Вижте Мегз без капка грим (СНИМКА)

Борисов: Миграцията e приоритет за България, предвид географското ни разположение

ВСС отпусна допълнителни пари за експертизи на петричкия съд

В Ухан са регистрирани 195 случая на повторно заразяване с коронавирус

Метеоролози обясниха защо зимата е топла

Турски военен конвой влезе в сирийския град Идлиб

Задържаха шефката на Басейнова дирекция-Пловдив

Куентин Тарантино стана баща

Глобиха 58 пешеходци само за ден в Търновско Проверени са и 93 автомобила

Четвърта жертва на коронавируса в Италия

Спипаха шофьори с наркотици при акция в Търново и Лясковец

С 46 милиона лева обучават стиденти в реална работна среда

Премиерът: Броят на българите, завърнали у нас, расте около четири пъти по данни на НСИ

Младеж пострада при катастрофа в Търново Зад волана на колата е било 18-годишно момиче

Оперетата „Прилепът” на Йохан Щраус с премиера във великотърновския театър

Илюзиите за свободния пазар на ток

От Нова година пазарът на ток ще бъде свободен, ще имаме енергийна борса, на която всички централи у нас ще предлагат тока си и от която всички ще пазаруват прозрачно. Цените на тока за бита може да се увеличат, но ще е временно явление, а след това ще паднат.

Такава картина ни обрисуват от Министерството на енергетиката и Българския енергиен холдинг за след 1 януари 2016 г. Но има поне няколко аргумента, които правят картината доста по-различна.

В България наистина ще заработи енергийна борса в края на годината. На нея обаче ще се предлагат „остатъците” от произведената електроенергия, както ги наричат енергийните експерти, или между 10 и 15%.

Истинските енергийни борсови пазари (например тези в Полша и Унгария) разполагат с поне четири сегмента за търгуване – пазар на дългосрочните договори, които са за срок по-дълъг от ден, пазар „ден напред”, „интрадей пазар” (в рамките на същия ден) и пазар на емисии или сертификати от произведен зелен ток. В България като начало ще заработи само сегмента „ден напред”.

Дългосрочните договори между ключовите централи и търговците ще бъдат отбелязвани като сключени, но за тях няма да има подробности – как е проведен търгът, при какви условия са спечелени количествата електроенергия.

Ключовият пазар „интрадей”, който се използва най-вече за компенсиране на неравномерното производство на зелен ток, засега няма да тръгне. Няма планове и за търгуване на сертификати за произведена зелена енергия.

В Полша например зелените централи продават сертификати, които удостоверяват, че те произвеждат екоток, а купувачите са замърсяващи тецове на въглища, които по този начин компенсират своето производство и плащат за липсата на екологичност. В България Агенцията за устойчиво енергийно развитие издава гаранции за произведения зелен ток, но те реално не служат за нищо.

Търговците на електроенергия у нас се чудят и кой ще купува ток от българската борса, при положение че в момента доставките на електроенергия от румънската и унгарската борса например са по-евтини, отколкото микса на българския ток.

Въпреки че и за вноса се плаща прословутата добавка „задължения към обществото”(таксата за компенсиране на високата цена на зеления ток и американските централи). Именно по-евтиният внос позволява на свободния пазар на ток да се поддържат цени от 80-90 лева на мегаватчас, което е с до 15 на сто по-ниско в сравнение с енергийния микс в България.

При това на борсата ще се предлагат остатъците от микса, които със сигурност няма да са на по-ниска цена. Според търговци единственият шанс на нашият пазар е той да се влее в някоя по-голяма регионална борса до няколко години.
След 1 януари битовите потребители ще могат сами да избират доставчика си на ток, твърдят ведомствата у нас.

Истината е, че още от 2007 г. никой не може да попречи чисто теоретично на домакинствата сами да си изберат доставчик на ток сред трите възможни – ЧЕЗ, ЕВН и Енерго про. Но смяната практически няма как да стане.

Причината досега домакинствата да не са излезли на свободния пазар на ток е: първо, смяната на доставчик изисква по-голяма инвестиция (електромер за почасово измерване на тока), отколкото ще бъде сумата на спестените разходи; второ, цената на регулирания пазар е по-ниска от пазарната, защото изкуствено се поддържа на ниски нива и трето, самите търговци нямат никакъв интерес към малките битови клиенти, които ще им донесат повече грижи и дисбаланси, отколкото реални приходи.

Освобождаването на пазара на пръв поглед е лесна работа – всеки ще може да си избира доставчик. На практика е много по-сложна. Сега пазарът у нас се гради върху така наречения единствен купувач, в която роля е държавната НЕК.

Дружеството като обществен доставчик е длъжно да изкупува тока на всички възобновяеми енергийни източници, на американските централи и на всички останали дружества според определена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) квота.

След освобождаване на пазара няма да има обществен доставчик, но остава задължението НЕК да изкупува тока по дългосрочните си договори със зелените централи и с американските тецове. Една от най-споменаваните идеи за корекция на ситуацията е дружествата да продължат да продават на НЕК, тя от своя страна да продава на свободния пазар на загуба и да бъде компенсирана от Фонда за енергийна сигурност и чрез добавката „задължение към обществото“.

Досега дружеството е натрупало дълг от 1,4 млрд. лв. заради това, че обира негативите в системата. Тези средства също трябва да бъдат компенсирани, за да започне компанията на чисто. Очаква се отговор на тази дилема да даде Световната банка в края на октомври.

Неясно е и защо от Министерството на енергетиката дават за пример румънския пазар, когато говорят, че при либерализацията токът първоначално се увеличава, но след това намалява. Схемата за освобождаването на пазара на северните ни съседи, която продължава до 2017 г., предвижда поетапно увеличаване на цената на тока до достигане на пълно стимулиране на битовите потребители да се прехвърлят към друг доставчик.

Дали след това електроенергията ще поевтинее, никой не знае и не казва.
Всички тези факти сами по себе си предполагат само едно решение за либерализация на пазара, обратно на всичко, което се прави досега от Комисията за енергийно и водно регулиране – цената на тока трябва да започне да расте постепенно.

Ако тя продължи да бъде по-ниска от пазарната, никой нормален потребител не би си създал грижа да търси друг доставчик. Според протокола от закритото заседание на КЕВР, на което са се обсъждали новите цени на тока от 1 август, когато за бита те намаляха с около 1%, НЕК, ЕСО, АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица изток 2“ са категорични, че регулаторът работи в обратна на либерализацията посока.

Мотивът на дружествата е, че КЕВР не им признава реалните разходи и че на пазара продължава да има кроссубсидиране за сметка на държавните компании. Бизнесът също не бе съгласен с новите цени на тока от 1 август – близо 20 на сто по-високи, и дори организира протести. Мотивът на предприятията е, че се върви срещу либерализация, като се изравнява таксата „задължение към обществото“ за бизнес и бит, при положение че разходите за тока за бита са по-големи.

От всичко изброено дотук ясно е едно – България няма да има либерализиран пазар на ток в чист вид поне в следващите четири години. Но може да се стреми той да стане поне квазилиберализиран, а не псевдолиберализиран.

И ако оставим настрана бюрокрацията – срещу страната има наказателна процедура от Брюксел заради проблемите с избора на битовите потребители – самите домакинства са поставени в патова ситуация.

Никой от доставчиците не ги „ухажва“, тоест не се опитва да им се хареса и те продължават да плащат толкова, колкото им определят монополистите на пазара. Което няма как да е най-евтината цена въпреки опитите на КЕВР.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.