Проф. д-р Никола Филчев

Непредпазливите престъпления причиняват значително по-голяма вреда, отколкото умишлените. По-конкретно при пътнотранспортните произшествия загиват шест пъти повече хора, отколкото в резултат на умишлени убийства. Същото е съотношението и при телесните повреди - тежки и средни. Освен това значителни са имуществените вреди (преки и косвени) от транспортните престъпления - тук влизат и разходите за лечение на пострадалите. Не бива да се забравят и неимуществените вреди - човешката мъка, страданията на близките на убитите и ранените.

През настоящата година бяха извършени множество груби нарушения на правилата за движение в транспорта, които причиниха съществени вреди на обществото. Транспортните престъпления у нас са два пъти по-разпространени, отколкото в Германия. Много от тях се извършват от младежи в пияно състояние, които скоро са придобили право да управляват автомобил.

Следователно нужни са както законодателни промени, така и организационни мерки на МВР за предотвратяване и ограничаване на пътнотранспортните произшествия. Върховният касационен съд също би могъл с тълкувателно решение да насочи практиката по определяне на наказанията - като обърне внимание на съдилищата да отчитат завишената обществена опасност на транспортните престъпления и на личността на извършителите и да определят съответни по-строги наказания.

Поради това реакцията на премиера Борисов е твърде навременна. Той препоръча да се вземат адекватни мерки срещу тежката ситуация с транспортната престъпност в страната и в частност - да се измени Наказателният кодекс. За това той трябва да бъде поздравен.

Но материята за транспортните престъпления е една от най-сложните в особената част на наказателното право. След реформата от 1982 г. (която беше инициирана от проф. К. Лютов) Наказателният кодекс съдържа развита система от норми, които предвиждат отговорност за пъстрата палитра от престъпно поведение по транспорта.

Разпоредбата на чл. 342, ал. 1 НК предвижда едно формално (безрезултатно) престъпление. Водачът на превозното средство само нарушава правилата за движение, без да причини престъпен резултат. Но законът посочва, че волевото отношение на дееца към евентуалния смъртен резултат (телесна повреда) трябва да се „допуска”. Защото ако деецът „иска” този резултат, той следва да отговаря за опит към умишлено убийство (съответно телесна повреда), а не за транспортно престъпление.

Третата алинея на чл. 342 НК визира едно вече резултатно престъпление - водачът нарушава правилата за движение и умишлено причинява смърт (телесна повреда). Умисълът в този случай, както посочих, е евентуален (косвен). Например шофьорът кара с бясна скорост в града, въпреки че на платното има тълпа от хора. Но това не го мотивира да намали скоростта. Той толкова бърза, че се съгласява с евентуалното причиняване на смъртта на другиго.

Умишлените престъпления по чл. 324 НК по-рядко се извършват на практика.
Член 343, ал. 1 НК предвижда отговорност за непредпазливо причиняване на смърт (телесна повреда) в резултат на нарушаване на правилата за движение. Това е типичната, разпространена хипотеза на транспортно престъпление.Тук са възможни две форми на непредпазливост:

1. Водачът проявява самонадеяност. Например шофьорът на автомобил кара с превишена скорост в града и вижда човек да пресича платното. Но той не намалява скоростта, защото разчита на качествата на автомобила, на своя професионализъм и на други фактори да избегне сблъсъка. Всички фактори обаче се оказват недостатъчни и в действителност шофьорът причинява смъртта на пешеходеца.

2. При небрежността водачът не предвижда настъпването на смъртния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. Например при десен завой и липса на видимост той изпреварва друг автомобил въпреки забраната и удря идващия насреща колоездач.

Освен това е възможна още една разновидност на небрежността - когато водачът не е могъл да предвиди смъртния резултат поради незнание на извършваната дейност и това незнание се дължи на неизвинителна причина - напр. на немарливо отношение към подготовката му. В този случай деецът сам се е поставил в невъзможност да предвиди резултата и поради това не се изключва вината, а е налице небрежност.

Поставя се въпросът умишлено убийство ли е всяко причиняване на смърт от водач в пияно състояние? Отговорът е - категорично не. Безспорно съществуват подобни случаи, при които смъртта е причинена с евентуален умисъл, но те са рядкост. Във всеки конкретен случай трябва да се преценяват различните обстоятелства и да се изследва какво е било конкретното психическо отношение на водача към причинения смъртен резултат, т.е. каква е формата на вината (умисъл или непредпазливост). Например преди 30-ина години съдът прие, че е извършено убийство с евентуален умисъл в Хасково от автомобилен инструктор, който при управление на автомобил в тежко алкохолно опиянение уби девет души на автобусна спирка.

Премиерът, както казах пред „Труд“ и по-рано, ръководи държавата, а не студентски кръжок по наказателно право. Той не е длъжен да познава всички юридически тънкости на всички възможни хипотези. Премиерът определя насоките, а Министерството на правосъдието върши експертната работа.