„Откакто се роди дъщеря ми, започнах да гледам по друг начин на живота – казва най-успешната ни състезателка за сезона в спортната стрелба Антоанета Бонева. - Вече не го правя за себе си, а за детето ми, което един ден да каже: Това е моята майка, гордея се с нея!“

А любимото занимание на двегодишната й дъщеричка Ренета е да дифилира с медала на майка си, след като се е върнала от поредния успешен турнир.
Родената в Търговище националка е в топ 3 на света на въздушен (10 м) и малокалибрен пистолет (25 м). А в Европа е № 1 на 25 метра. Има още 4 медала от световни купи, два от които са златни.

Винаги усмихната и заредена с много положителна енергия Антоанета не дава никакъв знак в какви абсурдни условия се подготвя, затова пък наред бие конкуренцията на международни състезания. Принудена е да тренира на хартиени мишени, каквито са се ползвали преди 30 години, заради родни неуредици, но на турнири стреля на електронни.

„Навън не ме питат - казва Антоанета. - И добре, че е така, иначе не знам какво да отговарям. Мечтата ми е да имаме национална база, защото сме единственият спорт, който няма такава. А имаме традиции, успехи и много талантливи деца. Те обаче се отказват, защото няма условия.“

Бонева започва да тренира стрелба случайно. Дори в началото не е знаела, че има такъв спорт. Баща й Николай Бонев е бивш стрелец на местния клуб „Светкавица“ и с треньора й Христо Маринов са приятели. Признава, че първият път, когато попада в залата стрелбата не я грабва. След година пауза се връща през февруари 2004 г. по настояване на своя наставник.

„Той е най-добрият треньор и вече 11 години ми дава ценни съвети – признава Антоанета. - А единият от тях е, че ако нещо не можеш да промениш – не си губи времето. Приемаш го и продължаваш.“

Националката признава, че успеха си дължи и на качествата, които придобива от спорта.
„Научих се на дисциплина и да вслушвам в това, което ми казват - откровена е Ботева. - Защото има много таланти, но не слушат, нямат връзка с треньора си. И нещата не им се получават.“
Все пак най-големия й фен е баща й. „Здравей, шампионче!“, е репликата, с която таткото винаги посреща своето момиче, независимо от резултатите на рубежа. А майка й Галина не проявява такова дружолюбие към оръжията. По-скоро следи изявите на дъщеря си отстрани и със затаен дъх чака да се прибере здрава от път.
Въпреки, че съпругът й Росен е фен на оръжията, вкъщи те стоят под ключ. Самият той е ловджия и такъмите си зорко пази.

Двамата се запознават случайно в автосервиз, където той работи. През 2011-а Антоанета му оставя първата си кола „Нисан Микра“, която се нуждае от смяна на крушката на фара.
„Той знаеше за мен задочно и се притесни, когато ме видя – разкрива най-добрата ни състезателка в момента. - Аз пък го харесах веднага. После харесах и характера му. За него няма „не“. Всичко ще направи, за да стане. На моменти се усещам, че и за мисля като него. Понякога е критичен, но това ме стимулира да направя нещата както трябва.“

Година по-късно, на 1 септември, двамата вдигат сватба. Семейството събира стотина приятели и близки на стилно си тържество в Търговище. Щаферка на булката е Маги, дъщерята на двукратната олимпийска шампионка Мария Гроздева.
„Бонче, Бонче“, така носителката на 5 олимпийски медала, се обръща мило към своята съотборничка и приятелка. Оказва се, че преди години Гроздева е тренирала заедно с Марияна Бончева, леля на Антоанета и сестра на баща й. И именно така я е наричала.
„Когато разбра, че съм й племенничка реши и към мен да се обръща с Бонче – спомня си националката. – Покрай нея и останалите започнаха. А на мен ми харесва. Всъщност от Мария научих много неща, но най-важното е: каквото и да стане на състезание след това си слагаш усмивката и продължаваш. Изключително позитивен човек е. Никога не ми е отказала да споделя, да ми даде съвет...”
Бонева признава, че е имала предложения да се състезава за други държави, но е отказала.
„Не мога да си представя да се кача почетната стълбичка и да чуя друг химн освен българския”, казва медалистката.

Признава, че и тя като всички е имала трудни моменти. Но път те са я направили по-силна. В тисъщото време са й дали възможност да преоецени хората около себе си.
„Винаги съм позитивна, гледам с добро, но за съжаление не всички се радват на успехите ти”, казва със съжаление тя.
Антоанета вече е наясно с какво ще се занимава след края на състезателната си кариера. А именно – ще става треньор, защото й харесва да работи с деца. Но все още не е дошъл точният момент. А той ще дойде, когато отстреля злато на олимпиада. Не казва коя олимпиада... Сега следва Рио 2016.
„Един спортист трябва да се откаже, когато е на върха – смята тя. - Дано и моят късмет проработи един ден и аз да стана олимпийска шампионка.” Успех!