Унищожените преди 25 години прегради днес отново се вдигат, макар и с различна цел

Преди 25 години на 3 октомври 1990 г. Германия си върна единството - и до днес Денят на германското единство се празнува като национален празник на тази най-могъща икономически страна от ЕС.

На 3 октомври 1990 г. ликува не само Германия, а и цяла Европа - германците, защото политическото разделение е премахнато и отново се чувстват господари на съдбата си, източноевропейците, защото това обединение се приема като първа стъпка към общоевропейското единство, западноевропейците, защото са победители в продължилата четири десетилетия и половина Студена война.

С други думи преди четвърт век повечето европейци са толкова въодушевени и екзалтирани, че почти никой не иска да обърне внимание на предупрежденията да не се бърза, а първо да се обмислят последиците от тази геополитическа промяна в центъра на Европа.

Преди да кажа нещо за пренебрегнатите тогавашни предупреждения, нека се върнем назад в 1989 г. - “годината на чудесата”, която промени Европа и света и постави началото на новата епоха, чиито сладко-горчиви плодове берем днес.

Промяната започва на Изток - новият лидер на Съветския съюз Михаил Горбачов показва воля за промени, част от която е преодоляване на разделението. На 28 октомври 1988 г. в Москва разговорите между Горбачов и Хелмут Кол водят до нов подход към “германския въпрос”, който продължава през юни 1989 г. в Бон. Едновременно вървят и промените в “съветската сфера на влияние” в Източна Европа - там Горбачов обявява отмяната на доктрината “Брежнев” за ограничения суверенитет. Унгария и Полша веднага се възползват. Най-важно за темата е унищожаването на загражденията по унгаро-австрийската граница, осъщественото през май 1989 г. от двамата външни министри Дюла Хорн и Алоис Мок. Три месеца по-късно на същото място е проведен Европейски пикник и първите 600 граждани на ГДР пресичат границата на път през Австрия към ФРГ. Започва прословутото “гласуване с краката”, с което източногерманците отхвърлят системата в ГДР и разделението на германската нация.

По ирония на съдбата краят на Студената война в Европа настъпва на същото място, където на 13 август 1961 г. е издигнат символът на разделението - Берлинската стена. При това малко след грандиозните тържества, отбелязали 40-ата годишнина на “първата германска държава на работниците и селяните”. Към обществения натиск срещу режима се прибавя и критиката на Горбачов и през октомври Ерих Хонекер се оттегля. Либерализацията бързо достига до пропускателния режим между Западен и Източен Берлин. А една непремислена фраза на Гюнтер Шабовски на пресконференция на 9 ноември 1989 г. предизвиква прииждане на берлинчани към Стената, чийто бетон не издържа на натиска и е разрушен още същата нощ.

Падането на Берлинската стена моментално измества интереса от революционните промени в другите държави - свалянето на Живков на следващия ден минава почти незабелязано. И това не е случайно, рухването на разделящата стена между Изтока и Запада срива цялата съветска система. Последвалите преговори запечатват капитулацията на Изтока.

След революционната 1989 г., следващата 1990-а става година на договаряне на новия световен ред. Тогава е решена съдбата и на германското обединение и пак тогава се чуват първите предупреждения за нежеланите последици от пълното преустройство на следвоенния ред.

За какво става дума? За опасенията на министър-председателката на Великобритания Маргарет Тачър, която в прословутата си чанта винаги носи картата на предвоенна Германия, и на френския президент Франсоа Митеран, че обединена Германия може да наруши баланса на силите в обединена Европа. Но силното желание на президентите на СССР и САЩ Михаил Горбачов и Джордж Буш-старши да сложат точка на Студената война, масовият ентусиазъм и съпричастието към разделените германци карат европейските лидери да приемат плана на Хелмут Кол за обединение. На 12 септември 1990 г. е подписан Договорът за окончателното уреждане на германския въпрос между победителите от Втората световна война СССР, САЩ, Великобритания и Франция и двете германски държави. Паралелно преговарят двете германски държави, които на свой ред на 31 август се договарят за ликвидацията на ГДР и поглъщането на нейните провинции от ФРГ според чл. 23 от конституцията на ФРГ. И при тези преговори не всички са съгласни - източногерманските реформатори смятат, че обединението трябва да стане не чрез поглъщане, а чрез постепенно сближаване. Но еуфорията се оказва по-силна.

Как изглежда обединението на Германия четвърт век по-късно? Тя наистина стана безспорен лидер на ЕС, но водещата й роля понякога създава проблеми. Като прибързаното обещание на Меркел, че Германия ще приеме всички бежанци, прииждащи в Европа от юг и изток. То не само постави под натиск останалите държави, но се оказа неудържимо и на практика доведе до преустановяване на свободното движение на хора. С други думи, унищожените преди 25 години прегради започнаха отново да се издигат, макар и с различна цел.

Всъщност разделителните линии продължават да личат и в Германия - между оситата (източните германци) и веситата (западните), може би и защото преди четвърт век обединението става чрез поглъщане, а не със сближаване. Въпреки огромните западни средства, налети в източните провинции, безработицата там е по-висока, заплащането по-ниско, а носталгията се съчетава с усещането за загубени позиции.

Новите стени, които Европа издига, за да се предпази от новите опасности, не са бетонни, а от бодлива тел, но и Берлинската стена в началото е такава. Тези стени трябва да ни накарат да се замислим за изминатия път. Дали четвъртвековното единение, насочено към федерализация, вече не се е изчерпало и не е дошло времето на новото разделение. И с просто око е видно, че нараства делението между страните членки на ЕС, и то не само на стари и нови, а и на богати и бедни, северни и южни, либерални и консервативни, приемащи мултикултурализма и отхвърлящи го.

Какво следва? Последните събития показаха колко трудно може да се предвиди бъдещето. Но е важно да знаем, че то не е предопределено, а зависи от волята както на политиците, така и на гражданите, сиреч от всички нас.