Мачовете и спортът по телевизията днес, петък, 28 февруари 2020

На 28 февруари 2020 да почерпят

Дневният хороскоп на Алена за петък, 28.02.2020

Почина началникът на отбраната ген. Андрей Боцев

ФБР пише за Хемингуей, Елвис, Ленън и Марлене Избрани текстове от личните досиета на знаменитостите

Жертвите на коронавируса в Италия станаха 17

Президентът връчи награди за отговорен бизнес

Емисиите от фини прахови частици в Стара Загора са под нормите

Нови 14 случая на коронавирус в Германия

Путин отказал да ползва двойници Предлагали му от съображения за сигурност

Трус с магнитуд 3,1 по Рихтер бе регистриран в Албания

Вирус истерия тресе България (обзор) В аптеките няма дезинфектанти, маски, термометри и противогрипни препарати

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 28 февруари 2020

Кметовете в община Сливен ще разясняват на хората за коронавируса, нюкясълската болест и инфлуенцата

Затвор за турски гражданин, причинил катастрофа с една жертва и трима ранени

Бий, за да те уважават

Оскотяваме и затъваме в еснафски си свят, в който от нас нищо не зависи

Писала съм по други поводи, че някак странно се завъртя историческото колело в последните години и ни върна пак в началото на 90-те. Като културно-езотерична (така да се каже) среда. Като колоритност (така да се каже) на хората, които напират да влязат в политиката – течащата в момента кампания за местни избори е красноречив пример. И не на последно място – като мутровизация. Само че този път мутровизацията е масова, повсеместна, дело на всеки. Мъжете бият, жените бият, децата бият. Както се разбра тези дни – политиците също. Защото основното правило в мутренския кодекс на честта е „Бий, за да те уважават”.

И ние бием ли, бием. Бием си децата, бием си жените, бием си родителите, бием си съседите. И учителите бием. За лекарите – да не говорим. Всичко това се е превърнало в рутина и май на никого вече не му прави впечатление. Какво да се прави, рисковете на професията (възрастта, пола, социалната среда…). Журналисти също вече бием, и да, журналистиката поначало е рискова професия. Когато си военен кореспондент. Или когато разследваш мафията. Когато искаш да вземеш интервю от кандидат за общински съветник, не би трябвало да е така. Но как „би трябвало да е” и как е в действителност, у нас нямат много общо.

Лесно би било да извадим етническата карта, да кажем „циганска му работа” и да скочим да бием циганите реципрочно. Не че това не се случва и сега. Но нещата, уви, не са толкова прости и едностранчиви. Убедена съм, че ако българите живееха в същите условия на безнаказаност и със същото самочувствие на недосегаеми, щяха да бият по същия начин. Ако можеха да не си плащат сметките без последствия, ако в кварталите им не смееше да припари полиция, ако си строяха къщи където и както им падне. И най-вече – ако всички политици ги ухажваха и им трепереха, защото се нуждаят от гласовете им.

Тези биячи държавата си ги отглежда старателно вече 25 години. Преди това беше лесно – искаш-не искаш, гласуваш за Партията, то няма и за кой. Демокрацията обаче е нещо друго. И пазарната икономика, в която купуването и продаването на гласове е престъпление, но това не пречи да се извършва с пълна сила. Така че биячите си бият, а държавата очевидно си ги уважава, след като не предприема нищо. Мотивацията е налице.

А междувременно всички ние като нация оскотяваме все повече и повече. Затъваме в дребния си еснафски свят, в който всички са маскари, от нас нищо не зависи, светлина в края на тунела няма, а отчаянието и липсата на вяра полека-лека ни смачкват и ни отнемат човешкото лице. И единствено боят и насилието ни дават краткотрайната илюзия за сила, власт и авторитет. В някои случаи – и за безнаказаност. В този мъничък свят на омерзение и бездуховност държавата се ослушва, докато ние се избиваме помежду си, а боят полека-лека се превръща в единствена форма на комуникация. И накрая колкото и да бием, вече няма да има кой да ни уважава. А що се отнася до държавата – ние и сега не си я уважаваме. Сигурно има защо.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.