В Германия ще заработи нова система за контрол върху техническото състояние на мостовете

53-годишен пациент на болницата в Търново спаси с орган човешки живот

Чудатите хобита на известните Трудно е да се повярва с какво се занимават някои знаменитости

Трима арестувани в Китай заради кражба на $87 млн. в криптовалути

Броят на жертвите при наводненията в Индия надхвърли 350 души

Трус от 4,9 по Рихтер разлюля турския курорт Датча

ЧЕЗ въвежда защитни стикери срещу манипулация на електромери

Аууу, убодох се на морски таралеж! 10 стъпки как да се справим, преди да ни развали почивката в Гърция, Турция или Хърватия

Неизвестна крепост край остров Свети Тома

Все още не се знае дали мъжът, застрелял младеж в Лесново е психологично болен

Премиерът Борисов: Търговският регистър ще работи напълно до сряда Тук за всяко нещо се вдига огромна олелия, заяви министър-председателят

Убиец се разпознава по линията на сърцето

Условно наказание за шофьор, насмел на тротоар възрастно семейство 80-годишната жена починала от травмите, съпругът бил със счупена ръка

Военнослужещи се включиха в потушаването на пожара край Карлово

„Спартан“ транспортира медицински екип за донорска ситуация

Четирима български премиери загиват от ръка на убиец

19 години от разстрела на Андрей Луканов

Политическите убийства не са български патент – в края на ХIХ и началото на ХХ век от насилствена смърт умират държавни глави на Русия, САЩ, Франция, Сърбия, Гърция

