Спиртните напитки са верен спътник на човека още от древността

ДИМИТЪР ГАНЕВ

Приматите от по-висок клас, например шимпанзетата, често ядат гниещи плодове и се наслаждават на ферментиралите им сокове. Затова учените предполагат, че първите хора са постъпвали по същия начин. Същинското производство на алкохолни напитки трябва да е започнало още с началото на земеделието, тоест преди 11 500 години.

Историческите документи, които първи споменават употребата на бира и вино, са отпреди 5000 години, а дестилацията на твърд алкохол е започнала преди 2000. Повечето разновидности на този вид спасение за човечеството се развивали между XII и XIX в. и от този период са стигнали до нас във вида, в който ги познаваме.
Терминът “спиртен”, който се използва като определение на твърдия алкохол, не идва от наличието на спирт, а от латинското “spiritus”, пренесло се в англосаксонското “spirit”, чието първо значение е “дух, душа”.Освен очевидната връзка между алкохола и духовното начало у човека словосъчетанието има и историческа обосновка - средновековните алхимици се мъчили да забъркват лечебни отвари толкова упорито, колкото се опитвали да създадат и философския камък и с него да превръщат желязото в злато. Изпаренията, които се получавали при някои от експериментите, са били описвани от тях като “духа на отварите”. Когато се извършвали подобни на дестилация процеси и алхимиците се развеселявали след изпиването на резултата на експеримента, определението “спиртен” се затвърдило като особено подходящо.

Бира

Открита в Персия около 7000 г.пр.Хр., бирата става много важна за всяко древно общество, до което достига. В шумерската култура е считана за “божествена” - факт, който се потвърждава от шумерския ръкопис “Химн на Нинкаси”, създаден преди 4000 години. Нинкаси е тяхната богиня на отварите и нейният химн всъщност съвпада с рецептата за ечемичена напитка, която има за цел да направи хората “весели, добри и благословени”.

В “Епоса за Гилгамеш”, епична поема от Месопотамия и една от най-древните литературни творби, запазени до наши дни, се разказва подобна история: един от главните герои, Енкиду, пие “седем чаши бира и сърцето му се извисява”.
В Древен Египет много често плащат заплата на бедните под формата на бира. Вероятно не е била много силна и токсична, защото работниците пият по три литра на ден и все пак успяват да построят великите пирамиди.

Водка

Както добре знаем, името идва от славянското “вода”. Руснаците започват да я произвеждат от житни растения още през IX в., а около XIV водката заема своето почетно място на национално питие, защото се сервира буквално навсякъде, включително и по религиозни церемонии.

Поляците спорят, че са започнали да пият водка един век преди руснаците, но това, на което те са се радвали, повече е приличало на грапа или бренди. Полската водка става известна като “гожалка” или “изгорено вино” и започва да се използва като лекарство, както всяка спиртна напитка през средните векове. Питието служи и като съставка в първата формула за барут.
Впрочем водката с добавен плодов вкус, която напоследък стана много популярна, всъщност е подобие на оригиналната. Ранната водка съвсем не е така апетитна, както днешната, и производителите често маскират вкуса й с плодови аромати и дори подправки.

Ром

Сладкият му вкус съвсем не съответства на историята му, която е по-скоро горчива. Всичко започва около 300 г.пр.Хр. в Индия, когато Александър Велики опитва малко захарна тръстика и я нарича “тревата, която дава мед без пчели”. Няколко века по-късно Христофор Колумб внася захарната тръстика на Карибите, където тя се превръща в двигател на търговията с роби. Африка изпраща роби на Карибите, които пренасят захар до Нова Англия, откъдето се праща ром до Африка, която, опиянена, изнася все повече и повече роби.

Шампанско

Както всеки знае, тази газирана напитка идва от областта Шампан в Североизточна Франция, дългогодишен търговски център, а Дом Периньон е реална историческа личност (първото му име е Пиер) и той се води откривател на шампанското. Докато е бенедиктински монах, Периньон започва да служи като пазител на абатството в Шампан през 1688 г. и едно от задълженията му е прозводството на вино.

Точно тази година е необичайно студено, което означава, че гроздовете трябва да прекарат по-голямата част от периода си на ферментация в мазето. Именно този процес слага малко въглероден диоксид в бутилките, който придава газировката. Отначало Периньон се стресва, защото това означава, че се е провалил и може да бъде отлъчен от манастира, но след това решава да се възползва от ситуацията и представя този плод на случайността като нов хит. Шампанското не става за кръв Христова, но пък бързо си намира друго приложение.

Джин

Ако сте чували, че водката може да се използва и за медицински цели, то няма да се изненадате, че джинът е възникнал със същия помисъл. През XIV в. европейците са дестилирали хвойна с надеждата да се справят с чумата - всъщност по това време всичко, което са правили, е било с тази надежда. Но джинът такъв, какъвто го познаваме и обичаме днес, се появява през XVII в., когато някой си д-р Силвиус го забърква в Холандия, за да го ползва като лекарство за болни бъбреци. Разбира се, черният дроб изобщо не влиза в медицинските му интереси.

До края на века джинът става много популярен в Англия, защото е продаван много евтино - причината за ниската цена е упоротият слух, че причинява аборт, заради което го наричат и “бедствието на майките”. По-късно, когато англичаните започват да колонизират Индия, те намират приложението му в една чудодейна лечебна отвара: джин с тоник. Хининът в тоника е много ефективен срещу маларията, която върлувала по това време в Индия.

Текила

Каквото е водката за Русия, това е текилата за Мексико: произвежда се там от XVI в. и отначало е използвана само за религиозни ритуали. Коварното питие, прието в големи количества, често принуждава много консуматори да се молят за милостта на боговете. Името идва от град Текила, основан през 1656 г. Мексиканецът Хосе Куерво - първият, който черпи с тази напитка приятелите си, я прави популярна и сред общества, които не се занимават с религиозна дейност. Кенобио Соуса пък е този, който внася текилата в Щатите през XIX в., откъдето тя става хит и в Европа. Може би в негова чест много американски младежи все още наричат този вид алкохол “соса”.

Вино

Може би ви се е случвало някой сноб да ви обяснява колко е трудно се произвежда виното и колко стриктно съблюдавани процеси са в основата му. Всъщност е смехотворно лесно да се направи едно прилично вино.
Историята му започва от най-примитивните култури, чиито представители забравят гроздови зърна на слънце и след това се опитават да ги изядат.

Около 5000 г.пр.Хр. хората в днешните Йордания и Иран започват да правят вино по подобен начин в глинени съдове. В Древна Гърция вече ферментиралият гроздов сок започва да има голямо религиозно значение. Навярно в чест на Бакхус гърците започват да садят лозя във всичките си колонии, включително в земите на днешните Франция и Египет. Както знаем, французите приемат това много сериозно.
Калифорнийските винари трябва да благодарят на Бога за занаята си и нямаме предвид това само метафорично: ранните християнски мисионери, пристигнали в Калифорния, започват да произвеждат първото вино, за да има какво да им служи като кръвта Христова по време на причастие.