Джаз фестивалът “Жълтите павета” ще се проведе за втори път на 9 и 10 октомври в столичния Театър “Българска армия”. Негов вдъхновител е виртуозът на кавала Теодосий Спасов, който тази година е поканил именити испаноезични изпълнители. В първата вечер на сцената ще бъдат арфистът Едмар Кастанеда и неговото трио (Колумбия, Чили, САЩ), а след това се очакват испанските братя Мартинес и “Христо Йоцов проджект”.

На 10 октомври на сцената ще е доста по-различно - там ще излязат кубинците от “Рамон Вале трио” заедно с певицата Елза Вале. След тях е изявата на пианиста Давид Дорантес, Теодосий Спасов и танцьорката Леонор Леал. Вечерите ще завършват с джемсешъни в клуб “Максим” на „Георги Петров трио” и „Милен Кукошаров квартет”. Част от гостите ще направят и майсторски класове в столичното Музикално училище. Дни преди откриването на фестивала “Труд” разговаря с известния музикант.

- Господин Спасов, миналата година джазфестивалът “Жълтите павета” събра балкански музиканти, а сега пристигат изпълнители от Испания, Куба, Колумбия. Има ли специална причината?

- Миналата година беше първото издание на фестивала и реших темата да е балканска, защото в района има талантливи музиканти, които разширяват периметрите на общуване със света. Много от тях са завършили в Европа и в Щатите, но живеят на Балканите, и беше хубаво да започнем фестивала с тази тема. Сега обаче разширяваме периметъра и с испанската музика - фламенкото е интересна гледна точка към джаза. Затова избрахме за тема испанското влияние в джаза от Балканите, през Испания, Куба, Ню Йорк до Колумбия.

- С някои от музикантите вече се познавате - как се случват подобни музикални срещи?

- Интересно е. С Едмар Кастанеда например, свирихме в Оман на специален концерт за султана с интернационален оркестър. Там се запознахме, харесахме се и в София сигурно ще изсвирим нещо заедно. Той е изключително талантлив арфист, концертът му е в първата вечер на “Жълтите павета”. А с братя Мартинез се запознахме в Холандия, където съм свирил с бигбенда на Амстердам. Колкото до Давид Дорантес, в края на 90-те бях специален гост в записите на негов албум в Париж.

- Навярно не винаги се случва това “харесване на сцената” - как усещате, че сте от една кръвна група?

- Мога да го нарека игра. Игра на интелекта, на свободата, на любовта, на приятелството. Много хубаво се получава.

- Може би е най-силно в джаз импровизациите?

- Да, защото в импровизацията се усеща кой каква гледна точка има към темата. А темата обикновено е поводът да се започне или да се спре. Свободната импровизация е истински психологически процес на тази игра.

- Артисти от всички краища на света все по-често се събират и заедно правят прекрасни неща на сцената, докато светът става все по-разделен - защо е така?

- За съжаление, в момента сме във война. И проблемът е породен от политически и икономически интереси. Подобни процеси имаше и през отминалия ХХ век - Първа и Втора световна война, войната във Виетнам и т.н. А при нас, музикантите, няма такъв антагонизъм. Събираме се, за да създадем нещо красиво. Нашата религия е музиката - от деца сме в нея. Разбира се, всеки е свободен да изповядва своя религия и да има политически възгледи, но когато сме на сцената, всички сме в музиката и се грижим единствено да създадем послание, което да провокира публиката, да я зареди с енергия и всеки да се развива в своята си посока.

- Дали няма да се появят наследници на хипитата, за да обясняват на политиците, че важните неща в живота са други...

- Може би ще се появи пост хипи движение, но, за съжаление, ще има и поствоенизирани наследници, които пък изповядват друго. Общо взето, както в музиката има добра и лоша, така и светът се дели на добри и лоши хора. Добрите са с намерение за общуване, за побратимяване, за падане на всякакви антагонизми и граници, докато лошите са с егоистични намерения за заграбване, разрушаване, присвояване. Те живеят с идеята не за глобално братство, а за живот в глутница.

- Доколкото знам, сте вярващ човек. В момента върви едно преселение на хора от Изток на Запад - как гледате на идеята те да бъдат християнизирани?

- Не смятам, че религията трябва да се превръща в национална или световна доктрина. Религията е нещо съкровено, интимно. Всеки има право да притежава своя съкровен свят за себе си и да го споделя със сродни души. Но това не бива да става инструмент за власт. За съжаление, с годините се изгради администрация, която се храни с религиозен бизнес. Опасното е, че тя опорочи съкровеното в религиозния смисъл на думата. Религията е път към божественото, към Бога, към спасението на човешките души.

Ние, музикантите и хората на изкуството въобще, сме облагодетелствани, защото имаме бърз и пряк достъп до божественото, а хората от тази администрация нямат идея и превръщат именно религията в път за достигането му. Той е изпълнен с бариери, всеки трябва да спазва крайни правила, наложени от администрацията. И тогава не пътят за достигане на божественото е целта, а целта е пътят за използване на човешките души за облагодетелстване и власт.

- Обичате да казвате, че сте приятели с Бог - това не е ли дръзко!

- Да, всеки би трябвало да е приятел с Бог. Това е целта - ние, хората, да сме приятели с Господ, и той да е приятел с нас. Не намирам човешко и божествено в словата: “Имай страх от Бога.” Всеки страх е обречен на неуспех... Самият човешки живот е изграден така - да си свободен, да не изпитваш страх и ограничения. Можеш ли да изпитваш страх от очите си, че виждат това, което е отсреща...

- Като се обърнете назад - момчето от Исперих, което сега обикаля света и свири с големи симфонични оркестри - само плод на талант и труд ли е успехът ви?

- Има и късмет, но всичко в живота е доста систематично подредено. Не са случайни срещите ми с хората, не е случайно например, че съм син на Пенка и Спас, че мои учители са били всички, които са ме учили на музика и на живот, приятелите ми... Всяка стъпка носи резултати, които те отвеждат на следващото ниво. Освен това трябва да си искрен към музиката, към почитателите си и най-вече към себе си.

- А колко е важно за сина на Пенка и Спас това, че знае “колко са сини незабравките” и как “пее царевицата”, когато духа вятър?

- (Усмихва се.) Ааа, това са едни от моите упражнения, докато работех с “Ривърданс” - как от Бродуей пристигам и отивам в Добруджа между царевицата, където съм отраснал и живял... Прекрасни преживявания! Незабравимо е, остава за цял живот. И така трябва да се приема светът. Защото много са опасни изкушенията от известност, слава, постове... Много хора се провалят, именно защото не са подготвени да бъдат облечени в дрехата на славата. Голямо нещастие е да видиш приятел, който не е издържал на доверието да бъде на даден пост, да видиш как избуяват егоизмът и алчността му... Егоизмът и алчността са голямо заболяване в момента.

- А полезно ли е да се бяга от действителността?

- Ха-ха, ето го дискът тук (така се казва дискът от миналогодишния фестивал “Жълтите павета”)! Ами полезно е за хората на изкуството - притежаваме криле, които ни издигат далеч от действителността. Но в един момент мечтите и нереалностите се превръщат в реалност и... тогава сме мръднали с една крачка напред.

- След “Жълтите павета” какво ви предстои?

- Трябва малко почивка да си дам. Имам пътувания, но в момента съм се съсредоточил във фестивала на 9 и 10 октомври, не искам да отварям календара и да видя какво следва. Нека да е в последния момент. Изненада да има (усмихва се).