Много или малко са политическите убийства в България? Повод да си зададем този въпрос е годишнината от разстрела на Андрей Луканов на 2 октомври 1996 г. Той на два пъти е министър-председател на България в поредни правителства – от 8 февруари до 21 септември 1990 г. и от 22 ноември до 20 декември същата година. Играе важна ролята в прехода на страната от тоталитаризъм към демокрация. Макар че официално не е лидер на БСП, той е един от всепризнатите й водачи.
На 2 октомври 1996 г. Луканов се нарежда до Стефан Стамболов, Александър Стамболийски, Димитър Петков и става четвъртият премиер на България, загинал от ръка на убиец. Луканов е застрелян пред дома си, убийството му и до днес е обвито в тайни.
По същия начин като Луканов е убит и премиерът на Сърбия Зоран Джинджич. Това става на 12 март 2003 г.
“Политическите убийства в България имат отдавнашна традиция. Още след Освобождението насилието навлиза в политическия живот”, твърди акад. Георги Марков. Той е автор на няколко книги за насилието в българската политика – “Върховете привличат мълнии. Покушения и политика в България 1878 – 1919”, “Парола “Сабя”. Заговорите и превратите на Военния съюз 1919 – 1936”, “Камбаните бият сами. Насилие и политика в България 1919 – 1947”.
Акад. Марков обаче е категоричен, че “политическите убийства не решават проблемите на обществото, независимо от това в коя епоха са извършени, а само задълбочават кризата”. “Прибягването до физическото отстраняване на противника издава както безсилие да се справиш с него по друг начин, така и решимост да постигнеш целта си с цената на всичко”, казва той.
“Политическите убийства са част от историята на света. При нас обикновено те са по-брутални като изпълнение и обикновено са насочени към хора, които невинаги имат толкова значимо влияние върху съдбата на обществото”, твърди проф. Андрей Пантев. “От страна на Европа пък политическите убийства на Балканите се възприемат като една от индикациите за нашето исторически кодирано варварство”, добавя той – “Защото когато се убива президентът Карно (Мари Франсоа Сади Карно е френски президент, убит на 24 юни
1894 г. от италиански анархист – б.р.) или президентът Маккинли (Уилям Маккинли е американски президент, прострелян на 6 септември 1901 г. от анархист – б.р.), това се приема за инцидент или случайност, но ако е убит сръбски крал или гръцки крал, или български министър-председател, това се приема за потвърждение на грубостта на нашите нрави. И в това отношение отново сме гледани през лупата на пренебрежението.”
“Политическите убийства не са български патент. В Съединените щати са убити четирима президенти”, казва акад. Марков. Проф. Искра Баева е на същото мнение. “В Русия, Източна Европа, при нашите съседи има една много силна терористична вълна в края на XIX и началото на ХХ век. Това е времето на националноосвободителните войни и на революционната дейност. И има много убийства – на руския император Александър II например. Има много покушения срещу Александър III, макар и неуспешни. Това е време на раздвижване. В Западна Европа такива случаи също има. В навечерието на Първата световна война е разстрелян Жан Жорес, тъй като е против войната. Застрелва го един националист. Застрелян е първият полски президент след възстановяването на държавата – Габриел Нарутович. Това става през 1922 г. Отново го застрелва националист, защото бил избран с гласовете на националните малцинства, сиреч на евреите. В Сърбия в Скупщината е убит Степан Радич, основател на Хърватската народна селска партия, който бил против обединението на сърби и хървати в една държава”, припомня проф. Баева. Според нея в Западна Европа политическите убийства са по-малко, защото там държавната система вече е утвърдена, докато “при нас се борим за граници, има бурни вълнения”. В бурните години след Първата световна война е убит и гръцкият крал Георгиос I. Той е прострелян смъртоносно в гръб, докато се разхожда по улиците на Солун.
Политическо убийство дава повод за началото на Първата световна война. Австро-унгарският престолонаследник Франц Фердинанд е убит от сръбския студент Гаврило Принцип в Сараево на 28 юни 1914 г.
Политическите убийства в България често са извършвани от македонски бежанци, които са откъснати от корените си и трудно си намират място в обществото. Сръбският крал Александър I Караджорджевич е убит в Марсилия на 9 октомври 1934 г. от дееца на ВМРО Владо Черноземски. По време на атентата той самият е прострелян смъртоносно от полицията и умира същата нощ. Черноземски е наричан “терорист № 1” на Европа. Той убива Димо Хаджидимов, деец на ВМРО, преминал по-късно към БКП, и Наум Томалевски, също деец на ВМРО.
Политическите убийства дълго време са спътник на ВМРО – почти всички лидери на организацията са избити от други членове на същата организация. Началото на кървавата поредица се слага с убийството на Тодор Александров. От “ръката на ВМРО” намира смъртта си и деецът на БЗНС и член на кабинета на Александър Стамболийски Райко Даскалов. Той е убит на улицата в Прага. Убит е и друг виден деец на ВМРО – Александър Протогеров.
Превратът на 9 юни срещу правителството на Александър Стамболийски, последвалото Септемврийско въстание отприщват друга спирала на политическо насилие.
Броят на жертвите на политическите убийства нараства значително, когато към тях се прибавят и разстреляните след Народния съд.
“Наричам тези убийства съдебни. Народният съд е един политически процес с предварително известни смъртни присъди. Това също е акт на политическо отмъщение, с който са избивани цели правителства и се налага т. нар. колективна отговорност. Примерно, министърът на народното просвещение проф. Борис Йончев отговаря колкото и министърът на вътрешните работи Александър Станишев. Това са решения, наложени от силните тогава хора на комунистическата партия, начело с Трайчо Костов, който после също става жертва на един монтиран съдебен процес”, казва акад. Марков. След издадени присъди от Народния съд са убити трима български министър-председатели – Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов.
Проф. Баева също смята, че присъдите на Народния съд може да се смятат за политически убийства. “Ако вървим по тази логика обаче, би трябвало да сложим тук и други процеси. Процесите срещу ЦК, при които са разстреляни Цвятко Радойнов, Никола Въпцаров, Антон Иванов, д-р Александър Пеев, ген. Владимир Заимов”, добавя тя.
Макар и спорно, за политическо убийство може да се смята и смъртта на Иван Тодоров-Горуня.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.