Оливия, Рафаел, Ния и Виктория отиват на финал в “Гласът на България” Победителят ще бъде избран на 3 юни

Джон Траволта влезе в кожата на мафиотски бос В Кан беше за първи път със семейството си и се разкърши с рапъра 50cent

ГЕРБ печели изборите в Галиче

Шествия на привърженици и противници на крайната десница в Германия

Участници от MasterChef демонстрираха умения пред над 120 гости

Китай предупреди САЩ да не нарушават териториалния му суверенитет

Зрителите решават кой отива на финала на „Гласът на България“

Колите на водород идват и у нас Още през 2019 година возилата на бъдещето ще бъдат достъпни

Израел строи морска бариера, за да попречи на проникване на палестински екстремисти от Ивицата Газа

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в понеделник, 28 май 2018

Черешите поевтиняха с почти 20%

Киев почете спасителя на българските евреи (обзор) Откриха мемориална плоча на Димитър Пешев в Украйна

Руският посланик в Берлин: Дипломатите ни, прогонени заради скандала със Скрипал, може да се върнат само след извинение от страна на Лондон

Риана, Васил Найденов и Джон Ленън на една сцена Грандиозен финал на „Като две капки вода” в понеделник

Тиквичките в настъпление

Обединена Германия в разединяваща се Европа

Унищожените преди 25 години прегради днес отново се вдигат, макар и с различна цел

Преди 25 години на 3 октомври 1990 г. Германия си върна единството – и до днес Денят на германското единство се празнува като национален празник на тази най-могъща икономически страна от ЕС.

На 3 октомври 1990 г. ликува не само Германия, а и цяла Европа – германците, защото политическото разделение е премахнато и отново се чувстват господари на съдбата си, източноевропейците, защото това обединение се приема като първа стъпка към общоевропейското единство, западноевропейците, защото са победители в продължилата четири десетилетия и половина Студена война.

С други думи преди четвърт век повечето европейци са толкова въодушевени и екзалтирани, че почти никой не иска да обърне внимание на предупрежденията да не се бърза, а първо да се обмислят последиците от тази геополитическа промяна в центъра на Европа.

Преди да кажа нещо за пренебрегнатите тогавашни предупреждения, нека се върнем назад в 1989 г. – “годината на чудесата”, която промени Европа и света и постави началото на новата епоха, чиито сладко-горчиви плодове берем днес.

Промяната започва на Изток – новият лидер на Съветския съюз Михаил Горбачов показва воля за промени, част от която е преодоляване на разделението. На 28 октомври 1988 г. в Москва разговорите между Горбачов и Хелмут Кол водят до нов подход към “германския въпрос”, който продължава през юни 1989 г. в Бон. Едновременно вървят и промените в “съветската сфера на влияние” в Източна Европа – там Горбачов обявява отмяната на доктрината “Брежнев” за ограничения суверенитет. Унгария и Полша веднага се възползват. Най-важно за темата е унищожаването на загражденията по унгаро-австрийската граница, осъщественото през май 1989 г. от двамата външни министри Дюла Хорн и Алоис Мок. Три месеца по-късно на същото място е проведен Европейски пикник и първите 600 граждани на ГДР пресичат границата на път през Австрия към ФРГ. Започва прословутото “гласуване с краката”, с което източногерманците отхвърлят системата в ГДР и разделението на германската нация.

По ирония на съдбата краят на Студената война в Европа настъпва на същото място, където на 13 август 1961 г. е издигнат символът на разделението – Берлинската стена. При това малко след грандиозните тържества, отбелязали 40-ата годишнина на “първата германска държава на работниците и селяните”. Към обществения натиск срещу режима се прибавя и критиката на Горбачов и през октомври Ерих Хонекер се оттегля. Либерализацията бързо достига до пропускателния режим между Западен и Източен Берлин. А една непремислена фраза на Гюнтер Шабовски на пресконференция на 9 ноември 1989 г. предизвиква прииждане на берлинчани към Стената, чийто бетон не издържа на натиска и е разрушен още същата нощ.

Падането на Берлинската стена моментално измества интереса от революционните промени в другите държави – свалянето на Живков на следващия ден минава почти незабелязано. И това не е случайно, рухването на разделящата стена между Изтока и Запада срива цялата съветска система. Последвалите преговори запечатват капитулацията на Изтока.

След революционната 1989 г., следващата 1990-а става година на договаряне на новия световен ред. Тогава е решена съдбата и на германското обединение и пак тогава се чуват първите предупреждения за нежеланите последици от пълното преустройство на следвоенния ред.

За какво става дума? За опасенията на министър-председателката на Великобритания Маргарет Тачър, която в прословутата си чанта винаги носи картата на предвоенна Германия, и на френския президент Франсоа Митеран, че обединена Германия може да наруши баланса на силите в обединена Европа. Но силното желание на президентите на СССР и САЩ Михаил Горбачов и Джордж Буш-старши да сложат точка на Студената война, масовият ентусиазъм и съпричастието към разделените германци карат европейските лидери да приемат плана на Хелмут Кол за обединение. На 12 септември 1990 г. е подписан Договорът за окончателното уреждане на германския въпрос между победителите от Втората световна война СССР, САЩ, Великобритания и Франция и двете германски държави. Паралелно преговарят двете германски държави, които на свой ред на 31 август се договарят за ликвидацията на ГДР и поглъщането на нейните провинции от ФРГ според чл. 23 от конституцията на ФРГ. И при тези преговори не всички са съгласни – източногерманските реформатори смятат, че обединението трябва да стане не чрез поглъщане, а чрез постепенно сближаване. Но еуфорията се оказва по-силна.

Как изглежда обединението на Германия четвърт век по-късно? Тя наистина стана безспорен лидер на ЕС, но водещата й роля понякога създава проблеми. Като прибързаното обещание на Меркел, че Германия ще приеме всички бежанци, прииждащи в Европа от юг и изток. То не само постави под натиск останалите държави, но се оказа неудържимо и на практика доведе до преустановяване на свободното движение на хора. С други думи, унищожените преди 25 години прегради започнаха отново да се издигат, макар и с различна цел.

Всъщност разделителните линии продължават да личат и в Германия – между оситата (източните германци) и веситата (западните), може би и защото преди четвърт век обединението става чрез поглъщане, а не със сближаване. Въпреки огромните западни средства, налети в източните провинции, безработицата там е по-висока, заплащането по-ниско, а носталгията се съчетава с усещането за загубени позиции.

Новите стени, които Европа издига, за да се предпази от новите опасности, не са бетонни, а от бодлива тел, но и Берлинската стена в началото е такава. Тези стени трябва да ни накарат да се замислим за изминатия път. Дали четвъртвековното единение, насочено към федерализация, вече не се е изчерпало и не е дошло времето на новото разделение. И с просто око е видно, че нараства делението между страните членки на ЕС, и то не само на стари и нови, а и на богати и бедни, северни и южни, либерални и консервативни, приемащи мултикултурализма и отхвърлящи го.

Какво следва? Последните събития показаха колко трудно може да се предвиди бъдещето. Но е важно да знаем, че то не е предопределено, а зависи от волята както на политиците, така и на гражданите, сиреч от всички нас.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.