Извънредната пресконференция на НАСА, която се проведе във вторник, беше обявена няколко дни по-рано. Какво толкова извънредно се бе случило? Това се питах и аз, и десетки милиони по света. В по-реалистичните прогнози щяха да кажат, че има вода - подобни тези се лансират от години. В по-смелите - доказателства за живот. Всяка теория на конспирацията за възникването на живота извън тези за Бог и Дарвин е свързана с Марс. Имаше и други, по-смели теории: НАСА са открили диск на Веселин Маринов, или мускалчето с жива вода на Кийт Ричардс от “Ролинг стоунс” - нали знаете, “За всяка изпушена цигара Господ ви взема един час живот и го дава на Кийт” .

Това, което съобщиха на пресконференцията, нито беше шокиращо, нито изненадващо, но стана чудовищен хит. “Има доказателства за течаща вода на Марс”. А както разбираме, това е новина, произвеждана в продължение на четири години. Ще ви разкрия една потресаваща тайна. Тези доказателства ще ги има и след десет хиляди години и е все тая кога точно ще бъде съобщено. Нито през нощта е паднал метеорит, нито е излетяла ракета с марсонавти, нито има концерт на Веселин Маринов на Луната. Когато една новина, подготвяна с месеци, се появява по такъв гръмък начин, опитът ме е научил да се оглеждам какво друго се случва. Защото това е номер от пропагандата.
Водата от Марс удави посланията на Владимир Путин от трибуната на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. Това бе първо участие на Путин там от 10 години насам. Събитието беше изключително важно, защото за първи път от анексирането на Крим САЩ правят стъпка назад и се договарят с Кремъл по най-важните въпроси от дневния ред на света - войните в Близкия изток, общата коалиция срещу “Ислямска държава”, възможността Башар Асад да остане на власт, макар и не толкова в прав текст. Последвалата среща между президентите Барак Обама и Владимир Путин показа пред света, че мирът днес е невъзможен без включването на Русия. Нещо повече, че Русия дори може сама да свърши мръсната работа. От гледна точка на геополитическия статут на САЩ като безапелационен лидер на света, такава договорка се тълкува като размекване. Враговете на демократите в Америка и особено на Обама виждат в това шанс да нанесат удар преди президентските избори. Ястребите размахват крила и надават свирепия си вик.

Някогашният външен министър на България - Надежда Михайлова, казваше “Нахранете журналистите!”. Повечето погрешно изтълкуваха думите й и смятаха, че партийните функционери ще напълнят едни пазарски чанти с лакомства и ще развърнат трапезите и така в хапка и пийка журналистите ще заобичат властта. Нещо като рекламата “Донесе му Джъмбо-торбичка, донесе му радост”. Не, медиите са като превозно средство. Те са жадни и трябва да бъдат пълнени с информация. Всеки ден, всеки час. Така се хранят те - с информацията. Ако не му налееш ти, друг ще е. Ефирът не може да остане празен, нито страниците на вестниците. Новините са един час, страниците на добрите вестници - 40 страници. Но водещите новини се свеждат до три. Печели най-добрата.

Успешните пиар специалисти и умелите пропагандисти управлява новините, които ни предлагат и така променят нагласите. А както знаем, ситата котка мишки не лови.
Водата от Марс може и да не я тестваме в следващите десетилетия, но тя като приливна вълна отнесе събитията от ООН и Белия дом и замъгли зажаднелите ни за контакт с други цивилизации умове.

Прегледах британските медии основно, защото са най-добри. Единственият вестник, който категорично се е фокусирал върху важното за деня е “Гардиън”. Всички останали или извеждат Червената планета начело или балансират двете събития наравно. Очевидно пресконференцията е свършила идеално работа си. Дали е случайно - бих спорил, но не вярвам в случайните неща. Виждал съм как се планират събития и едно от задължителните неща е да се провери дали има конкурентни събития. Ако съществува риск някое друго да замъгли твоето, променяш деня. Сесията на ООН е обявена от месеци, информацията за Марс не е от неделя през нощта, както споменах.

Това е номер, който дори и на българско ниво политическите пиари въртят често-често. Първият и най-значим случай, за който винаги се сещам в този случай е денят, в който бившият комунистически диктатор - Тодор Живков, почина. Беше в далечната 1998 г. Министерският съвет на Иван Костов свика извънредно заседание, след което излезе със извънредното съобщение, че се деноминира българския лев и 1000 лева стават един. Заглавията на вестниците тогава бяха от сорта “Живков почина, стотинката се върна”.
Но не е само това. Всеки според образованието си. През първото управление на ГЕРБ, когато се вдигаше неудобен шум срещу властта, винаги очаквахме някоя акция на ДАНС и разкритие на килъри.

Пропагандата е въпрос на опит, на ресурс, на подготовка. Тя е част от реалните действия на политическия театър. Общият сбор от двете действия се нарича днес “хибридна война”. Медиите са длъжни да отразяват събитията и няма как да не сложиш на първа страница потоците на Червената планета, които отвяват Червения лидер от Кремъл. На публиката това й харесва.

Като казах публика, нека минем към нещо друго. Ако бъдем съвсем откровени, всичко става за пари. Бизнес. Защото в крайна сметка кампанията на НАСА успя две в едно. Според мен тя е синхронизирана и с рекламната кампания на 20 Century Fox "Марсианецът". Така, както навремето филмът "Зараза" беше синхронизирана с първата масова истерия на тема ебола.

Виждате ли, би могло да бъде и политика и реклама на филм. Въпрос на избор е в кое да вярваме. Пропаганда!

СНИМКИ:

Хиляди шеги и закачки заляха фейсбук след новината за Марс и нейната вода.

Подреждането на обществения дневен ред през новините е стара практика, която върши чудна работа

Пресконференцията очевидно свърши работа, защото в заглавията на водещите медии по света тя стана водеща новина.

Решението за деноминацията на лева излезе в деня на смъртта на Тодор Живков, въпреки че за нея се знаеше преди това и тя се въведе година по-късно.