Бежанците са ни скъпи. Твърде скъпи

Виновен ли е Западът за бежанската вълна от Сирия – този въпрос се върти в главите на мнозина журналисти, анализатори и политици, докато мигрантите щурмуват Европа в търсене на по-добър живот. Мнозина публикации припомниха как Близкият изток се е разклатил след премахването на Саддам Хюсеин в Ирак, как западни посланици насърчаваха сирийската опозиция в началото на протестите срещу Башар Асад, как подкрепата за Арабската пролет в някои държави се оказа нож с две остриета.
Европейският съюз, притиснат от хилядите мигранти, сега се опитва отчаяно да си осигури глътка въздух.

Последната договорка от вторник с Турция гарантира някакво спокойствие, след като Ердоган обеща да удържа близо 2-та млн. бежанци на негова територия, а и да приема обратно от България и Гърция пристигналите незаконно. Цената на това спокойствие е 1 млрд. лв., които ЕС ще даде на Анкара до 2016 г. Турция до момента е получила под различни форми почти същата сума от Европа, за да организира приемането на бягащите сирийци. Европейската комисия прие да отпусне още 4,2 млрд. евро за другите съседки на Сирия, които сами не биха издържали огромните бежански лагери.

Дали обаче отпускането на пари с идеята бежанците да бъдат удържани по-близо до епицентъра на кризата работи? Тази политика на Брюксел от няколко години се опитва да удържи мигрантите, но досега никой европейски политик не е посмял публично да постави оценка на нейния ефект.

Близо 35 млрд. евро е вече сметката, която европейският данъкоплатец е платил за различни програми и проекти в Средиземноморието и Близкия изток, които пряко или косвено целяха да подкрепят развитието на демокрацията, гражданското общество, доброто управление, образованието, здравеопазването, така че хората в тези държави да получат по-добър живот. В тези средства влизат и преките хуманитарни разходи за съседните на Сирия страни. При 503 млн. жители на ЕС това означава, че тежестта за всеки европейски гражданин е точно 70 евро. Тези пари са осигурени от бюджетите на страните членки и от Еврокомисията, т.е. от данъците на европейските граждани. Какъв е ефектът от тази инвестиция, започнала през далечната 2007 г., може да видим днес във всяка новинарска емисия.

Първите средства – 13,4 млрд. евро, бяха отпускани на 16 страни до 2013 г. по т.нар. Европейски механизъм за съседство и партньорство. Конкретно за Сирия между 2007 и 2010 г. Еврокомисията е отчела инвестирани 130 млн. евро за политически, социални, икономически, административни и екореформи. Парите са усвоени, но в отчетите не се посочва нито какви проекти са били изпълнени, нито как те са подобрили ситуацията в страната. Преките грантове за Сирия през 2011 – 2013 г. е трябвало да бъдат 129 млн. евро, но след влошаването на политическата ситуация там са пренасочени към нейните съседки заедно с още 83 млн. евро, които да облекчат приемането на първите вълни от бегълци след протестите срещу Асад и безчинствата на неговата армия.

В сметката влизат и 3,7 млрд. евро за Йордания, Ирак, Ливан и Турция по линия на хуманитарната помощ и управлението на кризи, които бяха управлявани съвместно с агенциите на ООН за устройване на бежанците.

На въпрос на „Труд“ дали ЕК е изразходвала адекватно средствата, отпуснати до момента, комисарят по международното развитие Невен Мимица каза: „Не бих казал, че миграционната криза се е случила заради ниската ефективност на политиките за развитие, които се опитваха да отстранят причините за възникването на бежанската вълна. Но събитията днес ни подсказват, че политиките за развитие на ЕС трябва да бъдат в центъра на усилията за справяне с причините не само за миграцията, но и с радикализма.“

Според хърватина, чиято родина с пълна сила усети бежанската вълна, в Сирия трябва да има много по-силен натиск от ЕС и международната общност за решаване на конфликта, а не толкова да се отпускат средства за развитие. Комисията според него сега може да се включи в преодоляването на последствията на кризата в страните около Сирия, което и прави.

Наистина ЕС е най-големият донор, с чиято помощ се издържат огромните бежански лагери по границите на Сирия. Те обаче нямаше как да изпълнят задачата да удържат мигрантите. „Не издържам повече тук. В родното ми село всичко бе толкова зелено, имахме животни, а сега трябва да бездействам в палатка в пустинята“, сподели пред „Труд“ един от 80-те хиляди обитатели на бежанския лагер „Заатари“ в Йордания. Там всяко товарно магаре се казва Башар. Шегите обаче бързо се изпаряват, след като няколко години бежанците от Сирия напразно чакаха Западът да убие Асад, както стори със Саддам Хюсеин, за да се върнат по домовете си. Затова и тези, които все още имат средства, поемат към дългия път към Европа.

Миграцията е доста скъпо удоволствие – това ще ви каже всеки доброволец от неправителствена организация в Европа, който има близък контакт с пристигналите бежанци. Засега рекордът, регистриран от една френска фондация, е 24 000 евро. Сумата е похарчило четиричленно семейство, за да се добере до Париж. А тарифите на каналджиите, които прехвърлят сирийците в България, стигат до 3000 евро. Никой все още не се наема да прогнозира колко средства потъват в този нелегален икономически отрасъл.

Със сигурност приходите на трафикантите ще растат, защото само за догодина прогнозата е за 25% увеличение на бежанския поток, като три-четвърти от него ще са вече жители на Африка, търсещи по-добро препитание в Европа. Иронията е, че Европейската комисия инвестира милиарди и на черния континент за електрификация, водоснабдяване, образование, здравни услуги, повишаване на стандарта на живот. Да, обаче според неправителствения сектор това в никакъв случай няма да ограничи преселението на хора, а точно обратното. При подобряване на условията в която и да е държава от Третия свят първоначалният ефект е повишаване на желанието за емиграция, тъй като семействата акумулират повече средства, които им позволяват да се преместят в по-развита държава, за да си пробват късмета. Това се случва дори в рамките на ЕС, където жители на по-бедните страни мигрират към по-богатите в търсене на по-голяма заплата и по-спокоен живот.

С увеличаването на миграционния натиск ще се повишат и средствата, които ЕК ще отделя за справяне с него. Същото важи и за черните парични потоци, които потъват в каналджийските схеми. Важното е публичните средства за бежанците, както и политиката на тяхната регистрация и интеграция, да бъдат възможно най-адекватни. И днес редица западни държави заявиха, че квалифицираните специалисти сред мигрантите биха били добре дошли. Да, обаче при регистрацията на бежанците в момента не се събира информация нито за техния професионален опит, нито за квалификацията им, а в същото време властите записват дали новодошлият е християнин или мюсюлманин. Пазарът на труда, естествено, не се интересува от религията на кандидатите за работа…

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.