Ван се вряза в минувачи в Торонто, деветима са загинали (ВИДЕО)

На 24 април 2018 да почерпят

Изложба на Гергана Минкова

Гениалните доктори „клъцни-срежи” Холивудските знаменитости дължат „естествения” си вид на виртуозни пластични хирурзи

Роналдо срещу германци – 22 мача, 26 гола (ИНФОГРАФИКА)

Върхът на Джеймс Бонд Интерактивни изживявания с автомобилите на Агент 007

Вижте как Кейт и Уилиам излизат от болницата с новородения принц

Александра Богданска-Петканова на почивка без мъжа си

Шофьор на претъпкан бус “вежливо” подхвърлил 30 лева подкуп на пътни полицаи

Спираме да ядем боклуците на Европа В София бе обсъдено бъдещето на здравните системи

Бившият лидер на босненските сърби Радован Караджич настоя за отмяна на присъдата му за геноцид

Трябва ли да ми изплащат „клас“ със задна дата, ако е дължим

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” във вторник, 24 април 2018

Д-р Мирослав Ненков: Таксата при общопрактикуващите лекари трябва да се увеличи

МО купува леки коли за един милион

Теодосий Спасов: Светът е болен от егоизъм и алчност

Джаз фестивалът “Жълтите павета” ще се проведе за втори път на 9 и 10 октомври в столичния Театър “Българска армия”. Негов вдъхновител е виртуозът на кавала Теодосий Спасов, който тази година е поканил именити испаноезични изпълнители. В първата вечер на сцената ще бъдат арфистът Едмар Кастанеда и неговото трио (Колумбия, Чили, САЩ), а след това се очакват испанските братя Мартинес и “Христо Йоцов проджект”.

На 10 октомври на сцената ще е доста по-различно – там ще излязат кубинците от “Рамон Вале трио” заедно с певицата Елза Вале. След тях е изявата на пианиста Давид Дорантес, Теодосий Спасов и танцьорката Леонор Леал. Вечерите ще завършват с джемсешъни в клуб “Максим” на „Георги Петров трио” и „Милен Кукошаров квартет”. Част от гостите ще направят и майсторски класове в столичното Музикално училище. Дни преди откриването на фестивала “Труд” разговаря с известния музикант.

– Господин Спасов, миналата година джазфестивалът “Жълтите павета” събра балкански музиканти, а сега пристигат изпълнители от Испания, Куба, Колумбия. Има ли специална причината?

– Миналата година беше първото издание на фестивала и реших темата да е балканска, защото в района има талантливи музиканти, които разширяват периметрите на общуване със света. Много от тях са завършили в Европа и в Щатите, но живеят на Балканите, и беше хубаво да започнем фестивала с тази тема. Сега обаче разширяваме периметъра и с испанската музика – фламенкото е интересна гледна точка към джаза. Затова избрахме за тема испанското влияние в джаза от Балканите, през Испания, Куба, Ню Йорк до Колумбия.

– С някои от музикантите вече се познавате – как се случват подобни музикални срещи?

– Интересно е. С Едмар Кастанеда например, свирихме в Оман на специален концерт за султана с интернационален оркестър. Там се запознахме, харесахме се и в София сигурно ще изсвирим нещо заедно. Той е изключително талантлив арфист, концертът му е в първата вечер на “Жълтите павета”. А с братя Мартинез се запознахме в Холандия, където съм свирил с бигбенда на Амстердам. Колкото до Давид Дорантес, в края на 90-те бях специален гост в записите на негов албум в Париж.

– Навярно не винаги се случва това “харесване на сцената” – как усещате, че сте от една кръвна група?

– Мога да го нарека игра. Игра на интелекта, на свободата, на любовта, на приятелството. Много хубаво се получава.

– Може би е най-силно в джаз импровизациите?

– Да, защото в импровизацията се усеща кой каква гледна точка има към темата. А темата обикновено е поводът да се започне или да се спре. Свободната импровизация е истински психологически процес на тази игра.

– Артисти от всички краища на света все по-често се събират и заедно правят прекрасни неща на сцената, докато светът става все по-разделен – защо е така?

