е, папките се премятаха около 4 години в съдебните зали, а след отстраняването на съдия Румяна Ченалова, ги върнаха на първа инстанция в спецсъда с нов съдия. Секси октоподът едва завчера изпълзя от прокуратурата към съда, а Нежният октопод се спотайва някъде сега.

Костов много пъти заявява, че е пострадал от цялата тази „морска храна“. Между другото, от нея не само той е преял. Тя в продължение на цяла петилетка се сервира ежедневно къде ли не - по телевизори, по евродоклади, по вестници. А след преяждане винаги нещо понамирисва - няма как, човещина. Случва се и на чистите магистрати.

Други за него

Емилия Станинска, прокурор от апелативната спецпрокуратура:

Прекалено ангажиран

с личната си значимост

Прекалената ангажираност с личната му значимост попречи да покаже професионалните си качества като прокурор и административен ръководител, за които претендира.

Адвокат Илиян Василев:

Кариерист под маската на
борец срещу мафията

При споразумението с Димитър Желязков (Очите – б.а.) прокурорът Костов идваше да му се моли да го подпише, понеже кариерата му била на карта. Надявам се българската прокуратура да се очисти от хора, стръвно заръфали авторитета на институцията, които под маската на „борци срещу мафията“ преследват свои кариеристични цели.

Алексей Петров:

Интересен е за изследване
от студенти 

С делото „Октопод“ Костов изпълняваше политическа поръчка, дадена му от Цветан Цветанов. Това, че се отведе от него, е бягане пред вятъра. Аз бих искал той да остане, защото би могъл да бъде интересен обект на изследване, за да знаят студентите по право как не трябва да се правят абсурди.

Адвокат Васил Василев:

Опитва се да се изкара жертва

Не мога да приема опита на прокурора Костов да се изкара жертва, пострадал от делото „Октопод“. Рано или късно, това, което е правил той ще се разбере. Ще се разбере дали някой е пострадал от това дело и кой е той.

Бившият главен прокурор Никола Филчев:

Балонът му се спуква

Делото „Октопод“ е един балон, надут от Костов и ще завърши, както завършва всеки балон. Първоначално надуваш балон, радост, оживление, големи очаквания. След това пускаш балона да лети във въздуха, наоколо ръкопляскания, аплодисменти, на върха си. И идва момент, в който балонът, както всеки балон, се спуква и никога не можеш да го надуеш пак.