– За съжаление, в момента сме във война. И проблемът е породен от политически и икономически интереси. Подобни процеси имаше и през отминалия ХХ век – Първа и Втора световна война, войната във Виетнам и т.н. А при нас, музикантите, няма такъв антагонизъм. Събираме се, за да създадем нещо красиво. Нашата религия е музиката – от деца сме в нея. Разбира се, всеки е свободен да изповядва своя религия и да има политически възгледи, но когато сме на сцената, всички сме в музиката и се грижим единствено да създадем послание, което да провокира публиката, да я зареди с енергия и всеки да се развива в своята си посока.

– Дали няма да се появят наследници на хипитата, за да обясняват на политиците, че важните неща в живота са други…

– Може би ще се появи пост хипи движение, но, за съжаление, ще има и поствоенизирани наследници, които пък изповядват друго. Общо взето, както в музиката има добра и лоша, така и светът се дели на добри и лоши хора. Добрите са с намерение за общуване, за побратимяване, за падане на всякакви антагонизми и граници, докато лошите са с егоистични намерения за заграбване, разрушаване, присвояване. Те живеят с идеята не за глобално братство, а за живот в глутница.

– Доколкото знам, сте вярващ човек. В момента върви едно преселение на хора от Изток на Запад – как гледате на идеята те да бъдат християнизирани?

– Не смятам, че религията трябва да се превръща в национална или световна доктрина. Религията е нещо съкровено, интимно. Всеки има право да притежава своя съкровен свят за себе си и да го споделя със сродни души. Но това не бива да става инструмент за власт. За съжаление, с годините се изгради администрация, която се храни с религиозен бизнес. Опасното е, че тя опорочи съкровеното в религиозния смисъл на думата. Религията е път към божественото, към Бога, към спасението на човешките души.

Ние, музикантите и хората на изкуството въобще, сме облагодетелствани, защото имаме бърз и пряк достъп до божественото, а хората от тази администрация нямат идея и превръщат именно религията в път за достигането му. Той е изпълнен с бариери, всеки трябва да спазва крайни правила, наложени от администрацията. И тогава не пътят за достигане на божественото е целта, а целта е пътят за използване на човешките души за облагодетелстване и власт.

– Обичате да казвате, че сте приятели с Бог – това не е ли дръзко!

– Да, всеки би трябвало да е приятел с Бог. Това е целта – ние, хората, да сме приятели с Господ, и той да е приятел с нас. Не намирам човешко и божествено в словата: “Имай страх от Бога.” Всеки страх е обречен на неуспех… Самият човешки живот е изграден така – да си свободен, да не изпитваш страх и ограничения. Можеш ли да изпитваш страх от очите си, че виждат това, което е отсреща…

– Като се обърнете назад – момчето от Исперих, което сега обикаля света и свири с големи симфонични оркестри – само плод на талант и труд ли е успехът ви?

– Има и късмет, но всичко в живота е доста систематично подредено. Не са случайни срещите ми с хората, не е случайно например, че съм син на Пенка и Спас, че мои учители са били всички, които са ме учили на музика и на живот, приятелите ми… Всяка стъпка носи резултати, които те отвеждат на следващото ниво. Освен това трябва да си искрен към музиката, към почитателите си и най-вече към себе си.

– А колко е важно за сина на Пенка и Спас това, че знае “колко са сини незабравките” и как “пее царевицата”, когато духа вятър?

– (Усмихва се.) Ааа, това са едни от моите упражнения, докато работех с “Ривърданс” – как от Бродуей пристигам и отивам в Добруджа между царевицата, където съм отраснал и живял… Прекрасни преживявания! Незабравимо е, остава за цял живот. И така трябва да се приема светът. Защото много са опасни изкушенията от известност, слава, постове… Много хора се провалят, именно защото не са подготвени да бъдат облечени в дрехата на славата. Голямо нещастие е да видиш приятел, който не е издържал на доверието да бъде на даден пост, да видиш как избуяват егоизмът и алчността му… Егоизмът и алчността са голямо заболяване в момента.

– А полезно ли е да се бяга от действителността?

– Ха-ха, ето го дискът тук (така се казва дискът от миналогодишния фестивал “Жълтите павета”)! Ами полезно е за хората на изкуството – притежаваме криле, които ни издигат далеч от действителността. Но в един момент мечтите и нереалностите се превръщат в реалност и… тогава сме мръднали с една крачка напред.

– След “Жълтите павета” какво ви предстои?

– Трябва малко почивка да си дам. Имам пътувания, но в момента съм се съсредоточил във фестивала на 9 и 10 октомври, не искам да отварям календара и да видя какво следва. Нека да е в последния момент. Изненада да има (усмихва се).

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.